|
ПОЛИТИЧЕСКА ЗИМА
-
РИМЕЙК‘2005
Вотът на
доверие към правителството най-вероятно няма да мине. Жилави се
оказаха дикметата в тригодишната гора от сортовете абрашки -
церовска, шулевска, василевска и прочие видове, които сякаш в
момента са унесени в своя зимен сън, но напролет ще избуят отново,
за да бъдат изкоренени и захвърлени на политическото бунище през
лятото. Ползата от цялата тази галиматия е тази, че се разбра кой
кой е.
Баба Сийка
се ласкае да мисли, че все още се намират хора, които се сещат, че
някога е имало политическа формация, наричаща себе си БЗНС. И,
понеже днес от тази формация нищо не зависи, не би било чудно ако
се допусне госпожата да седне в представителния стол на
председателя на Парламента.
На все още
хубавата Надежда й позволиха да се включи в свалянето на вече
експредседателя чичо Оги, но в следващия ход – не. Затова, след
успешното сваляне тя като ущипана, заедно с неколцина свои
по-именити съпартийци – експремиер и експрезидент, се завтече да
обяснява как СДС нямало да участва в едно бъдещо правителство
заедно с БСП. Сякаш искаше да ни каже: по-добре напред под крилото
на кадет Рилски, отколкото пред дулото на шумкаря Пирински.
Малкият, но
сплотен и видимо добре обигран отбор от играчи
на
“Новото
време”
и най-вече тандемното трио “Кошлуков,
Севлиевски & Цеков” даде нагледен урок, достоен за учебниците по
история
- за
парламентарна зигзагообразна игра и добре отигран пазарлък.
Полуобразованият дядо Симо, вживял се в ролята на многомигащият и
нищонеказващ премиер, се изяви за сетен път като добър играч и
хитрец, въпреки неговите публични заклинания в обратното.
Подавляющата част от неговите подопечни от странното политическо
образувание НДСВ по време на тютюнената одисея се държаха
традиционно като наакани за сметка на неколцината лидери – Илчев,
Вълчев, Ралчев, Близнаков, които отчаяно изпълняваха ролята на
матросовци.
Традиционно
Ахмед ага доказа, че е най-големият играч в милото ни отечество,
защото
отново
е на път да си осигури половин милион бедни и неуки
гласоподаватели, за които остава скромното задължение да садят,
плевят, поливат, копаят, берат, сушат, нижат и се надяват, че
всички ние ще им купуваме световно узаконената дрога тютюн. Този
път Ахмед ага с поредния си лупинг се приземи на площадката на
псевдовеличеството, но следващият път - никой не знае къде ще
приключи поредният му лупинг.
Серьожката
пък остана с пръст в устата. Вероятно защото всеки бяга от
неговата непривлекателна и вече силно спаружена столетница,
въпреки отчаяните напъни на неколцината румени свежари,
представящи себе си за шамани на нацията. Очевидно е, че
политическите играчи се страхуват да влизаме в Европа като се
редим за сетен път на опашки за хляб и сирене.
Единствен
бай Иван беше еднозначно последователен в своята позиция и, понеже
все повече хора го разбират и подкрепят, плаши силно останалите
играчи.
08-02-2005
©
Ники Ангелов,
http://niki-angelov.hit.bg |