|
|
Сегашното ръководство на СДС излезе с декларация, в която се
заявява, че се води целенасочена кампания за злепоставяне,
оклеветяне и унищожаване на партията.
При
такива случай се казва “Добрутро Пено!“
Поздравът означава, че всички в семейството, освен Пена, отдавна
са станали, измили са се, вчесали са се, закусвали са, видели са
какво е времето, обсъдали са каква работа да захванат, захванали
са я, дори са я преполовили вече и точно в този миг Пена
благоволява да се събуди.
Та
събужда се Пена, пита колко е часа, вали ли навън, после се
оглежда, щура се сънливо известно време насам–натам, почесва се,
мисли, пак се почесва и накрая заявява, че тъй като времето е
хубаво, не е зле да се прекопае лозето, например. Само дето
половината лозе вече е прекопано. От по-ранобудните.
Отдавна, много отдавна започна целенасоченото оклеветяване на СДС.
Още когато партията беше на власт. По-точно, веднага след като
Костов смени повечето министри от първото правителство. Започна се
с хулите на Бонев във вестник “Труд“, а след него завиха и
зареваха всички, които бяха отстранени от властта, приватизацията,
далаверите и големите печалби. А те никак не бяха малко. Мутри,
пазарни рекетьори, застрахователни и борчески фирми, подмолни
финансови групировки, фирми, създадени с награбените от
комунистическата партия пари и фирми на бившата Държавна
сигурност. Завиха и зареваха също и мекеретата на източните
газовите олигарси, които в опита си да рекетират България срещнаха
твърдия отпор на Костов. Накрая в общия вой и рев се включиха и
отстранените от СДС клиентелисти.
Сигурно част от обвиненията срещу СДС са били верни.
Сигурно е имало далавери, сигурно е имало приватизация на ръба на
закона или незаконна приватизация, сигурно е имало и корупция сред
висшата администрация, сигурно е имало и кражби, след като в
България се извърши такъв труден и непознат в историята ни преход
на раздържавяване и връщане към пазарна икономика. Но точно
истински корумпираните се изхитриха да се присъединят към общата
врява срещу СДС и по този начин да се прикрият.
Защото
не възмущението от корупцията и борбата срещу нея беше причината
за небивалия вой срещу управлението на СДС, който преди изборите
се превърна в масова истерия.
Основната причина беше, че Костов провали плановете на
комунистическата каста да превърне изцяло политическата си власт в
икономическа. Неистовият писък “Помощ, окрадоха България”,
всъщност си означаваше “Ужас, приватизират без нас“. Да не успеят
да си присвоят цялото национално богатство беше съвсем неочакван и
съкрушителен удар за хора, които след 45 години тоталитарно
управление придобиха самочувствието, че държавата им принадлежи.
Затова
тези хора продължават да си имат един голям проблем, един
неизлечим комплекс и една страхова невроза. Защото има едно име,
което ги кара да ръмжат от бяс и да вият от злоба. Име, от което
ги побиват тръпки и което ги кара да се напикават нощем.
Иван
Костов.
Две
години след като загуби властта той продължава да бъде ежедневно
хулен, оплюван и клеветен. Само да не усетят хората в каква
огромна манипулация бяха въвлечени, да не осъзнаят печалните
последствията от политическия си избор и да не поискат отново
Костов да оправя държвата.
И тук
комунистическо–ченгесарско–мафиотска мафия отбеляза огромен и
несъмнен успех – тя успя да предаде своите бесове, мании и
невротични комплекси на цялото общество.
Да
приемем, че вината за това си е на Костов и на бившото ръководство
на СДС. Защото извърши реформата с административни похвати, без да
потърси съучастието на гражданите. Защото не обясни причините за
смяната на министрите. Защото не посочи корумпираните. Защото не
се разграничи решително от тях. Защото се държа не като политик, а
като експерт. Защото отказа да бъде популист, дори в рамките на
общоприетото. Защото в увлечението си да оправя държавата
пренебрегна хората.
Дори
това да е вярно, тихото равнодушие, с което новото ръководсто на
СДС подминаваше досега цялата клеветническа помия, която се изля
върху Костов и бившото ръководство на СДС, заприлича не само на
разграничаване, но и на прикрита съпричастност към клеветите.
Причината за такова поведение може да се отгатне – тези са
компрометирани, необичани, непопулярни, всички ги мразят, но ние
нито сме от тях, нито сме като тях, ние сме други, нас не ни
закачайте, ако обичате, моля ви, защото ние сме готини.
Тази
унизителна политика засега успява. Пропагандната мръсотия не се
излива върху новите ръководители на СДС. Но недоволните от
Симеоновото управление не се доверяват на чистите им и неоцапани
личности. Партията не печели нови привърженици.
Защото новото ръководство СДС пропусна, проспа и не се
противопостави на възможно най-коварното следствие от мръсната
жълто-червена пропаганда: обществото да приеме, че управлението на
СДС е било провал. Ако хората приемат тази лъжа за истина, то с
партията е свършено и никакви разграничения и унижения от страна
на новото ръководство не могат да му помогнат да я възроди.
А
показното чистофайничество и политическият стерилитет
(Ами
да не кажем нещо по-силно срещу царя, че ще вземе той да се сецне,
горкият, ами да сме си добре с Бойко Борисов, защото го обичат
хората, ами да не раздуваме толкова скандала с подслушванията,
защото няма да ни разберат, ама да не се караме с прокурора, че
ще ни спретне някое дело, ама да не подкрепим явно Едвин Сугарев,
защото няма да е институционално)
си имат цена.
Цената е обезличаването на СДС и унищожението му като
автентичен политически субект
(като
истинска политическа партия)
и заместването му със сурогат, който тихо и покорно да се се
присламчи към създадената с благословията на Симеон нова
политическа олигархия. Тази цена е пълно отричане или забравяне на
всичко, което партията направи за България по време на своето
управлени и разграничаване от Костов и бившото ръководство. Точно
към такъв вид сделка тикат СДС всякакви угодници, тарикати,
хитреци, лицемери, лъстивци или пък просто наивници, които се
завръткаха около новото ръководството.
Разбира се, бившите ръководители на партията трябва да се
отдръпнат на заден план. Точно това правят поне Екатерина
Михайлова и Костов. Костов толкова се отдръпнал от обществения и
политически живот, че поведението му, което другаде би се
възприело като смислено и достойно, по нашите краища се възприема
като чудатост или признак на гузна съвест.
Затова
ако новото ръководство започне да обяснява или пък да оправдава
ниския си рейтинг с подмолното му влияние, както го подтикват
някои лукави журналисти, експерти и най-вече жълти стратези, то ще
направи още една грешка. Защото няма да спечели нови привърженици
и със сигурност ще загуби старите.
А от
клеветите и помията на жълто-червената пропаганда пак няма да се
отърве. Решат ли всичките тия мутри, ченгета, борчета, доносници,
мултаци, далаверисти, спекуланти, комуноиди и социалисти, които
Костов изрина от обществено-политичесата власт и които Симеон
триумфално върна обратно, че СДС отново ги заплашва по някакъв
начин, те тутакси ще си заредят лайнометите и така ще омаскарят
всичко наоколо си, че никой няма да може в ширещата се
пропагандната смрад да подуши собствената им порода. Ще започнат,
например, точно преди изборите, с гаража, който си е купил
съпругът на Надежда Михайлова, ще пишат за този гараж какво ли не,
ще искат прокурорска проверка по случая, ще я получат и независимо
дали се установи някаква злоупотреба или не, ще започнат да
наричат ръководителя на СДС “гаражната Надка“ и да я дават като
пример за корупция.
Та
добре е направило новото ръководство на СДС, че се е сецнало
най-после, посъбудило се е малко и си е дало сметка за мръсната
кампания, която се води срещу партията. Добрутро Пено!,
тоест Надке, дето се вика. Ама то отдавна съмна и си свършиха вече
работата! Дано пробуждането не е прекалено късно. |
