|
Посред
лято на президента му се прияде постен гювеч. Отива той на
големия софийски пазар, който някои от нас наричаме женски, а
други, изпитвайки носталгия по едно незабравимо за тях минало,
наричат “Кирков”. Първото нещо, което се набива на очи на
президента са лъснатите до блясък патладжани. Тях малцина ги
купуват, защото силно нагарчат, трудни са за обработване,
тежки са за храносмилането, а и за бъбреците не са полезни. Но
президентът, с неговия здрав селски стомах, точно тях обича,
защото му държат ситост за дълго време.
След
това президентът отива на щандовете за картофи. Отпред на
сергиите са подредени картофи - едри и жълти и “все от
Самоков”. Нищо, че са докарани с кораб отдалече, което личи от
надписите на чувалите, но тях кой ги чете. След известно
колебание президентът решава да си купи. А продавачът, с ловки
движения от неговата си страна, му премерва картофите, сипва
ги в черно пликче, което връзва здраво на възел. Президентът
ги взима на доверие, защото се надява, че на него в никакъв
случай не могат да му пробутат калпава стока.
Накрая
нашият президент отива да си купи и домати, защото гювеч без
домати не върви. Президентът вярва на продавачите на домати,
защото те са негови хора и досега, като че ли, не са го
лъгали. Обаче и тук номерът с черното вързано пликче отново се
повтаря.
Междувременно няколко продавача познават президента и, въпреки
че не са гласували за него, му предлагат различни сортове
сливи – разкошни ренглоти, обикновени сини сливи и кисели
афъски. Друг един продавач му предлага и кърваво червени,
почти кафяви дренки. Президентът обаче е образован човек. Той
знае, че плодовете не стават за гювеч: ренглотите са подходящи
за десерт, сливите вървят с телешко, афъските с повечко захар
стават само за компот, а от дренките се получава запек. Затова
решава да направи своя постен гювеч само от домати, картофи и
патладжани, защото чушките и бамята, въпреки президентската
заплата, му се виждат скъпички и в момента преценява, че не
може да си ги позволи.
После
президентът тръгва да се поразходи пеша сред народа. Някои
минувачи го поздравяват, но кой знае защо с половин уста.
Други откровено го псуват, а трети не го поглеждат изобщо.
Какво от това? Нали живеем в демокрация. Всеки прави каквото
си иска.
Президентът се връща у дома и решава да изненада
президентшата, която в момента е на фризьор. Първо отваря
плика с доматите, за които вярва, че са добри, защото са от
неговите хора. Но какво виждат президентските очи?! Половината
домати са скапани. От едната страна, с която вероятно са били
поставени на щанда за показ, са румени и свежи, а от другата -
набити и дори мухлясали. Нищо, успокоява се сам разочарованият
президент, като измие доматите, като ги почисти и изхвърли
загнилата част, останалите ще станат за гювеча. Е, малко ще
понамирисват на старо, но нали ще минат през огън.
Президентът е още по-разочарован при отварянето на втория плик
– този с картофите. В плика има само няколко едри и множество
дребни картофчета, които, макар и жълти не стават и за семе.
Което е по-лошото, едрите картофи отвътре са пълни с чернилки
и при беленето трябва да се човъркат надълбоко с остро ножче.
А дребните картофчета съвсем изнервят горкият човек, защото не
могат да се обелят със специалното ножче за кортофи, което той
си е купил при едно пътуване в Европа. Те непрекъснато се
изплъзват от ръцете му, защото са дребни, а и мокри на
всичкото отгоре, поради което вероятността да се пореже
докато ги чисти е голяма. Все пак президентът някак си успява
да се пребори с картофите, но от тях, в крайна сметка, остава
само известен брой безформени грудчици.
Накрая
президентът с лекота измива лъскавите патладжани. После ги
осолява, отцежда и нарязва на кубчета. Той е силно обнадежден
от качеството им и е с намерение пак да си купи от тях. След
това, заляти с повечко олио, слага продуктите във фурната на
бавен огън. Скоро идва и президентшата с новата си фризура и
двамата сядат да похапнат от вече готовия президентски гювеч.
Да им е сладко.
Пък,
който не може да готви гювеч, да яде пасти. |
