Денят беше последният 24 май. Ден, който за всеки българин е свят. Седя пред компютъра и редактирам моя пореден учебник, който, слава Богу, въпреки голямата ми натовареност, успях да напиша за четири месеца. Книгата в обем от около 200 стр. е вече “качена” в интернет (http://shadowgame.data.bg) и по нея студентите се готвиха и явиха на последното си контролно преди сесията.

Обичам когато работя да чувам и тиха класическа музика. Този път съм включил не случайно на “Хоризонт”. От време на време вниманието ми се раздвоява както към приятните музикални паузи, посветени на празника, така и към някои диалози, които вървят на живо в ефира. Чу се гласът на министъра, на множество учители и на ученици. Едни гласове са по-възторжени като за празник, други - по-сдържани. Вървят поздравления и много пъти химна, посветен на светите братя.

И изведнъж – хленч! Обажда се една госпожа, която се обяви като секретар на изданието на БАН – Речник на българския език. Започна се с до болка познатата от работата ми в МОН аргументация. Говори се за това, че речникът е фундаментален труд и работата по него е колосална, а парите за неговото довършване не достигат. Говори се за това, че речникът се прави от около 20 високо ерудирани специалисти в Института по български език, сякаш другаде не работят професионалисти, и че с неговото издаване в пълния му размер от 20 тома и при тираж от 2000 броя, нацията ни ще получи истинско богатство. Иначе казано, точно на 24 май в ефира по най-слушаната радиостанция се търсят пари от българския данъкоплатец, необходими за довършването на речника. Със същата цел щяло да се кандидатства с проект, за да се компютъризирал (!?) този труд.

Водещата журналистка запази своя учтив тон, но успя с няколко въпроса и със съответните им отговори да изясни същността на получилото се безсмислие в продължаването на това начинание. Защото за интелигентните слушатели е достатъчно ясно, че от началото на работата по съставянето на въпросния речник, която продължава вече близо 30 години, езикът ни, който е една развиваща се във времето система, се е обогатил достатъчно много с множество нови думи, а някои вече са позабравени или дори излизащи от употреба. Освен това, стана ясно, че така наречените от госпожата-секретар речникари работят по технологията на дядо Найден Геров, който, макар и преди повече от век, ни е оставил своя забележителен петтомен речник - толкова ценен в наше време, колкото няколко съвременни, събрани накуп. От разговора се разбра и това, че до момента на пазара е излязъл ХІІ том от въпросното издание на БАН, включващ част от статиите на буквата “П”.

Моя милост съм член на настоятелството на едно столично читалище, в чиято библиотека имаме въпросния речник на БАН до предпоследния издаден том. Обадих се на библиотекарката на читалището и от краткия ми разговор с нея по телефона, в който разменихме взаимни поздрави по случай празника, установих, че до този момент “фундаменталният” труд е бил потърсен и съответно ползван както в читалнята, така и у дома от 0 (нула!) читатели. Забележете, никой до този момент не е потърсил и ползвал речника с цена от порядъка на около 30 лв. за отделния том.

Честно казано стана ми болно за похабения труд на тези колеги, които вероятно твърде упорито вършат нещо, което, в крайна сметка, никой в момента не цени. Спомних си, освен това, и за съдържанието на един от множеството проекти, които финансирахме в рамките на моето някогашно директорстване в отдавна закрития (1999) фонд “Структурна и технологична политика” към  МОН.

Един ден през 1998 при мен дойде мъж на средна възраст, който с увереност заяви, че в качеството си на ръководител на екип има намерение да участва в поредния конкурс “Знание в действие” на МОН с проект, посветен на съставянето, издаването и продажбата на пазара на Речник на термините по информационни технологии на пет езика - български, английски, френски, немски и руски. От думите на въпросния господин стана ясно, че той предвижда речникът да бъде издаден едновременно и в хартиен вид, и на компакт-диск (CD). За онова време изданията на CD бяха все още новост. Аз му зададох множество въпроси, свързани с неговото образование, опита му при съставянето на речници, хардуерната и софтуерната му обезпеченост, наличието на хора в екипа със съответната езикова и компютърна грамотност и т.н. На моите въпроси получих определено задоволяващи ме отговори. Тогава поощрих този човек да участва с проект, заедно с неговия екип, състоящ се от още четирима тесни специалисти, владеещи по неговите думи както съответните чужди езици, така и в детайли софтуерните текстообработващи програми на съответния език. Това мое по-скоро дипломатично поощрение не означаваше нищо за проекта, защото оценката за качеството на проектите се постигаше в резултат от две независими рецензии, от оценката на специализиран експертен съвет и от окончателната оценка на национален съвет за технологично развитие. В този смисъл лобирането на който и да било началник като мен нямаше никаква стойност. Освен това, предупредих господина, че вероятно експертният съвет, при положителен резултат за проекта, ще наложи относително тежки финансови ограничения спрямо изпълнителя.

Проектът с одобрения бизнес-план на стойност от скромните за тогава и днес 6000 лв. участва и спечели. Договорът, както и очаквах, беше сключен при твърде строги условия и неустойки за изпълнителя: срок за издаване на речника - една година, залог върху субсидията - компютърна техника, връщане на субсидията – още една година,  лихви в размер на 6% дневно при забавяне на плащанията от страна на изпълнителя и др.

Вероятно читателят вече се пита какво стана с въпросния речник. Той излезе на пазара само за 10 месеца. На всички сергии на “Славейков” можеше да се купи както книгата с официално обявения тираж от 5000 броя, така и диска на цена от 15 лева. След още 8 месеца получената субсидия беше върната в държавния фонд, а аз получих от въпросния господин подарък - книга с приблизителен обем от 500 страници, съдържаща около 3000 компютърни термина, както и CD със същото съдържание.

У дома всички сме компютърджии и ползваме различни чужди езици. По всеобщата ни оценка книгата, насочена към тази толкова динамична област продължава да бъде полезна, с достътъчно пълно съдържание и тълкуване на термините по съответните езици, с модерен и до днес дизайн на книжното тяло и корицата, както и с доста прилично за онова време оформление на интерфейса, създаден с HTML в електронното му CD-издание.

Имам и още един, още по-красноречив пример. Познавам една изключителна личност, чието име няма да премълча. Става дума за Сергей Влахов, който за същия период, в който цял колектив от БАН едва преполови въпросния Речник на българския език, състави сам и издаде без държавна субсидия пет речника - многоезични, двуезични и енциклопедични. Г-н Влахов като един Паисий работи своята работа, за която други биха получили научни степени и звания. Неговите речници са полезни, търсени и високо ценени от специалистите и публиката както у нас, така и в чужбина.

Отново, връщайки се в мислите си към колегите-речникари от БАН и към тяхното голямо по замисъл и обем, но злополучно по съдба издание  (злополучно най-вече заради лош мениджмънт) стигам за сетен път до извода, че на този свят по-добра организация от тази на частния предприемач не е измислена. Защото ако Речникът на термините по информационните технологии беше започнат по онова време и изпълняван от щатни сътрудници на БАН по начина, по който те са свикнали да работят, може би до ден днешен книгата все още нямаше да е видяла бял свят. И вероятно щеше да е необходимо добавянето на нови и нови пари в изданието. В същото време, обаче, някои хора щяха да получават мизерни заплати и да трупат годинки за още по-мизерната си пенсия.

Мисля си, в крайна сметка, доколко мениджърите на злополучния речник на БАН, съзнават своята отговорност за съдбата на този труд, както и за съдбата на техните подчинени – работните пчелички, които събират материала и вършат черната работа по неговото съставяне. Мисля си и за това доколко същите тези мениджъри са в състояние да завършат успешно тази дейност или да се оттеглят с чест от нея. Защото в противен случай не бих се очудил ако по техен адрес се чуе възклицанието от последната строфа на Ботевото стихотворение “В механата”.

24-05-2006

© 2002-2006 Още Инфо