|
|
Ето ви един тъп
виц. Вървят двама и стигат до дълбока яма. Единият казва на
другия, че ако скочи вътре, ще му даде пет лева. Оня скача.
Първият обаче
вместо да си
даде петте
лева,
му иска още двайсет, за да го измъкне. После прибира парите, но не
го измъква. Вместо това
обявява на
всеослушание, че спътника му е изглючително тъп. Че нещо му
липсва. И затова ще си остане в ямата о веки веков.
Този виц има
няколко особености. Той не е смешен. Той не е тъжен. Той не е
жалък. Той не е виц. Това е нескопосано измислена история. Същата,
която се случва с трудолюбивия и предприемчив български народ.
Най-после, след
две години и кусур лъжи, локуми и раздувки, Симеон каза пред
Франспрес (пред чужда агенция, разбира се, пред българското
простолюдието Особата Му не благоволява да снизходи да се
обяснява) нещо, което май ще се окаже истина. Българите са мозъчно
увредени. Чиповете в мозъка им работят зле. Или както казваха едно
време, когато нямаше чипове, а чивии, избиват им чивиите. И то не
в образния, иносказателния и отвлечения смисъл на думата, а в
буквалния. В приложно-медицинския.
Затова ще си
останат в ямата.
Да приемем, че
народът не заслужава подобни диагнози и премиери. Да приемем, че
той е добър, честен мъдър, готин и много суперски даже, само дето
е доверчив и наивен. Затова повeрва, че Симеон ще го оправи за 800
дни. Вместо него, обаче, Особата оправи себе си като прибра към
150 милиона лева от същия прочут с трудолюбието и
предприемчивостта си български народ. И той не възропта. Беше
гузен. Гузен, защото желаеше да бъде излъган. Плачеше и тропаше с
крака като шестгодишно детенце и настояваше да бъде лъган.Искаше
си подаръците. Искаше си дядо Коледа и дядо Мраз. И възневидя
онези, които му казаха, че няма дядовци мразовци, дядовци
коледовци и добри царе Сакс Кобургготковци, които ще извадят
благоденствие от торбата си и ще му го подарят.. Той не повярва на
шепата политилози и журналисти, които разумно и смислено
обясняваха, че Симеоновите обещания са локуми, лакърдии и приказки
за малки палавници. Затова пък повярва на агент Бор и агентурния
му вестник “ Труд “, който написа, че Симеон още първата година ще
увеличи всички заплати с 30 процента. Повярва и на “24 часа“,
който прибави, че Симеон ще докара 2 000 000 000 (словом два
милиарда долара) инвестиции благодарение на арабските си връзки.
Повярва на така нареченото национално радио, което се скъса да
пропагандина новите симеоновски времена и да ругае правителството
на ОДС. Повярва на всички, които излъгаха, че управлението на ОДС
е било провалено.
Вярно е, че
такова детинско лековерие може да се дължи на слаба осведоменост.
Българите като цяло и досега не познават икономическата история на
страната си. Все още не могат, не искат и отказват да разберат, че
крахът на България се дължи не на друго, а на световните
комунистически щуротии и тошовия социализъм. Осъдително много
хора на въпроса “Като беше тошовата държава тъй дивно прелестна,
защо се срути, фалира и задлъжня ?“ отговарят : “ Ами защото
дойдоха демократите и я разтуриха. (подкупени от Запада, разбира
се, зловизял на социалистическия ни възход).“
Това показва не
само детинско лековерие. Това си е сипмптом. Това е показател, че
предикатът, реципиентът, пациентът, народът и въобще обектът,
който се явява предмет на изследване и анамнеза, е въвлечен в
омагьосания кръг затъпяването. Кръг, в който журналисти, политици,
тарикати, лъжци, крадци и ченгета поднасят на пациента само онези
най-простовати сведения и обяснения, които той може разбере, без
да си напиня особено чиповете, чивиите, гънките, дъските и каквото
там му служи за осмисляне на действителността. Колкото по-малко се
напиня пациентът, толкова повече затъпява. Колкото повече
затъпява, толкова по-големи глупости му поднасят. И той още повече
затъпява.
Нещо като бате
Бойко и престъпността. Колкото повече се увеличава престъпността,
толкова повече хората вярват на батето си Бойко. И колкото повече
вярват на батето си Бойко, толкова повече се увеличава
престъпността. (Ей, днес размина ли се без нечие убйство?)
От този кръг
може да се излезе само по един единствен начин. Хората да станат
отговорни към самите себе си. Защото дори шестгодишните фенове на
дядо Коледа имат отговорности и задължения. Да си мият ръцете
преди ядене, да не пишкат по черги и килими и да не човъркат
очичките на другарчетата си, например. Трябва да осмислят своите
задължения и възрастните хора. Същите, които са горди, че ги пъхат
в определението народ. Те трябва поне веднъж седмично (ако не
всекидневно) да си поизлъскват чиповете в главите, да си
понамесват чивиите, да си попритягат дъските и да отделят три
минути за мислене.
Три поне.
Белким усетят,
че има нещо ненормално в това след повече от две години управление
на Кобурггота и жълтите му придворни, Народното събрание да
обвинява за ежедневните убийства ОДС и Костов. Че сегашнатите
влаастници не само бягат от отговорност, но и да отказват всякакво
обсъждане на това, което се случва в България.
Белким смислят
най-после хората, че има нещо нездраво, болезнено, ако не и
налудно в обстоятелството общественото мнение да се определя от
един агент на комунистическите тайни служби, от един бивш и
сегашен доносник и от един тъповат и нахакан шоумен. Белким се
присетят, че никъде, никога и по никакъв начин в съвремения свят
не се е случвало един премиер да хули народа си пред чужди
средства за масово осведомяване (случвало се е пред свои, но като
изключение). Че такива неща са си позволявали само някои
средновековни крале и някои разкапани аристократи. Защото
тогавашните народно-общинни популации, образуващи третото
съсловие, или чангала, или народа са се осмалявали да възнегодуват
и да се изпротестират, само кагото им свърши хляба. Което изглежда
е на път да се случи в България.
Пак.
А това показва,
че нещо наистина трябва да се смени. Може би чипът - според думите
неговото величество:“коловозът е тук, влакът е композиран, само
трябва да се смени чипът в главата “ Но ако чипът не може, то ще
трябва да се смени гвлавата. Най-добре правителствената. А влакът
наистина трябва да потегли, след като е композиран.
В посока Мадрид,
разбира се. С един единствен пътник, но затова пък височайши.
Иво Беров в "Още инфо" |
