|
|
Наскоро излезе
класация на 180 държави в света, сред които сме на петдесето място
в областта на технологиите. Неотдавна прочетох и друга, още
по-нерадостна новина. В областта на информационните технологии сме
класирани на 67 място. За мен не е утеха, че нашите съседки
Македония и Сърбия са зад нас, а още по-малко, че изпреварваме
значително Етиопия и Чад, където борбата за насъщния е основен
проблем. В същото време страни като Дания, Исландия и Холандия са
класирани на 5, 10 и 13 място. А скоро ще бъдем заедно с тях в
общия европейски дом...
Интересно как те
успяват да имат такива завидни позиции в тази толкова престижна
област на човешкото знание и обществените потребности, след като
нямат нашенското изобилие от висши училища (пардон, университети),
филиали, департаменти, факултети и колежи. Интересно как постигат
те това и след като си нямат такова нещо като нашата БАН (аналог
на която има може би само в Москва и Минск), чиято основна задача
сякаш е да съхранява кадрите и да избира член-кореспонденти и
академици, а създаването на нови технологии е оставено вероятно за
идните поколения. Разсъждавам по този не особено приятен за
определена категория хора начин, защото веригата наука-висше
образование-технологии-индустрия-пазар е очевадно
кибернетична, тоест – подлежи на системно управление, а когато в
една държава някои от компонентите на системата са в калпаво
състояние, страдат всички по веригата.
Но нека
продължим с класацията. Как да коментираме позициите на Естония
(25), Словения (30), Латвия (35), Словакия (41) и Хърватска (48),
които очевидно държат повече на това да са в крак с водещите - САЩ
(1), Сингапур (2), Финландия (3) и Швеция (4)?... Вероятно
управляващите в тези страни, в стремежа си към постигане на
световното равнище, са осъзнали истината, че само с масовото
въвеждане на информационните технологии и посредством тяхната
материализация във вид на продукти за търговията, услугите,
финансите, транспорта, комуникациите, производството на изделия и
др., ще могат да ползват, но и да създават благата в бъдещото
глобално общество напук на неговите завистници.
За нас освен
това бих казал: какво от това, че Джон Атанасов е българин? Какво
от това, че ов продължение нат десетки години подготвяме едни от
най-кадърните програмисти в света? Радваме се на успехите на
нашите ученици на олимпиадите по математика и информатика. Гордеем
се с това, че някои наши колеги работят в световно известни
предприятия, включително в НАСА и Пентагона, а същевременно би
трябвало да се срамуваме, че собствената ни държава е едва 67-а в
света по развитие и прилагане на информационните технологии...
Сигурно ще се
намерят и такива, които да оспорят резултатите в тази класация, но
е съвършено ясно, че е едно да си отличен математик или
програмист, да владееш до съвършенство определени
информационно-технологични продукти, дори да си "гениален" хакер
или да създаваш "перфектни" компютърни вируси, а съвсем друго и
много по-важно е да внедряваш и развиваш информационните
технологии в предприятия, опериращи в собствената си държава. За
това обаче не е достатъчна нашенската "патентована" хитрост,
пъченето с олимпийските постижения на младежите ни и множеството
лакардии, а добре обмислена национална стратегия, мотивирани хора
с ясна визия, способни да работят усърдно, всеотдайно и в екип по
въпроса, поле за реализацията на идеите им и свобода в
конкуренцията на трудовия пазар за висококвалифицирана работна
ръка.
Създаването и
следването на такава една стратегия изисква и специализиран орган,
който да бъде отговорен за нейното осъществяване.
Такава
институция съществуваше и нейното закриване преди няколко години
беше необяснимо и остана необяснено пред обществото. Защото, ако
закриеш един държавен технологичен фонд, си длъжен да обясниш защо
го правиш и непременно да го замениш с друг подобен инструмент за
насърчаване на технологиите – държавен, браншови или свободно
възникнал в условията на добре премерена правна уредба. Хората по
света имат обособени агенции и дори министерства на науката и
технологиите, а ние (ние си имаме министерство на спорта) се
смятаме за по-учени от тях, след като преди години закрихме
държавната институция, отговорна за технологиите, заради интереса
на шепа "умници", които слагат равенство между технология и
производство, сега изведнъж отново се сетихме, че имало нужда да
се насърчават технологиите.
Но докато не се
създаде специализирана институция за насърчаване на българското
научно и технологично знание е без значение къде административно
ще се ашладисат технологиите. Може би, според мнението на нашия
величествен премиер, технологиите биха могли да се пратят и в
културното министерство и тамошният министър, с присъщия му патос
и вдъхновение, да ги възпява с кантати. Питам се: защо
технологиите се оказаха изведнъж точно в транспортното
министерство? Защото не е достатъчно да преименуваш едно
министерство като му пришиеш в заглавието претенциозното
словосъчетание високи технологии. Преди всичко трябва да се
има предвид, че технология не значи правене, а
знание за правенето. Следователно едното знание - научното -
си върви с другото - технологичното и който не разбира това и
разделя така безцеремонно теоретичното от практическото знание е
най-малкото глупак.
Добре щеше да
бъде за нашата държава, ако друг един, много известен герой на
нашето време, беше изслушал цикъл лекции по въпросите на
технологиите, а чак тогава да става министър. Той веднъж вече се
пробва в индустрията, пък като се видя че не може да я оправи,
сега се пробва върху транспорта, ведно с високите технологии.
Впрочем, високи
технологии няма, така както няма и ниски. Има висок и нисък човек,
висок и нисък интелект. А технологиите са или високоефективни, или
нискоефективни. Например една технология за производство на
чипове, която някои хора веднага ще я определят като
high-tech,
може да бъде неефективна, ако се прави от специалисти, които,
макар и добре образовани, не могат да си направят добре сметката с
пазара, с екипировката, с парите, с работниците. Тогава питам:
каква е ползата от подобна висока технология? В същото
време една технология за производството и преработването на
рапица, например, която начаса ще бъде определена като плебейска
от някои подчинени на въпросния транспортен министър, може да бъде
и високоефективна, стига тя да се реализира от достатъчно грамотни
и мотивирани хора, които са напипали моментната пазарна ниша и
знаят как най-изгодно да произвеждат и реализират на пазара горива
и други продукти от рафинирането на рапицата.
И докато ние
днес умуваме върху това дали едни технологии са високи или ниски,
"имат ли те почва у нас", докато въздишаме с носталгия по времето,
когато произвеждахме компютри "Правец", които вървяха успешно
предимно на най-непретенциозните пазари, други хора, дори без да
произвеждат хардуер, използвайки факта, че трети вместо тях и нас
го правят качествено и евтино, "оживяват" тази техника чрез
съответните технологии навсякъде където могат. В този смисъл и
ние, докато не постигнем това равнище, при което информационната
техника стане свързващото звено между всички или поне между
повечето области на нашата дейност, няма да можем да се похвалим,
че сме станали част от съвременния свят. От така нареченото
информационно общество, към което така отчаяно се стремим. За тази
работа, обаче трябват не дърдорковци, а прагматично мислещи учени
и технолози, каквито все още могат да се намерят у нас. Ама не
знам докога ще са тук... |
