ОЩЕ

23-10-2002

22 октомври 2002, 16:004

Да идват патолозите най-сетне

реди седмица любимото на всички чакащи незабавно увеличение на заплатите  кобурготско величество и принадените му журналисти удостоиха зажаднялото за блага раздумка българско природонаселение с един увлекателен моабет. Освен че даде достатъчно поводи за искрен, чистосърдечен, малко горчив, но все пак  целебен смях, моабетът доказа също, че е направена не само крачката, деляща лудостта от гениалността, но и тази между величеството и нищожеството.

тава дума за така наречените въпроси, които така наречените журналисти зададоха на така наречения премиер и за така наречените премиерски отговори.

земало ли е някога правителството на Симеон Сакс Кобургготски решение за закриване на ІІІ и ІV блокове на АЕЦ – пита например една от удостоените с пресконференция дами. Все едно да попита “Случвало ли се е някога над земята да изгрее слънце”, или пък “Излизате ли понякога без шапка”.

ъй като се предполага, че след като е била отличена с височайшото благоволение да присъства на царската изява, дамата не би могла да бъде чак пък толкоз глупава, за да зададе  въпрос, чийто отговор се подразбира от самосебе си, възниква подозрението, че познавайки донякъде премиерските особености, тя просто иска да провери доколко те съответстват на общоприетите представи за умствена и психологическа цялост на дадена личност.

 това май си остана единственият въпрос, на който мислещите български граждани получиха  отговор и този отговор бе: “Не, не съответстват”. Симеоновите особености не съответстват на общоприетите представи за умствена и психологическа цялост на дадена личност.

ащото :

Цяла Европа и целият интересуващ се от политика свят знае, че симеоновото правителство взе решение за закриването на ІІІ и ІV блок на АЕЦ.

Именно заради това решение Романо Проди и Гюнтер Ферхойген поздравиха правителството.

За да състави своя доклад за България, Европейската комисия взе предвид именно това решение.

Именно това решение беше обсъждано на цяло едно скандално парламентарно заседание.

Именно това решение обсъждаха българските медии и българското общество повече от месец.

И накрая – президентът написа писма до европейските институции, за да смени именно това това правителствено решение с решението на парламента.

осподин Симеон Сакс Кобургготски обаче отказа да отрече или да потвърди дали има такова решение, като вместо да отговори на въпроса, се впусна в причудливи трансцедентални разсъждения за употребата на думи като “някога” и “никога”.

ова вече не е хитрост, това не е тарикатлък, не е демагогия, не е популизъм, това не е бягство от отговорност, това не е смешно, а е по-скоро страшно.

ЗАЩОТО ТОВА СИ Е ЧИСТО И ПРОСТО ПАТОЛОГИЯ.

олитолозите бяхме дотук, да дойдат психиатрите – каза един политолог, поразен от премиерските чудатости и несъответствия. Макар че по-точно би било да каже “политолозите бяхме дотук, да дойдат патолозите.”

същност кой точно трябва да дойде, за да се погрижи за премиерската внятност, си е интимна, на Негово Царско Величество работа. Но да бъдеш премиер и да ръководиш една държава не е лична, а държавна работа и тя го задължава да прави редовен, членоразделен и разбираем отчет пред избирателите и гражданите. И когато вместо отчет той произвежда безмислено раздвижване на въздуха около гласовите си органи, а вместо отговорност предлага на обществото мъгляви трансцедентални главоблъсканици, това означава, че той се отказва да бъде премиер и разиграва единствената роля, която цял живот са му втълпявали, че трябва да играе – тази на цар.

 когато журналистите отказват да изискват от държавния ръководител отчетност и отговорност, а се надпреварват да го хвалят, да замазват патологочните му особености и да ги прикриват, то те се отказват да бъдат журналисти и изпълняват единствената роля, която са способни да изпълняват – тази на дворцова прислуга.

ака наречената пресконференция беше една умилителна симбиоза между тази дворцова прислуга и височайшия й господар, а така нареченото ново време прожълтя в началото на хилядолетието като прашясала реликва от онези вехти епохи, когато простолюдието е смятало за кощуство да тревожи царствените особи с каквито и да било въпроси и безпокойства, тъй като те денонощно мислят за народа. Та ако някой ги сецне, има опасност поредната мисъл за народа, навестила благородните им лобове, да изхвърчи безвъзвратно в небитието.

т друга страна пък, ако се позовем в този специален случай на прочутата поговорка за консуматорите и дистрибуторите на зелници, упоменатите височайши персонажи не носят отговорност за патологиите си.