|
Той
продаваше “принцеси“. “Принцесите” са прости като замисъл и
изненадващо смислени като изпълнение продукти. Представляват
опечени с кайма филии хляб. Вкусни са, евтини са и
се
приготвят
бързо. Хората ги купуваха. Дори ги предпочитаха пред сандвичите на
“Макдоналдс“.
С времето
“принцесите” му започнаха да се променят. Останаха си все така
прости като замисъл. Но започнаха да губят от каймата си, а оттам
и доста от смисъла си. Мющериите му се прехвърлиха към “Макдоналдс
“. Но той пак си беше на давалера. Защото се научи да докарва
“принцесите” на ухание и багри. Колкото по-малко беше каймата им,
толкова по-добре изпечени изглеждаха и толково по-вкусно ухаеха.
Накрая се получаваше така, че най-изкусителните и най-уханните
принцеси бяха намазани само с далечни спомени от кайма. След време
дори приходящите от други махали престанаха да ги купуват.
Купуваха от “Макдоналдс”. Защото там собствениците увеличаваха
теглото на съставките, без да променят цената. За да зарибяват
клиенти.
Така търговията
му пропадна. А той можеше да я разшири. Да се прочуе със своите
“принцеси” така, както италианците със своите пици или французите
със сиренето си. След време да си отвори голям магазин. И дори
верига от магазини. Но не успя. Три дена размишлява за случилото
се и после гневно съобщи в кръчмата направените изводи. А именно:
- България е
шибана държава.
- Правителството
не насърчава дребния бизнес.
- Симеон e
добър, но е заобиколен от лоши съветници и министри.
- Хората са зли,
завистливи и подли. А най-завистливи от тях са американците. Те са
империалисти. Искат да завладеят целия свят. С танкове и самолети
или с монополисти като “Макдоналдс”.
- Светът е
несправедлив. В него няма място за малкия човек. С честен труд не
могат да се изкарат пари.
- При Тошо
държавата беше уредена и се живееше добре, защото имаше евтина
ракия.
Всички в
кръчмата тутакси се съгласяват с така направените изводи и за
утеха му поръчват едно уиски.Уискито е почти толкова евтино,
колкото и Тошовата ракия. Погледнато от двайсетина метра, нощем,
при мижава светлина и непрозрачна бутилка, то прилича на уиски.
Клиентите оценяват приликата и не се възмущават от вкуса му. Както
не се възмущаваха от “принцесите” на своя приятел и чудните им
преобразувания. “Така е и така ще бъде” – мъдруват те.
А най-вече така
е било.
Така е било по
дивните Тошови времена, когато всички те са крали. Но не защото
са крадци, разбира се, а защото са малки хора и няма как иначе да
попритурят нещо към заплатите си. И след 10 години честно и
почтено попритуряне са могли да си купят кола. Че дори и вила
някои от тях.
Не като сега.
Сега някои си купуват вила само за година. А това означава само
едно. Че са крали. Също като тях едно време. Също като оня с
“принцесите” и като кръчмаря с уискито. Само дето сандвичите на
тези, новите, са огромни. И липсващата кайма не е няколко грама,
ами цели тонове и влакови композици дори.
И в повечето
случаи това действително е така.
В една държавна
печатница крадат от вестниците. Примерно де. Напечатват няколко
хиляди броя повече, които уж са пробни, но не ги изхвърлят, а ги
продават и си прибират парите. Така от един брой на вестник
“Седем” например могат да откраднат повече от три хиляди лева. За
един месец – 12 хиляди.
Тези крадци вече
не са от ония, дребните хорица, свикнали да си попритурят от
кражбите нещо към заплатата. Те са вече организирани. Те са вече
една мъничка мафийка. Те желаят един ден да станат истински
капиталисти. И да бъдат честни. Но им трябва първоначален капитал.
А той се трупа само с измама. Те така са чували. Така са чели по
вестниците. А вестниците, или поне най-четените от тях, са писани
от бивши ченгета. Които сега са капиталисти. И са натрупали
първоначалния си капитал с измама. Те не могат да си представят,
че може да бъде другояче. И вярват на това, което пишат.
А мафиотчетата
може наистина да станат честни капиталисти. Но при капитализма
човек за човека е вълк. Това са научили те от комунистическите
училища. И ще се държат като вълци. Освен това при капитализма
големите акули изяждат малките акули. Затова те ще се пазят от
големите акули и ще се нахвърлят стръвно върху малките. И няма да
се сетят да направят следната простичка сметка:
“Добре, сега ще
открадна от клиента 50 грама кайма. Но утре ще го изгубя като
клиент. Значи губим и двамата. Или ще крада като печатар по 3000
от всеки брой на един вестник. Вестникът ще пропадне. Ще го изгубя
като клиент. И всички губят от кражбата.“
Печатницата, да
приемем, че това е ИПК “Родина”, когато беше държавна. Скоро се
приватизира, а дотогава всеки гледаше да се нагуши, както може. Но
и след приватизацията нещата няма да се променят много.
Защото в гънките
на всеки български мозък се е заплел косъм от Марксовата брада. И
точно този косъм му пречи да проумее, че не можеш да печелиш за
сметка на другия. Че такава печалба е измамна и временна. Че не
можеш да бъдеш богат сред бедняци дори заради това, че бедняците
не могат да купуват стоката ти. Ако ли пък системата е такава, че
печелят не производителите, а хитреците и мошениците, то тя няма
как да не рухне рано или късно. Показва го целият горчив
политически и икономически опит на двадесети век. Още от времето
на Голямата депресия. И от Първата световна война, когато всички,
потънали в дългове победители искаха да възродят икономиките си за
сметка на Германия. Още от трудовете на Кейнс, който предсказа, че
Версайският мирен договор е не друго, а подготовка за нова
световна война. И чак след новата световна война водещите държави
разбраха, че могат да възродят икономиките си, само ако действат
заедно и си сътрудничат. Така сполучи и прочутият план “Маршал”.
Той беше предложен на всички комунистически страни, включително
на България и СССР.
Само че
комунистите го отхвърлиха. Те си имаха собствени планове.
Петгодишни и народостопански. Имаха собствена икономика, която
беше икономична и освен това дело на всички. С нея постигнаха
много успехи, повечето от които небивали. В областта на високите
технологии например върхово постижение бяха компютрите “Правец”.
Чудесни компютри. Грамотно прекопирани от “Епъл”-а. Докарваха го
на “Епъл”, също както махленските “принцеси” на ухание и багри.
Само дето икономичната икономика, дело на всички, не можеше да го
докарва на чипове. И от компютрите след леки подобрения се
получаваха сносни шкафчета за компоти.
Затова е прав
Симеон да се оплаква от чиповете. Включително и от ония в главите.
Те наистина нещо нефелат. В тях са се сврели косми от Марксовата
брада. В България дори капиталистите са си съставили основните
понятия за икономика не от друго, а от Марксовия “Капитал”. Не че
са го чели, но са чували какво пише за него в комунистическите
читанки. И претворяват на дело комунистическите представи за
капитализма. Тези напълно съвпадат със социалистическата
действителност и нейното прочуто “те ни лъжат, че ни плащат, ние
ги лъжем, че работим.” И досега в България всеки мами всеки, а пък
премиерът с неговата петилетка за 800 дни измами всички.
Работодателите мамят работниците, работниците мамят началниците,
продавачите лъжат купувачите и то не само със стоки менте (купете
си например фотоапарат, поне три от допълнителните му
приспособления са прибрани, тоест откраднати), държавата ограбва
фирмите, фирмите мамят държавата, а освен това се мамят и помежду
си. Профсъюзите са на изчезване, Кодексът на труда не се спазва,
Държавната инспекция по труда не действа (цяло чудо е, че
загиналите в Кремиковци са толкава малко), трудовите договори са
рядкост, сделките се сключват на доверие, доверие липсва, правила
няма, правосъдие в бизнеса също няма.
Държавните
институции, които трябва да съгласуват отношенията в деловия свят,
не работят, освен когато трябва да се преследва Костов. Тогава пък
така се разработват, че не ти е работа. Разработваха го и
данъчните, и прокуратурата, и финансовото министерство, и Сметната
палта, и полицията, и НСБОП (sic,
нали престъпниците се избиват помежду си, та НСБОП си няма друга
работа),
че накрая и Външното министерство се включи. (Двойно
sic.
То не е съкратено от
сиктир, но в случая спокойно може и така да се тълкува.) След две
години разработки не откриха нищо. Затова се възползваха от
услугите на един международен престъпник, чиито клевети бяха
надлежно раздути от три отрепки на Държавна сигурност, овладели,
кой знае как (впрочем Симеон знае), централните български медии.
Което означава,
че ако има политик, за който вече със сигурност може да се твърди,
че не е откраднал нищо и не е подкупен, това е Иван Костов.
Не че по негово
време не е имало корупция. Но тогава към нея имаше нетърпимост,
макар и истеричава. Имаше и гражданско общество. Имаше стремеж към
справедливост и законност. Както каза един хуморист, тогава нямаше
светлина в тунела, но сега пък и тунел няма.
При Симеон
обществото ни блатяса. Отдолу загни и завоня. Отгоре обаче го
пригладиха и го поляха с евтини парфюми. Сега вече никой не се
възмущава от корупцията. Тя стана приемлива и удобна.
Институционализира се. Ценоразписът е уточнен навсякъде и във
всичко. Вече никой не се възмущава от мутризацията. Тя също се
институционализира. Стана част от държавата. И от политическия
елит. Който пък по стария комунистически калъп и под
благосклонната ненамеса на Симеон се превръща в олигархия.
А пък онази част
от простолюдието, която все още пита “Това ли е демокрацията?” и
“Къде ви е демокрацията?”, може, ако мъничко се понапъне, сама да
си намери отговора. Той не е толкова труден.
Демокрацията е
там, където фотоапаратите се продават без “присвоени” части.
Където никой не краде от каймата, а се притуря още. При
“Макдоналдс” и в “Метро”. При истинските компютри.
При законите и
правилата.
Там, където
печатарите не крадат от вестниците. При почтеността. Там, където
има представителни партии, а не групички по интереси. Там, където
няма царе и олигарси. Там, където долнопробни доносници като
“Димитър” пасат селските крави , а не управляват националните
медии. Там, където има върховенство на закона. И това не е някъде
през девет земи в десета. Не е в Европата и не е в Америката. То
си е вътре в нас. При личната кауза на всеки човек. Както го каза
най-големият съвременен български политик и държавник.
Тези, които все
още имат непохабени чипове в главата си, ще разберат.
Иво Беров в "Още инфо" |
