|
|
Повечето хора отдавна забравиха първото и основно послание, с
което господин Симеон Сакскобургготски се яви пред избирателите. А
то беше:
|
Незабавна смяна на
политическата система |
Тази
смяна се оказа също толкова незабавна, колкото и всички останали
незабавни благини, с които Симеон се врече да отрупа българския
народ. Веднага след заканите си да промени системата, той усети,
че е изменил на любимия си похват – да обявява намеренията си,
когато му дойде времето. А времето за монархия още не беше дошло и
все още не е, въпреки всички хули и клевети, които се изсипаха
върху партиите, политиците, политическия елит, парламента,
политическата система и най-вече върху демокрацията,
проклетисвана не 13 , а цели 58 години като основен враг на народа
и като основна причина за всички икономически, политически,
обществени и нравствени беди, сполетели българската земя,
включително пожарите и свлачищата.
Макар
че не успя тутакси да преобърне системата, за да я нагоди към
личните си умения и въжделения, Симеон усети, че тя е достатъчно
рохкава, за да си позволи да я преобразува.
И не
само външно, а чрез поведението си чудатият български цар–премиер
започна да пренебрегва правилата й, като вместо отговорност и
отчет за действията си поднесе на обществото такива образци на
празнодумие и скудоумие, заради които във всяка страна със здрави
демократични традиции би бил незабавно и несимволично осмян,
подигран и низвергнат. По-важното е, че Симеон бавно, но упорито и
целенасочено започна да подронва самата същност на демократичната
система, прeнебрегвайки,
подминавайки и направо нарушавайки нейните закони, като с
последното си решение за АЕЦ вече погази и конституцията.
Малцина си спомнят или пък се досещат, че суспендирането на
българската конституция се явявя у Кобургготите нещо като семейно
хоби или пък семейна мания, предавана по наследство.
Малцина си спомнят какви последствия имаше за България този семеен
кобургготски обичай.
Повечето хора, наречени мнозинство или пък народ, все още немеят,
блеят, поданстват и в обясненията си за обществените
взаимозависимости стигат само до кръчмарската мъдрост “Абе Симеон
знае какво прави, той мисли за народа, а пък тия партии само
гледат да се нагушат “, раздухвана от користни политици,
продажни журналисти и убоги интелектуалци до висше политическо
откровение.
Така
че взаимодействието между двете най-големи партии е съвсем
естествено – то е съпротива срещу симеоновите стремежи за тяхното
размиване, обезличаване и фактическото им унищожение.
Това
взаимодействие е не само естествено, то е необходимо, защото
партиите са в основата на всяка демокрация, колкото и това да
изглежда невероятно за кръчмаро-интелектуалското и
огняро–интелигентското мировъзрение.
Това
взаимодействие е не само необходимо, то ще бъде, ако се осъществи,
най-смисленото вътрешнополитическо събитие от две години насам.
Защото
то би показало, че ако не цялото общество, то поне партиите
проявяват способност за съпротива срещу сурогата, с който Симеон,
успешно засега, се опитва да замести истинската демокрация.
Сурогат, който представлява причудлива смеска между диванна
полудемокрация от арабски тип, олигархична демокрация от руски тип
и берово безхаберие от български тип.
Точно
последната налагаща се съпоставка между беровото и симеоновото
управление би трябвало да накара увлечените в антикомунизъм
демократични деятели, които негодуват от взаимодействието между
СДС с БСП, да се замислят дали навремето една покрепа на СДС за
Беров би предотвратила изборната победа на социалистите или
по-скоро би удължила с една–две години безотговорната и тайна
власт на сенчестите групировки и бившата Държавна сигурност.
И как
СДС би могъл да спре възхода на социалистите сега – дали като
следва дългосрочните си цели или като подкрепя симеоновата
политическа неразбория, в която най-добре се чувстват точно
най–уродливите, цинични, потайни и безотговорни кръгове на бившата
комунистическа партия?
Като
се почне от тайния царски приятел и бивш доносник на Държавна
сигурност с псевдоним Димитрий, станал жълт кардинал на
националните медии, като се мине през тошовия гавазин Бойко
Борисов, пък после като не се прескочи и Милен Велчев – син на
един от онези бивши номенклатурчици, които наистина съсипаха
“Балкан“, и се стигне най-сетне до средния ешелон на властта,
завладян почти изцяло от комунистите – цялата тази “блестяща
плеяда“ червени фосили на тошовизма намери за сгодно да се
възроди, да се разпъпли и да се разбуйства точно при царското
време.
Точно
при царското време започна да се връща тъпоумното преклонение пред
Тодор Живков. Царствено шестват лъжите за народното благоденствие
при социализЪма. В парламента и в общественото пространство отново
се възцариха вече позабравени икономически и силови групировки, а
мутрите отново започнаха да се мяркат по пазари и стъгди, отново
се появиха случаи на рекет и сплашване на длъжностни лица със
саморазправа и убийства, войните и побоищата между
криминално-икономически групировки отново са напът да станат
всекидневие, да не говорим за реабилитираните от Симеон тайни и
явни служители на бившата Държавна сигурност, които отново
започнаха да поучават народа на почтеност, достойнство и
нравственост от всички частни и национални медии.
Симеон, разбира се, не поема и няма намерение да поема никаква
отговорност за това възкресение на комунистическите призраци,
похвати, лица и мисловност, както и за всичко останало, което се
случва в България.
Затова
Симеоновото управление е много по-вредно за България, отколкото
едно възможно социалистическо управление, което поне би носило
отговорност за действията си.
То
е вредно и за СДС като партия, тъй като единствената възможност на
жълтото движение да оцелее след неизбежния провал на експеримента
с олигархо-диванната демокрация, е да измести СДС от дясното
пространство, да го унищожи или да претопи в някое ново, обвито
със син целофан жълто политическо образувание. |
