|
Крайният
софийски квартал Княжево, който за мнозина в миналото беше
мечта, придобива все по-лоша слава заради увеличения тежък
транспорт и зачестилите пътни катастрофи. Съчетанието от
непрекъснат наклон на трасето от разклона за Владая към София
чак до Горнобанския път, малкото завои, потокът от денонощно
движещи се, много често претоварени, тежкотоварни автомобили,
пътуващи от и за Гърция и Македония, както и липсата в момента
на друг по-пряк път между Перник и София, води до опасни
последици както за жителите на квартала, така и за самите
шофьори.
За пореден път тези дни в
Княжево пълен с пясък камион, идващ от Перник към София, при
опит за намаляване на скоростта поднесе, счупи крайпътната
мантинела в близост до ресторант “Македония”, преобърна се в
имотите на хората, трошейки огради, изкоренявайки дървета,
преоравайки градини и по едно чудо, слава Богу, не остави след
себе си жертви. Няма и седмица, откакто друг самосвал, пълен
догоре с тухли се преобърна почти на същото място, където
всекидневно и денонощно хиляди хора паркират своите автомобили
и наливат минерална вода от чешмата, която ние, княжевци,
изградихме за цяла София и за преминаващите перничани. Тогава
пак
по чудо нямаше жертви
Предишните пъти обаче не беше
така. Преди години тежък ТИР, пълен със замразени пилета,
движейки се с несъобразена скорост по наклона от Владая, удари
читалището, помете лека кола, уби човек в нея, падна напряко
на булеварда, разцепи се и заля цялата околност със своето
съдържание, затваряйки задълго пътя. Шофьорът остана с един
крак. Тогава за пръв път създадохме инициативен комитет,
преградихме еднократно булевард “Цар Борис ІІІ”, спряхме
движението, писахме лозунги (СПРЕТЕ ТИРОВЕТЕ УБИЙЦИ!), ходихме
при градоначалника, срещахме се дори с депутати. Всички те
бяха видимо много загрижени и много обещаваха. Обсъждаха се
дори проекти за алтернативни решения, но в крайна сметка никой
нищо не направи.
В края на миналата година друг
шофьор, изпускайки управлението на своя самосвал, пълен догоре
с баластра, прелетя посред бял ден с висока скорост през
релсите на трамвайното колело. Слава богу, че в този момент
нямаше мотриса на пътя му. Летящият камион се качи на
насрещния тротоар, точно срещу локалното поделение на МВР,
отнесе лицето на комплекса от нови магазини на Шахов, уби на
място възрастен княжевец, изкорени няколко дървета, смаза
микробус, сряза стоманен стълб и накрая спря в предприятието
за дограма, отнасяйки половината от фасадата му. Шофьорът
почина.
Този път княжевци се
разбунтувахме и дори bTV инсталира свое постоянно студио на
открито. Създаде се нов инициативен комитет, даваха се
непрекъснато интервюта, писаха се много статии. Вечер, в
продължение на дни, се преграждаше булевардът. Във връзка с
нашите протести беше изпробван и обходен маршрут за
тежкотонажни машини през Голямо и Мало Бучино, но
безрезултатно. Дни наред в студа през ноември 2004 излизахме
със своите искания. Тогава дойдоха да ни успокояват и
вътрешният министър, и градоначалникът - понастоящем депутат в
парламента, и прочие още много други, все отговорни господа.
Успокояваха ни, обещаваха ни
но, както се вижда, катастрофите
не намаляват.
В началото на 2005 от
регионалното министерство се чу, че до юни ще се отдаде на
концесия изграждането на автомагистралата “Люлин”. И юни, и
юли вече отминаха, но за концесията нищо не се чува. Вероятно
и тя е като тази за автомагистралата “Тракия” и като
обещанието за закриването на сметището в Суходол.
Тези дни в големите жеги
случайно зърнах регионалния министър в оставка - този, който
не благоволи да дойде миналата година в Княжево, но си купи
апартамент в центъра на София с компенсаторки. Министърът,
видимо в добро настроение, беше поседнал в следобедната жега
под чадърите на централна столична сладкарница в компанията на
красива дама. Вероятно той е много доволен от себе си, и
най-вече заради обема на усвоените в периода на неговото
министерстване средства от програмите ФАР и ИСПА.
За нас, хората от Княжево,
продължава да виси отговорът на въпроса докога ще продължава
този тормоз. Защото не е трудно да се предположи, че въпреки
новите светофари около колелото на трамвая, пред читалището и
около минералния извор “Св.Георги”, при увеличаващия се тежък
автомобилен трафик през булеварда, инцидентите ще продължават,
а последствията от тях могат да бъдат предвидими. Това, че
местата на катастрофите се изместват в посока към Владая, не
означава, че е възможно и ефективно на всеки 50 метра от
Черния кос към София да се монтират светофари и “полегнали
полицаи". С подобни мерки проблемът на Княжево няма да се
реши, защото за всекиго е ясно, че те са временни и водят
единствено до задръствания. Те само отлагат, но не
предотвратяват трагедията на един краен столичен квартал, за
който много се говори и писа, но до момента
няма някакъв реален резултат
Многократно и на различни места
съм защитавал тезата, че транспортното решение, което се
отнася не само за Княжево и София, но и за цяла България в
посока на т.нар. транспортен коридор № 4 по направлението
Видин - Солун, може да бъде постигнато само ако бъдещият път в
частта си през Софийското поле се прекара възможно
най-отдалечен едновременно и от София, и от Перник. Трасето,
което минава покрай селата Беледие хан (северната точка за
софийското поле), Богьовци, Петърч, Храбърско, Златуша (южната
точка през дефилето между планините Люлин и Вискяр), Радуй,
Расник и Мещица е оптималното решение, защото то удовлетворява
едновременно няколко изисквания от екологичен, икономически и
социален характер. Всяко друго решение, свързано с
използването на Владайското дефиле като проходен участък за
коридор № 4, може да бъде съчинено от хора, които виждат
бъдещето на България само за няколко години напред.
И ако за шофьорите е допустимо
да не разбират някои понятия от механиката, защото те, особено
в критична ситуация, нямат време за подобни разсъждения и
реагират интуитивно, то за експертите от пътната агенция и
КАТ, които са отговорни за проектирането и експлоатацията на
пътищата, е необходимо
да бъдат на ти с тази материя
Защото всяко превозно средство и
особено претовареното до състояние на “обърнати ресори”
недопустимо се ускорява по инерция на път с голям наклон,
какъвто е случаят с трасето Черния кос - Горнобански път. А
при навлизането в същинската част от квартал Княжево
изненаданият шофьор установява, че от безлюден участък на пътя
изведнъж попада на място, където има магазини, много хора,
светофари и паркирани автомобили, което налага намаляване на
скоростта за минимум време. Подобна необходимост от
реализирането на ударен спирачен импулс води в крайна сметка
до фатални последици, защото в редица случаи то е съчетано с
повреди по ходовата част на автомобила, с ненадеждна спирачна
система, с неразумно управление, с нестабилен товар, с хлъзгав
път и др.
Следователно, докато се ползва
настоящето трасе, остава единствено възможността, колкото и
скъпо да струва това, всеки товарен автомобил, влизащ в София
на разклона на Владая, да бъде спиран и проверяван за
изправност на спирачките и ходовата част, за масата на товара
и надеждността на неговото закрепване, за разпределението на
теглото по отделните оси. Целесъобразно е всеки шофьор на
тежък автомобил да получава временен пропуск на входа на
Владая, с който се гарантира направената проверка, който
пропуск да се предава на изхода на опасния участък, например
на бул. "Никола Петков". А колкото до окончателното решение,
което многократно е заявявано като приоритет на всички
инстанции, е ясно, че то трябва да започне да се реализира
незабавно по оптималното трасе, извеждащо товарния автомобилен
транспорт не само извън Княжево и Владайското дефиле, но на
запад от София и Перник. |
