|
|
Моя
позната работи в последните години като и.д.
(изпълняващ длъжността) главен редактор на ведомствен вестник.
Направи какво ли не, за да подобри изданието, да го направи
по-атрактивно, четено и в крайна сметка – по-купувано. С много
нерви, с много амбиция и с много инициативност постигна успехи и
доказа на началниците си, че макар и и.д., работи
от душа и сърце. За съжаление този пример е позитивно изключение.
В службашките среди назначение със статут на и.д. се
възприема негативно - както от заемащият тази длъжност, така и от
колегите му. Временният статут на такова назначение предизвиква
усещане за нещо несигурно, преходно, от по-ниско качество, до
голяма степен ерзац и донякъде търпящо снизхождение. Изобщо да си
и.д. никак не е престижно. Може би по родство с тази
чисто чиновническа психика, всяка временна работа се приема като
незаслужаваща пълно себеотдаване.
За
съжаление това подсъзнателно негативно отношение се пренася и
върху една друга категория длъжности, изключително важни за
управлението на държавата, които, по силата на своята мандатност,
предвидена в закона, също се възприемат като временни. Такива са
постовете на президента, депутатите, министър председателя,
министрите и техните заместници. Тези, които в резултат на
народния вот заемат такива длъжности знаят много добре, че не са
венчани за съответните постове, поради което в тяхното поведение и
действия, малко или повече, се наблюдават елементи от поведението
на служителите от категорията и.д.
Особено ярко това явление се наблюдава при сегашното парламентарно
мнозинство, сформирано като пожарна команда от малко известни или
никому неизвестни хора, които и в двата случая са преобладаващо
неподходящи, а това се вижда всекидневно. Очевидно тяхното
поведение, с малки изключения, е като на и.д. Самият
премиер, със своето бездействие или със своите неориентирани
действия, изцяло попада в категорията на временно заемащ
длъжността. Дори на децата е ясно, че този неподготвен за такива
изпитания дядо трудно се справя със задълженията, които налага
този пост. Вероятно и той самият съзнава това, но какво да прави,
"като вече си е турил главата в торбата" и трябва да изпълни
докрай ролята, която му е отредена. Пък и вродената му
предпазливост не му разрешава да си позволи забележителното
откровение на един юнак от по-предишно правителство, много
напомнящо сегашното, който беше възкликнал: "Ега ти държавата, щом
като аз съм вицепремиер". Всъщност, единствената полза от
премиерстването на "величеството" ще остане тази, че доколкото у
нас е имало убедени монархисти, те получиха нагледен урок за това
какви рискове крие монархията, особено когато короната е "куха" и
колко скъпо удоволствие за нашия фукарлък би било да сме
"абонирани" за държавен глава с права по наследство.
Ще
станат вече две години откакто царят-премиер, отначало по-успешно,
а в последствие все по-неуспешно, пробутва своите номера - мълчи
или говори с недомлъвки, крие се, дори изчезва неизвестно къде, а
държавата продължава да потъва. Приказките за "незабавното и
несимволично повишение на пенсиите и заплатите" или за митичните
"осемстотин дни" пред очите ни изгниват в коша за исторически
отпадъци. Обстановката в държавата става все по-нетърпима и все
по-напрегната. Никой не смее да сложи край на това безумие, защото
го е страх да не вкара във властта своя опонент - както от
псевдоопозиционната БСП, която продължава да се напъва да ни
убеждава, че не участва във властта, така и от истинската опозиция
– СДС. БСП се държи като
oщипана госпожица, демонстрирайки
ангелска невинност за сегашното ни дередже. СДС се е затворил в
своята европейска кула от абанос и сякаш ни казва: хак ви е! ДПС
се щура насам-натам, чуди се как да залъже своя електорат и кому
да се хареса
(защото
май не остана никой, който да не е сърбал Догановата попара)
и търси най-подходящия момент да скочи пак на политическата
паланза. Стигна се дотам, че дори "лошият" Иван (Костов) наруши
мълчанието си, за да даде задочна консултация на правителството по
очевидно трудния и опасен казус Ирак.
За
съжаление обаче малцина са тези от нас, които си дават ясна сметка
за това кой доведе недоразумението НДСВ на власт. Кои са
кукловодите с многото заграбени пари,
дето
стоят високо над политическата сцена и дърпат конците на своите
марионетки. Кои са тези, които умело са оплели в своята лепкава
паяжина и "четвъртата" власт - медиите, с чиято помощ насочват
народния вот в изгодна за тях посока. Кукловодите са тези, които
внушават на назначените под тяхна диктовка протежета поведението
на и.д., а горкият народ все още не се сеща, че
трябва да престане да играе ролята на безмълвен декор и да започне
да мисли за кого да гласува, та да попадат по-малко хора от
категорията и.д. по върховете. |
