|
|
Преди
петнайсетина години в “Работническо дело” на трета страница, долу
вдясно, там, където хората рядко поглеждат, се появи нещо като
дописка. В това нещо вестникът съобщаваше, че около Народното
събрание или градинката пред “Кристал” са се събрали група
граждани с някакви екологични искания или нещо подобно.
По-късно се
разбра какво са искали групата граждани. Искали са да спасяват
Русе, искали са гласност, искали са независими профсъюзи, а освен
това да свалят Тошо. Също и свобода на словото. А най-накрая
многопартийна система и демокрация.
Но дописката в
“Работническо дело” си беше точна и правдива. Гражданите наистина
бяха само една групичка. И в началото наистина искаха нещо
екологично, нещо около Русе и въобще нещо не съвсем доизяснено и
доизказано.
И въпреки че те
наистина бяха малко (така де, група), въпреки скромността на
исканията им, въпреки че дописката беше забутана в най-нечитаемия
ъгъл на вестника, за нея се разчу навсякъде, а изразът “група
граждани“ стана нарицателен.
Защото се оказа,
че :
- Гражданите,
макар и само една група, имат достатъчно достойнство и смелост да
изявят открито своите искания, а комунистическата машина за страх
и терор е вече достатъчно омаломощена, за да ги преследва както
преди.
- Към
групата се присъединиха все повече хора и тя нарасна дотолкова, че
промени съдбата на България.
- Оказа
се също, че към групата могат да се причислят милиони хора по
света, тъй като вижданията, целите и светогледът й се споделят от
най-развитата и цивилизована част на човечеството.
Сега, петнадесет
години по-късно, отново се появи “група граждани”. И също като
преди, овладените от ченгета, доносници, кеворкяновци и
тошотошевци телевизии и вестници забутаха съобщението за тяхната
дейност из най-скришните ъгълчета на своите медии. За откритото
събрание на гражданското сдружение “Диалог“ например вестник “24
часа“ съобщи на същото място и със същите мижави редовце, с
каквито някога “Работническо дело” съобщи за “групата граждани”
пред “Кристал”. И го направи със същата зле прикрита неприязън.
Странното е, че “Труд” беше доста по-точен. Най-вероятно като
подготовка за бъдеща оплювка.
Всички тези
странности обаче си имат простичко обяснение. Гражданските изяви
безпокоят и плашат днешната политическа олигархия. И дори когато
подопечните на олигархията медии бъдат принудени (а те скоро ще
бъдат) да отразяват дейността на гражданските сдружения, то те ще
го направят с присъщата на комунистите злост и страх от
свободомислието и предприемчивостта на хората. Такова ще бъде
отношението към “групите граждани“ и на присламчилите се към
олигархията политолози, наблюдатели, общественици и така наречени
интелектуалци. Те пак ще изровят (и вече го правят) вехтата, но
изпитана в пропагандни разработки лъжа за дългата ръка на злокобни
задкулисни съзаклятници, които чертаят из мрачните си чертози
пъклени планове и коварни попълзновения за разрушаване на де що
има хубаво, мило, родно, розово и спретнато в нашия прелестен
политически живот.
Като внушението
ще бъде, че дългата ръка, естествено, принадлежи на черния Костов,
а милото, родното, хубавото и спретнатото нещо са я хубавото Наде,
я заслужилият борец против комунизма и спасител на разбитите авари
Петър Стоянов.
Чудно е защо
демократични политици се боят от гражданите и ги клеветят.
Обяснението е, че те никак не са демократични. Те не са и истински
политици. Те са курортни политически сърфисти. Съумели са да се
задържат на върха на обществената вълна. Искаха например хората
преди 15 години да се отърват от комунистите и да направят
България демократична държава. Беше достатъчно тогава
политическият сърфист да излази по някоя висока бабуна и громко да
изкрещи две-три проклятия срещу комунизма (най-громко крещяха
ченгетата), за да се превърне във водач, демократ, основател на
СДС и, разбира се, депутат с голяма заплата.
Затова сега,
когато демократичните сърфисти почувстваха, че губят своето
обществено положение, по стара привичка занадигаха
антикомунистически лозунги за нереформираната БСП, която щяла да
дойде на власт, ако дясното не се обедини (разбирай, ако не
гласува пак за сърфистите).
То не че
социалистите са се много реформирали или пък освестили. Не че няма
опасност отново да дойдат на власт. Но след повече от десетилетие
горчив опит и след две години “политика на прозрачност”, цялото
това двуличие стана съвсем прозрачно и разпознаваемо. (Ей, ама то
и Румен Воденичаров беше голям антикомунист. Само Петко Симеонов
го задминаваше май. И комунистът Стефан Гайтанджиев също беше
антикомунист.) Съвсем запрозира вече уплашено- жалното “Гласувайте
за мен, моля ви се, запазете ми общественото положение, запазете
ми привилегиите, известността, парите, хотелите и
бензиностанциите, щото ще дойдат иначе “нереформираните”
социалисти и ще ви изпонахапят всичките навсякъде.
Поведение и
политика, недостойни не само за десни партии и десни политици, но
и за каквито и да било политици. Дори за усмихнати, красиви или
пък устати. Точно поради тази липса на достойнство политическите
сърфисти изглеждат толкова безпомощни. Някои от тях действително
свършиха в миналото смислени неща. Но си въобразиха, че не само са
яхнали вълната, но са я също надигнали и водили към заветни
брегове. И сега продължават да правят чудати политически
телодвижения. Сякаш отново са на върха й.
Но вълната я
няма. И движенията им са жалки и смешни в най-добрия случай. Но
по-често са отблъскващи.
Ходи например по
клубовете на СДС човек, който е бил президент на независимата
европейска държава България и клевети малкия, различен и независим
вестник “Седем”. Един от малкото наистина свободни вестници. Прави
си по този начин предизборната пропаганда бившият президент.
Белким стане началник на СДС. Това вече е падение. Убогост. Донос
и глупост. Това е всичко друго, но не и политика. Един истински
политик трябва да си постави смислена, достойна, полезна и значима
цел. Трябва да съумее да убеди и другите в нея. И да ги поведе.
Това са простички, естествени, разбираеми, стародавни политически
начала.
Но може ли някой
да си представи Емануил Йорданов например да убеди поне един човек
в каквото и да било и да го поведе някъде другаде освен към
близката сладкарница. Може, но само ако има извратено въображение.
С нормално въображение би могъл да си представи само как така
нареченият от “Труд” Мимето измества с апаратни подлости някой
свой съпартиец. То няма и нужда да си го представя. Достатъчно е
да гледа и да вижда. (Ей, ама моралистът и демократът Филип
Димитров, не ги ли видя тези подлости. Или се направи, че не ги
е.) Може също да си представи как Мимето и подобните му подправят
документи, за да влязат в НИС. Не може да си го представи обаче
как се изправя срещу викащите таксиджии в качеството си на
вътрешен министър, за да защити министерството и делата си. Но
може да си го представи как се крие зад гърба на премиера. И как
по-късно го предава. Но то няма нужда и да си го представя човек.
Достатъчно е да си припомни какво се случи през последните години.
Та може да се
разбере защо всичките тези госпожи и господа вместо да се радват
на гражданските прояви, както правят всички демократи по света, ги
осъждат и хулят? Страхуват се, това е. Страхуват се, както се
страхуваха някога комунистите от “групата граждани” пред
“Кристал”. Не че сдружението “ Диалог” ще промени съдбата на
България. Но може да се превърне в пример. В доказателство, че
съществуват и други възможности. Може да увлече и повече хора. А и
да сложи началото на партия също. Истинска, представителна,
почтена и демократична дясна партия. Точно това плаши олигархията
и политическите сърфисти. А като си помислят, че начело на тази
партия може да застане Костов, съвсем се спихват. Страхът им само
доказва, че истинска дясна партия действително е нужна. По
произход и по смисъл партиите са първата и най-силна проява на
гражданското общество. И когато няма истински представителни
партии, гражданите ги създават. Важното е този път партията да не
бъде яхната от сърфистите, нагаждачите, използвачите, хитреците,
тарикатите и клиентелистите. А също и от обкръжените с гавази,
охранени, алчни, суетни, изменчиви и фалшиви антикомунисти.
Иво Беров в "Още инфо" |
