|
|
Червей
ли е Жак Ширак?
Доскоро това беше
въпросът,
както би казал
Шекспир, ако беше наш съвременник, ако беше от Долно Камарци и ако
беше зарязал театъра заради външната политика като
колегите си Харолд
Пинтър,Стефан
Цанев, Недялко Йорданов и още купища драматурзи,театроведи,
артисти, артистки, сценични работници и суфльорки.
В
България този основополагащ за съвременната ни епоха
въпрос
вече е
решен. Ширак е червей. Така пишело в един английски вестник, който
пък казва, че така викали на Ширак в една африканска страна.
А щом в
английски вестник пише, че в една африканска срана така викали,
значи Ширак си е червей и толкоз.
Даже не червей, ами червейче. С други думи, глист. Или глистче.
Ако
пък някой не вярва, че Ширак е глистоподобно червейче, то нека си
спомни как им го вкарахме гола на французите, как ги бихме, как ги
размазахме, как ги смачкахме, а след това ги разгембихме,
попиляхме, разпарчетосахме и как накрая им разгонихме фамилиите,
мама им френска, пък сега ще се правят, че Ширак не е червей, ще
ни се мешат в политиката и ще ни повишават тон.
Право
е простолюдието в свещения си гняв. То няма какво да се безпокои
за обратите, опасносните и криволиците на външната ни политика. За
тази работа си е избрало цар, господар и оправен човек, който да
се оправи в обстановката, да оправи нещата и да оправи и България,
ако не за 800, то барем за 1300 дни. И избраникът на простолюдието
оправда простолюдското доверие. Обеща да оправи работата с Ширак с
едно обаждане по телефона.
И ще я
оправи. Ще му дрънне една жица, ще му завърти една шайба и нема
проблем. Що е попово, то е готово. Гаранция Франция, както казва
простолюдието, което е мъдро, както си личи от мъдрите му
поговорки.
Ама че
Франция си има отколешни интереси в Ирак, че е строила там ядрен
реактор, че много й се иска отново да внася иракски петрол,
че заедно с
Германия отдавна си
мечтаят да съперничат на Щатите и във военно, и в икономическо
отношение, ама че искат обединена Европа да надмогва Щатите във
всички отношения, хич биля, струва ли си да се задълбочаваме с
такива анализи, да се затрудняваме с прогнози,
да се магнифицираме и
да търсим най-точните решения.
Ще му удари Симеон жицата на оня червей и корона на тояга. Пък още
по-добре един есемес да му фърли, като на Милена Милотинова. Ширак
да не е нещо по-готин от нея. Че той, Симеон, цяла една държава ще
оправи за 800 дни, та един европейски въпрос ли няма да разреши с
есемес.
Така
че без Симеон и неговата шайба заникъде не сме. Щяхме да мислим и
да обсъждаме като някакви си най-обикновени граждани какво трябва
да направи България, за да вземе най-сполучливото решение и да
извлече полза от съперничеството между Щатите, Франция и Германия.
Защото има три възможности.
И
двата съперника да ни корят.
Или
пък единият да ни кори, другият да ни хвали.
Или
пък и двата да ни хвалят.
Дори
онези, които се чувстват поданици, биха могли да смислят, ако
поемат тегобите на една толкова непривична за тях дейност, че
най-добра е третата възможност. Съперниците да ни хвалят и да ни
се подмазват. А дори поданиците, за които историята започва с
новото време на Симеон, биха могли да си спомнят, че точно такава
беше политиката ни по време на косовската криза. И американците
скърцаха със зъби, затова че не приехме бежанци, и Русия беше
бясна, че не й дадохме коридор, да не говорим за сърби и
македонци, но нито един червей, нито пък глист не се осмели да
издума
за страната ни
укори, подобни на
ширашките. А поканата към България за влизане в Европа и НАТО
дойде именно благодарение на тази политика. И по предложение на
Франция и Жак Ширак.
Това
го припомни самият Гюнтер Ферхойген, опитвайки се напразно да
намекне по този непохватен начин, че Ширак не е чак пък такъв
голям глист, на какъвто червей се прави, въпреки че с оня гол,
дето им го вкарахме на французите, ние направо ги смачкахме,
размазахме, разгембихме и унищожихме. Опита се още Ферхойген да
пообезпокои малко рахатясващите под чудотворните дела на
симеоновите шайби простолюдски мозъци със заявлението, че за
разлика от предишната, сегашната прибързана позиция на
правителството може да попречи на влизането ни в Европа. Добре, че
Соломон Паси надлежно обясни как Ферхойген въобще не е искал да
каже това, което е казал, та мозъците продължиха да си рахатясват.
Като не се затрудниха нито да обсъдят сегашната политика, нито пък
да си спомнят на какво се дължаха успехите на предишното
управление.
Защото
успехите на външната ни политика при управлението на ОДС и войната
в Косово до голяма степен бяха заслуга лично на Костов, а знайно
е, че щом са негова заслуга, то те не могат да бъдат никакви
успехи, както биха уморазсъдили вече споменатите купища от
драматурзи, театроведи, артисти,
суфльорки, шоумени,
а също
сценични и извънсценични работници и работнички.
И
добре, че нито те, нито простолюдието, нито пък който и да било от
днешните властници не обърна ни най-малко внимание на неговия
анализ, където ясно бе посочено, че политиката на Франция и
Германия по отношение на Ирак ще бъде различна от тази на САЩ.
Така Сакскобургготски остана напълно изненадан от това, което се
случи и не успя да се прикрие зад обичайните си величествени
словеса като тези, че "ние сме малка страна, ние сме жалка страна,
затова ще помислим, ще видим и като му дойде времето, ще се решим
дали да вземем решение”, а вместо това заложи твърдо на САЩ, като
неволно магнифицира положението.
Което
може би е от полза за България.
Защото, както се знае, залаганията са стихията на Сакскобургготски.
Той толкова много е губил по тези пусти залагания, че може би
точно заради тях е задлъжнял и е продал семейните си ордени. А пък
както се знае от историята на хазарта и от теорията на
вероятностите, след толкова много загуби Симеон все трябва да
спечели някой път.
А ако
Симеон
спечели, печели цял народ, а най-вече Симеон, ако ли пък загуби,
губи само България. Което е много по-патриотично и национално
отговорно от игрите на Кирил с външния дълг. Там ако някой загуби,
това е само България, ако пък някой спечели, печелят принц Кирил и
Милен Велчев, но не и България.
Подобен род хазартни игрички са възможни, защото принцът и Велчев
не залагат собствените си пари, а парите на българските
данъкоплатци, така както Симеон не залага собствения си авторитет,
а авторитета на България.
Каквото и да се случи, той ще се измъкне от отговорност като
червей из дупка и като глист от дебело черво. Защото и сега
простолюдското настроение е както винаги против САЩ, само че хич и
не му хрумва на простолюдието да вмени на Симеон каквато и да е
вина или отговорност за взетото правителствено решение.
Лошо
няма. Държавният кораб пори вълните, платната му се надуват от
военните ветрове и всичко му е наред, само дето из дървенията на
корпуса и в главите на пътниците нещо шумоли тихо, тайнствено и
настойчиво.
От
това шумолене патилите мореплаватели се ужасяват. Защото го
издават червейчетата дървояди, които бавно, но упорито прояждат
кораба, докато той потъне.
Те нямат нищо общо с червея Ширак. И имат много общи неща с
българската политика. |
