|
|
Кънчо Кацата седи в кръчмата на две ракии и реди злобни, дрезгави,
грапави, тлъсти, длъгнести, но еднообразни псувни. Той псува
демокрацията, корупцията, съседите си, положението въобще,
международното положение в частност, СДС, Костов и тая гадна кучка
Лили от първи вход, която се прави, че не е курва и го подминава.
Гневът
на Кънчо Кацата е величествен и благороден, защото той се гневи не
толкова на собствената си орис, колкото на несправедливия свят, в
който има хора, които се ровят в кофите за боклук
и други, които не се ровят.
Кънчо
е от тези, които не се ровят, не е от най-бедните, има пари даже
не за две, а а за четири ракии дневно, но с всичките си две-три
сетива усеща неправдите и жестокостта на битието. Ето, покрай него
минава с беемвето си Лалю. Всички в махалата знаят, че Лалю е един
нищо и никакъв мухльо, дето само лала и за две пари работа не може
да свърши. Едно време се записа нещо да следва, ама май не успя да
завърши. Това беше при социализма, когато Кънчо Кацата беше
монтьор, или фаянсаджия, или келнер, или таксиджия и въобще среден
българин, когато работеше и държавно, и частно, когато си
пооткрадваше малко, ама само от държавното и само толкова,
колкото и другите, когато взимаше и рушветчета, ама само за
изпипана работа и не повече от другите, когато успя да си купи
лада и започна да пести пари за вила. Всичко това той придоби с
честен труд, с ей тия две ръце - Кънчо сочи мазолестите си ръце на
другарите си по чашка и те клюмат разбиращо и одобрително.
В ония
времена всички го уважаваха - и началството, и колегите, и разните
му там висшисти –мисшисти, и Лили го поглеждаше кокетливо и го
питаше кога ще я вози с ладата, а такива мухльовци като Лалю даже
не бяха достойни да му носят ракията. А сега седнал Лалю в оная ми
ти кола, подминава го и дори ще го опръска с тиня от локвата, ако
не се дръпне навреме.
И не е
само Лалю. Наоколо щъкат и други недорасляци, слизат от западните
си коли, ходят в скъпите заведения, навсякъде кипи живот, покрай
старата кънчова кутиеста панелка се появиха цели два нови блока с
разчупени фасади, наблизо откриха три магазина и един “Метро“
отгоре, появиха се две нови бензиностанции, една свръхлуксозна
къща цвъкна между блоковете, въобще има хора, дето се уреждат,
трупат, строят, а Кънчо какво – ладата му се изпотроши, за нова
кола пари няма, доходите му стигат само за четири ракии и то в
най-евтината кръчма, която всъщност се води минимаркет, за да не
плаща собственикът данъци, а спестените за вила пари отидоха по
пирамиди и фараони.
Наблюдава Кънчо неправдите около себе си, попържа длъгнесто,
гъгниво и еднообразно, напъва се да смисли причините за случващото
се и след 12 дена и 47 ракии ги открива.
Виновна е демокрацията.
Той
все още не е съвсем уверен в заключението си, затова разтваря
вестника, за да получи меродавно и професионално обяснение. И го
получава. Вестникът
(“Труд”
или “24 часа“, разбира се),
най–меродавно и най-професионално обяснява, че е виновна именно тя
– демокрацията. Но откъде се пръкнаха тези новоизлюпени демократи,
откъде стовариха тая демокрация върху наивния и доверчив български
народ, Кънчо все още недоумява. Затова гледа телевизия, където
едни умни хора, наречени интелектуалциq
му обясняват какво се е случило, след това мисли възтежко, поръчва
още една ракия, преценява, още една ракия, говори със
съкварталците си и след още 14 ракии заключава, че тия
новоизлюпени демократи са подкупени от запада, за да опропастят
България.
Затова
Кънчо гласува за комунистите и за Жан Виденов, ама Жан я свърши
една никаква и е принуден отново да мисли Кънчо Кацата какво точно
се случва, защо се преобърна света, защо едни се ровят в кофите за
боклук, а други карат беемвета, защо толкова хора се уредиха, а
той не успя да си купи нито западна кола, нито вила, нито дори
някоя частна будка, не успя да се вреди в тези проклети
разбойническо-мениджърски дружеста, да не говорим, че нищо не
закачи от приватизацията – нито от масовата, нито от касовата.
Мисли Кънчо и пак заключава, че е виновна демокрацията, ама не
западната – там на хората всичко си им е наред, всички карат
беемвета и всички си имат по една Лили, която им се усмихва.
Виновна си е нашата демокрация. Той все още не може да прецени
какво точно й е нефелното на нашата демокрация, затова пак чете
“Труд“ и “24 часа” , жули ракии, слуша радио, ракии, телевизия,
ракии, съкварталци, ракии, клюма одобрително, мисли, жули и
постепенно в главата му възсиява истината – гола, жестока, чиста и
проста – тия с апартаментите, вилите, колите, будките,
бензиностанциите и парите, тия заможните, богатите, собствениците,
капиталистите, политиците, началниците, всички те са маскари,
крадци, клиентелисти, мръсници, седерасти, обратни, цигани,
фашисти и продажници. Затова те са се уредили, а той си е Кънчо
Кацата и нищо повече - защото е честен – ето вижте тия две ръце,
те са загрубели от честен труд
(съкварталците
кимат одобрително).
И
същото, ама съвсем същото говорят и тия умни хора,
интелектуалците. Той, разбира се, нищо не е чел от тях, винаги е
мислел, че те са само едни тунеядци, дето живеят на гърба на
работника, ама сега вижда, че и между тях има честни хора, ето
Стефан Цанев как разобличава гадните мръсници, ето тоя Цончо
Дончев ли беше, как беше, и той казва, че тия демократи са гадове,
маскари и продажници. И Недялко Йорданов как хубаво го е казал
само, че те са едни гнусни търтеи и кръвопийци, особено тоя
Муравей, дето е най-големия злодей, добре ги римува тоя Недялко,
личи си, че е голям поет, голяма работа. Ама най-голям
интелектуалец май ще излезе друг един, Виктор Пасков се казва -
поет, писател или нещо подобно. Кънчо досега не е чувал за него,
ама сега чете как го е написал във вестника – “България е псувня
на майка на деградирал син“ и се възхищава на тоя Пасков, друго си
е то учената работа, верно че и Кънчо всеки ден реди попържни, ама
като Пасков не може баш да ги докара, хем е псувня, хем учено
казано някакси излиза – браво на него, честно момче, умно момче,
кадърно момче, сипи тука още една ракия, наздраве. Ама има един
още по-народен, най-народният, як един такъв, с бичи врат, и той
поет нещо май че, Румен Леонидов му викат.
“Да
дойде един военен режим да ги затвори всичките в концлагери, да
изгният там всички управляващи, всички седесари и всички тия, дето
се нагушиха, пък аз да им стана надзирател” – казва Румен. “Ето
това е приказка, това е истинска политика, това е грижа за народа
“ – споделя Кънчо и съкварталците пак кимат одобрително.
Или
хайде, да кажем, тия поети може да не са съвсем у ред, ама не
друг, а Слави Трифонов им го каза по телевизора. И не въднъж, а
във всяко предаване им казва на сините, че са крадци и престъпници
и че са всичките за затвора, а щом Слави го казва, значи е верно,
не случайно целият народ обича Слави. А по Националното радио друг
един пък – Влагин или Вагин направо изтресе, че България е шибана
държава, защото стават убийства, а щом и по радиото го казват,
значи шибана държава е България и това си е.
Затова
Кънчо подкрепя таксиждиите, които се бунтуват против шибаната
държава и се радва, че с наближаването на изборите все повече хора
мислят като него – дори богатите, дори тия с новите коли и
апартаменти. Те пък негодуват, защото имат само коли и апартаменти
или пък само дребен и среден бизнес, а до голямата приватизация не
са успели да се доредят за разлика от братовчедите на
управляващите. Дори най-богатите се ядосват, че са изпуснали някоя
и друга приватизационна сделка. Кънчо ги попържа всичките
съвокупно, когато минат край кръчмата, за да подпитат каква е
хавата и кой за кого ще гласува, защото са гадове всичките, но ги
попържа наум, те са му вече нещо като партийни съмишленици, щом и
те мразят управляващите, само дето засега нито те, нито Кънчо
могат да смислят за кого да гласуват – за комунистите не върви, те
и хляба не могат да осигурят на хората, ония пък са корумпирани,
крадци и мръсници, ама пък нямат алтернатива, та май пак за тях ще
трябва да се гласува или пък може би за никого и изведнъж…Симеон
пристига с гръм. Симеон пристига и в кръчмата шум се вдига.
Симеон
има връзки, защото е цар, ще докара в България с инвестиции.
Симеон
има за приятели арабски шейхове, те ще ни залеят с петрол и
долари.
Симеон
ще докара вносни министри – все млади и изпедепцани в иномиката.
Симеон
ще повиши заплатите незабавно и несимволично.
Симеон
ще оправи България за 800 дни.
И
което е най-важното, най-същественото, най-доброто,
най-справедливото, най-хубавото, най-благородното, най-честното,
най-почтеното и най-красивото – Симеон ще им даде да се разберат
на тия гадове, на тия мръсници, крадци и мошеници, дето ограбиха
България. Той в обръщението си не го каза направо, защото е цар,
ама Кънчо му разбра приказката – който е грешил, ще си получи
заслуженото.
И вече
знае Кънчо за кого да гласува, лепи на кръчмарския джам образа на
Симеон, събира подписи за Симеон и един ден – я каква изненада –
спира Лалю с беемвето, слиза от колата и също се разписва в защита
на Симеон – имал си Лалю борческа фирма, пък тия гадни седесари му
затрили бизнеса. Кънчо тайно му тегли и на него една майна, но все
пак се радва, защото вижда, че се оформя вече новото мнозинство с
наказателния вот. Постигна Симеон националното обединение - и
бедни, и богати, и прости, и интелектуалци, и писатели, и борци,
всички ще гласуват против крадците, мошениците и корумпираните.
Печели
Царят изборите, радват му се хората, надяват му се, само дето още
през първата зима неговите изпедепцани в икономиката младоци
налагат такива лицензионни такси, че на Кънчо съвсем му замира
занаята. Това все пак има обяснение – избухват мините, поставени
от бившите управляващи, ама Симеон ще ги смаже, ще ги разгемби, ще
ги вкара всички в затворите и ще възстанови справедливостта.
Минава
си, обаче времето, изтъркалват се вече половината от прочутите 800
дни, положението на Кънчо не се подобрява, а най-лошото е, че
целият народ вопие за справедливост, а мошеническите сделки не са
разтурени, справедливостта не е възстановена, никой не е осъден и
никой не е вкаран в затвора.
Кънчо
започва леко да негодува срещу жълтите, без да знае, че те се
стараят все пак, даже много се стараят. Защото знаят – Емил
Кошлуков направо си го каза – ако не отговорят на кънчовите
очаквания, ако не вкарат до есента някого в затвора, са загубени.
Само че не иде да обясняват на Кънчо Кацата, че при демокрацията
има разделение на властите и те нямат право никого да затварят –
като са нямали това право, защо лъгаха, че ще раздават
справедливост… Затова старанието им се насочва към приватизацията
и тук жълтите се стараят на едро – поискаха да развалят сделката с
американските мини – това е големият залък, тук е големият удар,
ама американският посланик им се сопна и те разбарах, че мините не
е затяхната уста лъжица, погледнаха към златото в Трън, та
трябваше шведският посланик да се намръщи, за да се откажат и от
тази благина, после и германския посланик възнегодува за нещо си,
та останаха само ремедетата, на които може да се преразгледа
приватизацията, ама в ремедетата, ако оставим пропагандата,
никаква далавера няма, като се разтурят договорите, само ще се
увеличи безработицата, пък и цял свят ще каже, че царските хора
национализират, вместо да приватизират. И се чудят какво да правят
жълтите, защото доверието към тях се топи всеки ден и май само
едно им остава – и на тях, и на вестниците, и на така наречените
интелектуалци, и на Слави Трифонов, и на Кънчо Кацата, и на всички
негови съмишленици, които гласуваха за царя – всекидневно и
всекичасно да повтарят и на себе си, и на околните, че не са
направили грешен избор, защото царят поне се старае да направи
нещо горкият, докато, ония, бившите са лоши, ама много лоши,
окрадоа България, а най-лош е Костов, защото цяла една банка е
откраднал, цялото северното черноморие е негово, а също и половин
Ямбол, ама не могат го осъдят, защото е хитър и е прикрил всички
следи – така казват хората, а щом го казват хората няма начин да
не е верно, защото ако не е верно, ще излезе, че хората лъжат, че
вестниците мамят, че радиото и телевизията манипулират, че
интелектуалците само вдигат празен шум, че царят, едва ли не,
лъже, че дори Слави Трифонов послъгва, а ще излезе също, че или
мнозинството, или народът, или средният българин, или Кънчо Кацата
е прост, ама много прост, направо тъп, за да се прелъгва толкова
лесно и си е виновен, следователно, за всичко, което му се
случва, а това е невъзможно, защото народът, както се знае е
добър, мъдър, работлив и честен, само дето не е случил на
управници, на географско положение, международно положение,
историческа съдба, началници, съседи, жени и курви.
Та
утешава се някакси Кънчо, обяснява си нещата, а времето си минава
и светът пак си остава същия – гаден и несправедлив. Пак си има
хора, които се ровят в кофите за боклук, докато други, като Лалю,
си карат беемвето, можду панелните блокове пак строят нещо, Кънчо
пак показва на другарите си по чашка своите честни отрудени ръце,
пак се жалва от орисията си, ама те вече не кимат одобрително,
понеже той не ги черпи, продал си е ладата, преживява от помощи за
безработни, но вече нито се бунтува, нито пък се възмущава, защото
всичко му е безразлично – и НАТО, и политиката, и царя, и дори
кучката Лили, а това, което го гнети, вече не е омраза, не е яд,
дори не е отчаяние и злоба, а само злобичка – тиха, мърлява,
безнадеждна и мръсножълта.
И
продължава да псува Кънчо, псувните му пак са еднообразни, но вече
не са мазни, тлъсти и гръмогласни, а едни такива изпосталели,
изтъркани и овехтели, също като афиша на Симеон от джама на
кръчмата, върху който от обещанията за бързо и качествено
повишение на жизнения стандарт са останали да потрепват печално и
безотрадно само някакви разпарцаливени късчета с безсмислени и
смехотворни буквосъчетания. |
