На първото си заседание за 2004 правителството на Република България предложи офицера от Държавна сигурност Кирчо Киров за  директор на Националната разузнавателна служба. На 12 януари президентът Първанов подписа указ, с който го назначи на тази длъжност.

Седмица по-рано,  след първото за годината заседание на НИС, говорителят на опозиционната дясна партия Съюз на демократичните сили заяви, че “вътрешната и външна сигурност ще останат основен приоритет на политическия дебат през 2004 година”. Политическа реакция от ръководството на СДС по повод назначаването на Кирчо Киров не последва.

Абсурдно и тъжно - 14 години след началото на прехода се оказа, че в страната ни, вече почти член на НАТО, няма нито един подходящ кандидат за ръководител на българското разузнаване, който да е независим от тайните служби на бившия комунистически режим. Още по-тъжен обаче е фактът, че

поредното триумфално завръщане на ДС

в службите за сигурност мина почти незабелязано. В седмицата между решението на правителството и указа  на президента  за назначаването на Кирчо Киров дясната опозиция се занимаваше със себе си. Може би трябва да чакаме пак някой чужд дипломат или политик да играе ролята на опозиция на попълзновенията на Държавна сигурност.

Това, което не може да се отрече на “професионалистите“ от Държавна сигурност е, че са добре организирани. През периода на управлението  на ОДС любимата тема на Георги Първанов и Ахмед Доган бе “възраждането на политическата полиция”. Тази измислица те агресивно размахваха в  българския парламент след изваждането на Богомил Бонев от правителството през 1999. Пригласяше им цяла агитка от офицери и агенти, представящи се в новото си амплоа на депутати, магистрати, главни редактори, издатели и разпространители на вестници. Докато служителите на българското контраразузнаване тихо работеха за реализирането на националните приоритети в областта на сигурността, по първите страници на един “Боров” вестник се описваха налудни сценарии, според които всички активни хора в страната били обект на наблюдение и контрол от НСС. С методите на комунистическите тайни служби и с похватите на комунистическата пропаганда “трудоваците” от ДС многократно тиражираха една лъжа. Истината не ги интересуваше.

Основна цел на изпълнителите и техните наставници

бе подриването на общественото доверие в управлението на демократичните сили. Специфичната цел бе прекъсване на процеса на изтласкването на Държавна сигурност от специалните служби на демократична България. С парите на създадената от комунистическите тайни служби мафия тази битка бе спечелена от ДС. След парламентарните и президентските избори през 2001 в структурите за сигурност започна кадровото осребряване на победата от “червените” генерали. Под мотото “И ние сме за НАТО” заработи банката кадри на Държавна сигурност. В свой стил, вярна на историята си, социалистическата партия започна тайното овладяване на властта – управление без отговорност, изпробвано вече с правителството на Беров. Водеща роля в този процес има  генералското движение в БСП.

Първата стъпка бе да се овладее МВР

Там влезе верният кадър на БКП Георги Петканов, известен не толкова с академични постижения, а като партиен секретар на Юридическия факултет на Софийския университет. На първо място трябваше да се спре действието на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, за да се запазят неогласените сътрудници на ДС. Набързо, под предлог, че защитата на класифицираната информация е приоритет за членството ни в НАТО, бе приет от Народното събрание Закон за защита на класифицираната информация, с чиято последна редакция информацията, отнасяща се до ДС, бе обявена  за държавна тайна. Този “принос” в законодателството се извърши от работна група под ръководството на заместник-министър Бойко Коцев. Московски възпитаник, син на генерала от ДС Васил Коцев. За баща му британската преса писа, че е човекът, утвърдил плана за “неутрализирането” на писателя-дисидент Георги Марков.

Бавно и методично на възлови места в службите на Министерството на вътрешните работи започна разполагането на хора, служили в  комунистическите тайни служби. Освен това те трябваше да имат и още едно качество – да са останали верни на генералското движение в БСП.

За директор на Национална служба “Сигурност” бе назначен Иван Чобанов, преподавател във факултет “Държавна сигурност” на Висшата специална школа на МВР до 1990. Това назначение бе  белязано от една странна визита на Чобанов при шефа на руските тайни служби Патрушев в Москва, непосредствено преди да бъде предложен за шеф на българското контраразузнаване. Прави впечатление, че в биографичната справка на Чобанов на официалната интернет страница на МВР  липсват данни за  периода 1997 – 2001, когато той е експерт към Висшия  съвет на БСП на “Позитано” 20.

След две напълно излишни структурни промени, с подкрепата на ръководството на МВР, Чобанов най-накрая  успя да закрие икономическото направление в НСС. Какво ли е станало с оперативните материали, в които се съдържаха имена на хора от сенчестия бизнес, спонсори на днешните управляващи и познати  на новия директор? За началник на звеното за борба с тероризма  бе назначен  Никола Златков, “специалист” по разработването на интелигенцията в бившето VІ управление на ДС, освободен от службата през 1998. Особено внимание бе отделено на новото направление за защита на класифицираната информация. То не можеше да бъде изпуснато от ДС, защото там се извършват проучванията на лицата за допуск и до информация на НАТО. След няколко кадрови кадрила се намери подходящият човек – офицер от ДС , лоялен на “червените” генерали.

За заместник-директор бе издигнат Николай Методиев

назначен във ВГУ на ДС по препоръка на хасковския генерал от ДС  Красимир Саманджиев. Запознати твърдят, че генералът дълги години е изпълнявал министерското постановление от 1974 за т.нар. “скрит транзит” през границата с тогавашния шеф на Свиленградската митница – Демирев, който пък е тъст на Методиев.

За Георги Петканов кадровата търговия се превърна в основен способ за получаване на подкрепа от БСП и ДПС и оцеляване при всеки негов управленски провал. Освен в Национална служба “Сигурност”, кадри на ДС се издигнаха и в полицейските служби и регионалните дирекции. Стигна се дотам, че  за директор на РДВР в Северна България беше назначено лице, в чието кадрово дело е отбелязано, че е подходящ за офицер от Народната милиция, защото като студент е бил много активен агент на VІ управление на ДС – т.е. откровен доносник.

За “пазител” на националната агентурна картотека бе назначена Жанет Анастасова, дългогодишната секретарка на няколко поредни представители на КГБ у нас .

През последните две години в страната бяха извършени редица

демонстративни убийства на знакови фигури от подземния свят

и сивата икономика. Разкриваемостта на тези престъпления клони към нула. От високите управленски нива на МВР тези процеси се обясняваха със стесняване на периметъра на контрабандата. В същото време в гранични райони като Благоевград, Видин, Русе, Варна, Бургас не се е чуло за нито един разкрит случай на крупна контрабанда с акцизни стоки, макар че почти навсякъде вносните цигари например са без бандерол.

През късната есен на 2003, след поредната вълна от убийства отново се създаде обществено напрежение по темата за сигурността на гражданите. Политическите сили започнаха да обсъждат варианти за търсене на отговорност. Премиерът без сянка от притеснение заяви, че ескалацията на престъпността не засяга обикновените граждани и всичко приключи със смяна на директора на полицията. Новоназначеният е бивш старшина от Народната милиция, учил задочно история във Великотърновския университет. Това, което обаче го прави изключително пригоден за поста, е близостта му с кадровика на  ВС на БСП и бивш плевенски кмет Румен Петков.

Когато точно преди година избухна скандалът с подслушването на политици, журналисти, магистрати, министърът на вътрешните работи поиска помощ от червената централа и я получи. Председателят на ВС на БСП Станишев лично посети министъра в кабинета му и на излизане заяви, че това било провокация на СДС. Така министър Петканов решава кризите около своето ведомство.

Липсата на прозрачен механизъм, изискващ  проверка за зависимост на лицата на държавна служба, даде възможност за назначаване на хора с дълъг стаж в ДС и във ведомствата, извън кръга на т.нар. “силови структури”. Такива  хора се настаниха в звената, имащи отношение към контрола върху оръжейната търговия. Каква е ефективността на военните органи за сигурност се видя при скандала “Терем”, който без малко да ни препъне преди срещата на НАТО в Прага.

Притеснителен е и фактът на назначаването на пенсионирани офицери от ДС във Външно министерство. Зад това стои сянката на кадрите на ДПС и един агент на ДС на висока длъжност в администрацията на президента.

Това са само част от фактите, които показват, че в областта на сигурността държавата се управлява от крилото на ДС в БСП. И това се случва с мълчаливото съгласие на премиера Сакскобургготски, още от момента на встъпването му в длъжност. Причината е проста – той не иска, докато осребрява миналото си, да има за противник комунистическите тайни служби с тяхната пропагандна машина. Затова им даде власт, затова с огромно раздразнение се отказа от Бриго Аспарухов.

Ето защо поддържам радикалното решение за разсекретяване на архива на Държавна сигурност, оповестяване на имената на всички сътрудници на комунистическите тайни служби и достъп до архивните материали за разкриване и публикуване на истината за механизмите, по които е действал репресивният апарат на комунистическия режим, и истината за дейността на всеки офицер и агент на ДС. Само тогава ще има справедливост и за онези, които действително са работили почтено, не са причинили зло и няма от какво да се срамуват. Ще има възмездие или  покаяние за другите.