|
Много е полезно
да се наблюдава природата. Тя ни показва някои феноменални
структури и отношенията в тях, които предлагат поучителен пример
за подражание.
Ако се вгледаме
в организацията на пчелното семейство, ще видим, че консолидираща
роля в него има пчелата-майка. Тя е една и има само една
единствена, но много отговорна, задача: да снася много и
качествени яйца.
Най-многобройни
в семейството обаче са пчелите-работнички. Те събират мед, като
една сравнително малка част от него използват за храна, а
останалия трупат в резерв. Работничките хранят с пчелно млечице и
пчелата-майка. От нейните яйца се излюпват нови пчели-работнички,
както и ограничен брой търтеи, които не събират мед, но биват
хранени, защото оплождат яйцата и пазят семейството.
Независимо от
значителната роля на пчелата, която е майка на всички в кошера,
или пък на търтеите, които съучастват активно в запазването на
вида, основна заслуга за живота на семейството имат
пчелите-работнички. Те осигуряват храната, отглеждат малките и
майката, хранят всички и поддържат разумен баланс в броя на
търтеите, като унищожават ненужната част от техните зародиши или
директно прогонват негодните възрастни индивиди.
Тази, на пръв
поглед сурово действаща, но рационална структура, функционира
дотогава, докато пчелата-майка се умори да снася достатъчно и
качествени яйца. Тогава пчелите-работнички започват да захранват с
пчелно млечице нова пчела-майка. Когато тя достигне необходимата
зрялост, излита заедно с най-младите пчели-работнички и търтеи.
Този процес, известен като роене, води до запазване и продължаване
на вида и семейството.
Старата
пчела-майка, заедно със старите и уморени пчели, продължават
съществуването си дотолкова и дотогава, доколкото им позволяват
силите. Но пък структурата на пчелното семейство се е запазила –
чрез роене. Тя е стабилна във времето, защото по естествен път е
постигната оптималната организация, в която участниците не могат
да променят правилата, тъй като участват на първосигнално равнище
и като елементи от един общ организъм.
Човекът, като
най-висше творение на природата притежава разум и емоции. Той
създава обществени структури, които са по-сложни и се подчиняват
на по-висши закономерности. Но пък това допуска понякога той сам
да ги разруши, защото високоинтелигентната му същност е подвластна
на неговите пристрастия и слабости, а те са по-мощни от пчелните
природни инстинкти. Създадените от човека обществени структури не
са свързани толкова пряко с неговото оцеляване, колкото с
постигането на някакви цели, споделяни от група индивиди. Така
например политическите партии възникват за постигането на някакви
обществени цели, като се различават по избора на едни или други
граждански групи или по използвания инструментариум за тяхното
постигане. Част от този инструментариум включва е
вътрешнопартийната структура, организацията и отношенията в
партията, която в първо приближение може да бъда сравнявана с
пчелното семейство.
Какво се случва
например в българската партия СДС днес, погледнато от този ракурс?
По силата на множество обстоятелства, тя е все още и моята партия,
където участвам отдавна като редови член, т.е. като
пчела-работничка. И как изглежда партийното семейство в последно
време през очите на пчелата-работничка?
На първо място
се наблюдава очевидна тенденция към разцепление на партията не
поради идеологически, а предимно поради лични амбиции и интереси.
Веднага се налага сравнението с пчелното семейство, където роенето
не е деструктивен, а конструктивен процес.
От друга страна
в СДС-семейството се вижда, че сегашната пчела-майка е видимо
уморена. Тя е обезпокоена за това, че отдавна вече не е център на
внимание, защото не е в състояние да ражда нови градивни и
обединителни послания и инициативи, насочени към членовете на
партията и към общественото пространство.
Не снася
достатъчно и жизнеспособни яйца.
Същевременно
предишната "пчела-майка", която в никакъв случай не е загубила
своите градивни качества, чувства, че преди време се е оттеглила
прибързано и сега отново иска да се намеси в управлението на
кошера. В създалата се ситуация множество стари и заслужили пчели
раздават къде разумни, къде безумни поучения.
В настъпилата
суматоха пчелите-работнички не са в състояние да изпълняват своите
задължения, включително и това да отстраняват ненужните търтеи. А
търтеите в СДС-семейството, необезпокоявани вече от никого, са
надхвърлили критиччно допустимия максимум. И понеже те по чисто
физиологически причини не са в състояние да отглеждат нови
пчели-майки, а могат само да им се кланят, сега са се скупчили
около някоя от двете налични. Настръхнали са едни срещу други и
открито воюват помежду си.
За съжаление
пчелите-работнички, които на практика единствено могат да отгледат
нова пчела-майка, са вече напълно отегчени от врявата и отчаяни от
това, че съграденият с толкова старание и надежди кошер се руши
пред очите на всички. А ако пчелите-работнички се запилеят
нанякъде и най-вече ако закърнее в семейството инстинктът за
отглеждането на нова пчела-майка, цялото семейство е обречено на
неизбежна смърт.
Тук-там из
средите на СДС-семейството се прокрадват идеи за отглеждането на
нова пчела-майка, но засега малцина приемат тези гласове
насериозно. Защото те идват или от съмнителни комшии извън
семейството, или като едва доловим шепот някъде откъм кухнята,
заглушен от гръмогласието на търтеите и от нравоучителните
поучения на старите пчели.
Пчелите-работнички усещат, че за СДС-семейството ще е пагубно, ако
започнат да хранят две пчели-майки, независимо от това колко
витални са те и колко са били силни и заслужили в миналото.
Пчелите-работнички знаят много добре, че единственият и спасителен
ход за всички членове на СДС-семейството, както и за цялото
общество, е да заложат на своя инстинкт и да си намерят нова
пчела-майка.
Защото търтеите
няма да направят това. Те не го искат и не го могат.
Освен това,
пчелите-работнички трябва да свършат и още една не особено приятна
работа - да отстранят и част от търтеите, защото нарушеният баланс
е във вреда на семейството. Най-важното обаче е да не се губят
повече пчели-работнички, а напротив да бъдат те умножавани, защото
в общественото пространство има достатъчно много снесени яйца и
неразвити зародиши и от тях може винаги да бъдат отгледани
достатъчно и пчели-работнички, и колкото трябва търтеи, а и нова
пчела-майка.
Така в крайна
сметка ще може СДС-семейството да бъде полезно както за себе, така
и за всички останали извън нашия кошер.
Иначе е ясно
какво ще последва. В кошерището ще нахлуят оси. Ще превземат кошер
подир кошер, восъчна пита след восъчна пита, дордето не остане
нищо за опазване - нито пчелно семейство, нито медени резерви,
нито пчели-майки, нито пчели-работнички и даже нито един търтей .
Материалът е предоставен за отпечатване в
“Про&Анти”. |
