НОВИ ВРЕМЕНА, НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ

НОВ ПОЛИТИЧЕСКИ И ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР ЗА РАЗВИТИЕ 

>> Продължение

3. АДМИНИСТРАТИВНА РЕФОРМА

Основна цел, която трябва да постигне административната реформа е изграждане на силна, ефективна и модерна администрация, способна да посрещне високите очаквания на българските граждани и бизнеса в условия на пълноправно членство в Европейския съюз.

СДС ще постигне тази цел чрез изграждане и укрепване на административен капацитет на централно, регионално и местно ниво за прилагане на принципите за добро управление като основно условие за ефективно и ефикасно използване на структурните фондове.

Административната реформа означава въвеждане на перспективност, приемственост, прозрачност, измеримост, отчетност и отговорност в работата на всички държавни структури.

Действията, които СДС ще предприеме и които ще гарантират спазването на ясни правила в администрацията са:

· Държавната служба да се превърне в кариерен избор на компетентни и добре мотивирани служители без конфликт на интереси;

· Сигурни законодателни гаранции за предотвратяване на политическата намеса в действията и кадровото обезпечаване на административните структури и безпринципните уволнения и назначения при смяна на политическата власт;

· Намаляване броя на административните структури чрез обединяване по функционален признак и освобождаване от зависимостта на "групировките";

· Изнасяне на дейности от администрацията, където това е възможно, и предоставянето им на икономическите и социални партньори, браншови организации или други, като се възприемат най-добрите практики;

· Използване на ефективни управленски инструменти от частния сектор в обществения сектор;

· Преразглеждане на основанията за класифициране на информацията с оглед максималното отпадане на пречки за достъп до информация с обществено значение, като в същото време се повиши сигурността на услугите, приложенията и електронното съдържание на базата на изграждане на широколентова инфраструктура;

· Въвеждане на приоритетен контрол върху резултатите от дейността на администрацията и съвместяването му с контрола върху процедурите;

· Гарантиране на по-лесно взаимодействие между гражданите и администрацията и преследване на по-висока ефикасност. Прозрачност, достъпност и възможности за граждански контрол над всички административни процедури;

· Ускорено въвеждане на нови информационно-комуникационни технологии и опростяване на процеса на предоставяне на услуги;

· Приемането на национална образователна стратегия по информационни и комуникационни технологии с програма за реализация;

· Усъвършенстването на правната среда, на фискалната среда, за изграждане и опериране на модерна единна информационна ифраструктура;

· Интегрирането на отдалечени и слабо населени райони чрез свързването им към единната информационна инфраструктура.

4. ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

Най-големият проблем на България са ниските доходи на голяма част от българските граждани. Като доход на глава от населението страната ни е по-бедна от всички членове и кандидат-членове на ЕС. Това е основният въпрос, който трябва да бъде решен от икономическата политика през следващите години.

За СДС постигането на европейски доходи задължително минава през повече блага, произвеждани от българската икономика, т.е. по-висок икономически растеж. Не е възможно да се получава по-висок доход без да се произвежда повече стойност. Няма как да преодолеем изоставането от европейските доходи в обозримо бъдеще, ако растежът ни е съизмерим с този на по-богатите от нас. За да ги настигнем, трябва да предприемем много по-решителни стъпки за постигане на растеж около 10 на сто годишно през следващите години. Ключова за постигането на висок растеж е ролята на инвестициите. Основен приоритет на СДС е създаването на благоприятни условия за инвеститорите (местни и чуждестранни), които ще бъдат в основата на създаването на нови и добре платени работни места.

Българската икономика може да произвежда повече, само ако българските предприемачи станат по-конкурентоспособни. Това означава произведените в страната стоки и услуги да носят повече добавена стойност, да осигуряват повече печалби,  да намират успешна реализация както на вътрешния, така и на международния пазар. България трябва да развива социално пазарно стопанство, което да стъпи на базата на личната и семейната предприемчивост на българите. Малкият и среден бизнес е мощният  инструмент за устойчивото развитие на икономиката, а социалното партньорство ще осигури баланса между труда и капитала.

Трайно и устойчиво повишение на доходите се постига единствено чрез по-висока конкурентност на икономиката. За постигането й е необходимо предприемането на редица мерки, които са описани в следващите редове:

За СДС стабилността на парите е първото условие за устойчив растеж. Всеки растеж, основан на промяна на валутния курс или на увеличаване на инфлацията, е нетраен и опасен. Затова е необходимо:

· Да запазим Валутния борд до приемане на еврото

· Максимално бързо изпълнение на условията на Европейския валутен съюз за възприемане на еврото като основна валута в България .

Политиката на СДС е насочена към това повече пари да остават у хората, да се намали преразпределителната роля на държавата и да се даде простор на частната инициатива. Затова е необходимо:

· Намаляване на неефективните бюджетни разходи – това се постига чрез ограничаване на бюрокрацията, въвеждане на програмно бюджетиране, конкурентност при обществените поръчки, прозрачност при разходването на парите на данъкоплатците. Отнемането на доход от икономиката (данъчното бреме) не трябва да е по-високо от 30-33% от БВП при балансиран бюджет.

· Спестените средства от бързото ограничаване на неефективните разходи и от евентуалните бюджетни излишъци, да се използват за намаление на данъчното бреме върху гражданите и бизнеса.

· Намаляване облагането на труда – необходимо е решително понижаване на данъчното бреме върху труда, включително намаление на осигурителните вноски, които са много сериозна тежест пред бизнеса. Целта е облагането на труда да достигне най-ниските нива в рамките на Европейския съюз .

· Намаляване облагането на печалбите – по-ниското облагане привлича повече чужди и местни инвестиции, стимулира технологичното обновление и увеличава производителността. Данъците върху печалбите в България не трябва да са по-високи от ставките в най-бързо развиващите се страни в ЕС.

Развитие на икономика на знанието. Знанието, т.е. изследователската и развойната дейност, иновациите и образованието са двигател на нарастването на производителността. От подкрепа за определени сектори се преминава към осигуряване на подкрепа за всички предприятия в икономиката чрез инвестиции в инфраструктура, образование, телекомуникации, насърчаване на научните изследвания, внедряване на иновациите в производството и насърчаване на предприемачеството. Необходими са повече и по-качествени капиталовложения в изследователската и развойната дейност, системни грижи за преквалификация на всички ангажирани в стопанския сектор, следващи принципа, че образованието трае цял живот. От решаващо значение за успеха на икономиката на знанието е способността технологичните постижения да се превръщат в конкретни продукти, пазари и работни места. Световният опит показва, че не бюджетните средства, а инвестициите на фирмите в  изследванията и създаването на нови продукти, са истинския двигател на икономиката на знанието. Затова СДС ще създаде стимули за бизнеса да инвестира в университети, изследователски центрове, технологични паркове и други.

Политиката на СДС е чрез премахването на  монополите и повече конкуренция в областта на енергетиката, водоснабдяването, сметосъбирането и преработката на отпадъци, транспорта, топлофикацията, съобщенията да се гарантира по-високо качество и приемливи пазарни цени. В резултат потребителите и свързаните отрасли ще реализират спестяване на средства и повишена конкурентност.

Необходимо е бързо да се разчистят препятствията по пътя на българския бизнес. Това важи както за влизането и излизането от бизнеса, така и за ежедневните взаимоотношения предприемачи – администрация:

· Регистрацията на нова  и заличаването на прекратена фирма трябва да става за 24 часа с минимален набор документи.

· Въвеждане на ясни срокове и обективни критерии за качеството на административните услуги.

· Премахване на ненужните лицензионни режими и максимално опростяване на процедурите по останалите режими.

· По-ефективна, бърза и прозрачна процедура за фалит.

· Разширяване приложението на мълчаливото съгласие.

· Съдебна система, която да гарантира спазването на договорите, защитата на собствеността и равнопоставеността пред закона и разумна скорост на съдебното производство.

· Подобряване на ефективността на работещите чрез подобрения в здравната система, основани на подобряване на нейната ефикасност чрез въвеждане на конкуренция и регламентиране на частни здравни фондове.

· Повишаване квалификацията на работещите чрез по-добро образование във всички негови нива. Реформи с основен акцент върху нивото на квалификация и подготвеност за участие в стопанската конкуренция.

Оттеглянето на държавата от икономиката според СДС трябва да става паралелно в трите основни направления:

· Раздяла с ненужните държавни активи по конкурентен и прозрачен начин;

· Стимулиране на частни капитали да участват в изграждането, подобряването и поддръжката на инфраструктурата и публичните услуги чрез състезателни и прозрачни процедури;

· Приемане на политики и регулации единствено ако те носят повече ползи на обществото, отколкото разходи. Задължителен анализ на разходите и ползите преди приемането им.

5. АГРАРНА ПОЛИТИКА

След приключването през 2004 г. на преговорите по Глава 7 "Земеделие" агросекторът беше поставен в нови реалности. Основна задача на отрасъла стана адаптирането му към Общата аграрна политика на ЕС и предприемането на действия, целящи финализиране на процесите на пълна хармонизация и ефективно прилагане на европейското законодателство в тази област. На фона на предстоящите незабавни и безалтернативни действия, които следва да се предприемат в изпълнение на ангажиментите по глава "Земеделие", СДС предлага своя аграрна политика за следващия период.

Стратегически приоритет на СДС е провеждането на политика към устойчиво развитие на земеделието, горите и селските райони в условията на социална пазарна икономика, основана на частната собственост върху земята и средствата за производство, свободната пазарна конкуренция, подкрепата от страна на държавните институции, справедливост при разпределение на благата от земеделския труд.

Стратегическа цел на СДС е изграждане на ефективно, конкурентноспособно и устойчиво земеделие, отговарящо на изискванията на Европейския съюз и принципите на общата селскостопанска политика.

Основните акценти на СДС за развитие на българското земеделие и аграрния бизнес са:

· Усъвършенстване на частните аграрни организационни структури чрез подпомагане изграждането на фермерския тип земеделие, осъществявано на базата на фамилни земеделски стопанства в условията на лоялна пазарна конкуренция между различни организационни формирования и създаване на средна класа в земеделието;

· Ефективна икономическа реализация на поземлената собственост и постигане на устойчиво и предвидимо земеделие в процеса на реалната капитализация на поземлената собственост, като важно средство за ускорено присъединяване на българското земеделие към европейските аграрни структури;

· Усъвършенстване на дейността на публичните аграрни институции и организации чрез яснота и обоснованост в техните функции и недопускане на смесването им с функциите на стопанските субекти;

· Финансово подпомагане на земеделието и агробизнеса на основата на стратегическите приоритети за развитие на отрасъла чрез създаване на гаранционен механизъм за разпределяне на риска между държавния и частния финансов капитал и за изграждане на специализирана фермерска кредитна система с широка мрежа от регионални структури. Подчиняване на финансовата и кредитната политика на специализираните финансови органи с отрасловите особености на земеделието, по-бавната му капиталова възвръщаемост и по-ниската му рентабилност в сравнение с други сектори на националната икономика, включително и на основата на целевото субсидиране;

· Ускорено въвеждане на високите технологии в земеделието и добрите производствени практики, като условие за конкурентноспособност на фермерското производство и стимулиране производството на висококачествени екологични продукти с използването на съвременни енергоспестяващи и екологични технологии за производство на висококачествена земеделска продукция, които запазват продуктивните качества на почвата и отговарят на изискванията за биологично и екологично земеделие;

· Развитие на аграрната наука и образование и превръщането им в основен фактор за повишаване на конкурентноспособността на българското селско стопанство чрез прилагането на механизми за стимулиране ускореното внедряване на научните продукти във фермерската практика;

· Диалог с неправителствените организации като коректив на провежданата държавна аграрна политика и гаранция за недопускане решаването на спорните въпроси с методите на администрирането. Участие на браншовите организации при разработването на икономическата и технологична политика в земеделието с цел защитата на интересите на техните членове и балансиране на интересите между производители, преработватели, търговци и потребители.

Конкретните направления за реализирането на реформата в горския сектор са следните:

· Подобряване на общото състояние и потенциала на горския сектор чрез прилагане на природосъобразни лесовъдни системи и мероприятия и възстановяване на горите върху обезлесените територии;

· Създаване на оптимални структури за управление и експлоатация на горския сектор;

· Нова политика по отношение на горите, които не са само източник на дървесина, но са свързани с водните ресурси, климата и туризма;

· Максимално оползотворяване на благоприятните екологически възможности в горите и планинските райони.

· Стабилизиране и опазване на флората и фауната в горските екосистеми и увеличаване на икономическите и социални ползи от горите;

· Решително усъвършенстване на охранителните функции в горския сектор и опазването му от посегателствата на закононарушителите чрез въвеждането на нов модел на охрана.

В основата на политическата програма на СДС е залегнал системният подход за развитието на селото, който се основава на прилагането на обща за всички селски райони икономическа, структурна, екологична и културна политика. В рамките на тази обща политика, СДС ще се съобразява със спецификата на различните категории селски общности, отчитайки особеностите на отделните райони и населени места, съобразно с тяхното местоположение, налични ресурси, функционално предназначение и съхранение на културни дадености и ценности.

В контекста на европейската интеграция, няколко са възловите направления за съхранение и устойчиво развитие на селските общности и райони, в които СДС ще насочи усилията си:

· Повишаване на жизнения стандарт и качеството на живота в селските райони чрез стимулиране създаването на нови видове алтернативна заетост и използване потенциала от естествените и човешките ресурси (стимулиране на съпътстващи и алтернативни на земеделието дейности като селски туризъм, занаяти, услуги);

· Привличане на наши и чужди капитали за създаване на съвместни предприятия в различни браншове на агробизнеса в планинските райони, отличаващи се с висока безработица, но същевременно и с особено благоприятни условия за екологично производство;

· Преодоляване на смесването на икономическата и социалната политика в българското село, на икономическите и социалните интереси. СДС застава на позициите, че икономическите интереси на земеделските производители мотивират тяхната икономическа активност, а решаването на социалните проблеми е ангажимент и функция на държавата и общините;

· Постигане на действена социална аграрна политика чрез комплексно развитие на селските райони в съответствие с целите на Националния стратегически план за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.;

· Максимално използване на финансовите възможности на европейския Фонд за развитие на селските райони за подкрепа на доходите на българските фермери;

· Обучение, квалификация и преквалификация на трудовите ресурси за достигане на по-високо равнище на професионална подготовка и пряк достъп до информация, необходими за стартирането на самостоятелен бизнес;

· Провеждане на целенасочена политика към младите хора и към жените на село чрез целесъобразно използване на техния творчески потенциал и енергия за провеждане на политиката на благоустрояване и модернизация в селата;

· Усъвършенстване и модернизиране на селската инфраструктура в интерес на нуждите и потребностите на селското население. Специална грижа за възраждане на читалищата като ефективни центрове на културен живот в малките населени места.

6. ЕКОЛОГИЧНА ПОЛИТИКА

Основа на политиката на СДС по отношение на околната среда е разбирането за взаимната обвързаност между човека и природата.Околната среда принадлежи и на бъдещите поколения, поради което тя трябва да бъде опазвана, а природните ресурси да бъдат разумно използвани.

По време на управлението на СДС бяха въведени основните принципи на екологичната политика като - "замърсителят плаща", оценка за въздействие върху околната среда , изгради се основната законова и институционална  рамка на управлението на околната среда, защитата на биоразнообразието, защитените територии и биобезопасността, устойчивото използване на природните ресурси, достъпа на обществеността до информация и участие на гражданите в процеса на вземане на решения. Преди другите присъединяващи се страни България стана пълноправен член на Европейската Агенция за околна среда на ЕС и Европейската мрежа за мониторинг.

Политиката на устойчиво развитие, която СДС защитава, е базирана на етичния принцип за отговорността към нас самите, към другите и към бъдещите поколения. Разумното използване на природните ресурси и съчетаване на технологиите с екологичните изисквания водещо до икономически ефект, нови работни места и подобряване на жизнената ни среда е начинът за постигане на целите, които си поставяме.

За СДС дългосрочна стратегическа цел е подобряване на качеството на живот на българските граждани. Затова е необходимо да се гарантира здравословна и благоприятна среда и запазване на богатото природно наследство на основата на устойчиво управление на околната среда. За постигане на тези цели е необходимо:

· Да се развие нормативна база и администрация, които да гарантират ефективност на управлението на околната среда

· Да се осигурят финансово дейностите по опазване на околната среда

· Да се интегрира екологичната политика в политиките за развитие на икономическите сектори, регионите и страната като цяло

· Да се положат специални усилия за поддържане на околната среда в населените места

· Да се опази природното наследство и да се поддържа богато биологично разнообразие

·  Да се опазвят защитените територии, като ползите от тях се насочват към населението живеещо в непосредствена близост ,чрез включване на този принцип в ригионалните планове за развитие

· Да се осигури контрол и прозрачност при изразходване на средствата, предоставяни ни от Европейския Съюз и мониторинг на ефекта от вложените средства

· Да се управляват ефективно водните ресурси, за да се осигурят достатъчни количества вода с необходимите качества

· България да осигури активно участие при разрешаването на глобалните екологични проблеми.

· Да се осигури защита на  биоразнообразието и строг контрол върху дейностите с генетично модифицирани организми при спазване на принципа на предпазливостта.

· Да се осигури правото на гражданите за свободен достъп до информация за околната среда и обществено участие  в процеса на вземане на решения за околната среда

7. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Поради особеностите на трансформацията към пазарна икономика в България и спецификата на избрания път за провеждане на  реформите, социалната политика досега беше използвана главно като инструмент, който да компенсира социалните сътресения в труда – основно безработица и рисковете на пазара на труда, а не да ги предотвратява. Далеч по-малко беше вниманието към преодоляване на неравнопоставеността и дискриминацията, уязвимостта и социалното изключване, липсата на подкрепа и солидарност, условията за несправедливо третиране на гражданите на България в сфери извън труда като отношенията в семейството, междупоколенческите и междугенерационни връзки, миграцията, етническите общности и локалните мрежи.

Преориентацията на социалната политика към индивида означава смяна на парадигмата – не "задържане на положението" и/или предотвратяване на социалното напрежение, а поглед в бъдещето; промисленост в действията и управленските решения в настоящето с мисъл за отговорност към бъдещето. Време е социалната политика да се еманципира. В нейна основна грижа трябва да се превърне съхранението на достойнството на отделния гражданин и отговорността за действията и решенията на  управляващите за съдбата на бъдещите поколения.

Практическите измерения на  дългосрочната политика на СДС в социалната сфера се подчиняват на следните принципи:

· Законова регулация и институционална рамка на провежданата социална политика в съответствие с правото на ЕС и основните положения на корпоративната социална отговорност

· Разбирането за свободата, равните възможности за достъп и солидарността доминира политическия фокус на провежданата социална политика;

· Преориентиране на провежданата социална политика от реакция на последиците към гъвкава и проактивна интервенция върху причините за появата на социалните рискове;

СДС има за цел намаляване на ефектите от социалните рискове и сътресения и в други области от особена важност наред с труда, такива като семейство, възрастова структура на населението, междугенерационни отношения, миграция в и извън страната, липсата на образование и квалификация, неграмотността, дефицитите на развитието на регионите и локалните общности чрез:

· упражняването на широк граждански контрол върху ефикасното изразходване на средствата за социални цели,

· подобряването  на мониторинга върху изпълнението на нормите на трудовото законодателство и контрола за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

· повишаване капацитета на институциите и администрацията в областта на социалната политика

· Преосмисляне и преструктуриране на връзките с други отраслови и подотраслови политики като здравеопазване, екология, регионална политика и регионално развитие с цел въвеждане на модерни стандарти на социални услуги и осигуряване на равен достъп до тях;

· Преминаване от институционализирани социални грижи към обществени услуги;

· Трансфер на социални услуги от държавните институции към други икономически субекти (аутсорсинг);

· Приватизация на голяма част от социалните услуги. 

В центъра на дясната икономическата и социална политика  СДС поставя все по-острия проблем с конкурентноспособността на българския работник. Най-значителното предизвикателство пред средната и старшата генерация, за което много от нас се оказват неподготвени, се оказа сегашната технологична революция. За да бъде българската работна сила адекватна на изисквания на модерния пазар на труда, е необходимо без отлагане да сложим началото на  създаването на национални дългосрочни програми за непрекъсната и масова квалификация – поне веднъж на всеки 5 години всеки от нас трябва да минава през системата. Ако не бъде реализирана тази цел, неизбежно ще станем свидетели на сериозен негативен ефект върху пазара на труда след приемането ни в ЕС, който ще се изрази в нов пик на безработицата.

СДС ще продължи реформата на пенсионно-осигурителната система чрез:

· постепенно намаляване на осигурителната тежест, вкл. и чрез временно ( напр. за 10 години) засилване на присъствието на държавата чрез поемане на значителна част от осигурителната тежест на работодателите;

· трайното и последователно насърчаване на инвестициите на гражданите в доброволното и допълнителното пенсионно осигуряване;

· развитието на частните пенсионни фондове като най-големия национален инвеститор включително и чрез разработването на специфичен данъчен модел относно инвестираните от фондовете средства в реалната икономика и в социалната сфера.

СДС ще следва политика на координирани и взаимосвързани мерки, така че да се преодолее и предотврати дискриминацията срещу хора, които са с неравностойно социално положение, която  най-често засяга пазара на труда , социалната сигурност и социалните грижи. Вниманието ще се концентрира върху реалното преминаване от медицински към социален модел на грижи, както и върху преодоляването на липсата на координация между тези които осигуряват услуги и публичната администрация.

СДС поставя особен акцент върху социалното включване със специален фокус върху хората с физически и психически увреждания. Необходимо е да се  насочат  усилия за:

· подобряване на условията на живот в домовете за хората с физически и психически увреждания;

· преминаване от медицински към социален модел на грижи за хората с физически и психически увреждания;

· преминаване от институционални грижи към социални услуги за хората с физически и психически увреждания.

За СДС социалното подпомагане е важен елемент от солидарността в обществото. Необходимо е да се стимулират предприемчивостта и въвеждането на пазарните механизми в социалната сфера, например в области като предоставяне на социални услуги за възрастни, деца, уязвими социални групи и др., както и да се увеличи разнообразието на използваните социалноосигурителни и пенсионноосигурителни инструменти и на подходите за предоставяне на социални услуги, помощи и подкрепа. Новата социална политика на СДС задължително ще насърчава конкуренцията между подходите, формите и моделите на социалнополитическа практика в България (например институционализирано или неинституционализирано предоставяне на социални услуги, създаване на условия за предоставяне на социални услуги от частни структури наред с държавните и др. подобни).   

СДС ще провежда на специална политика по заетостта и ще предприеме конкретни мерки за преодоляването на  тревожните устойчиви тенденции:

· на най-ниска заетост сред възрастовите групи на младите хора (15-24г.) и тази над 65г.

·                на ниска заетост сред лицата с основно и по-ниско образование (трайно под 20%)

· на по-ниска заетост сред жените в сравнение с мъжете.

· на регионални диспропорции в социалното и  икономическо развитие, както и по отношение състоянието на пазара на труда.

· на устойчив висок дял на продължително безработните

· на висока безработица сред младежите до 29г

СДС предлага съвременна политика по доходите. Конкретните мерки за увеличаване на реалните доходи трябва да включват както насърчаване на заетостта чрез създаване на по-добри условия за разкриването на нови работни места, насърчаване и подкрепа на предприемачеството и реинтегриране на някои рискови групи в пазара на труда. Необходими са  и специални мерки, които осигуряват възможност за повишаване на доходите на най- бедните и застрашените от бедност социални групи. Такива мерки могат да бъдат разработени и ориентирани в няколко направления:

· стимулиране на българско семейство и повишаване на доходите на домакинството/семейството (например въвеждане на семейното подоходно облагане като финансов инструмент за провеждане на по-ефикасна социална политика; въвеждане на по-гъвкави форми на ползване на платения отпуск по майчинство и др.) 

· въвеждане на гъвкави форми на заплащане в съответствие с реалностите на българския пазар на труда, в т.ч. насърщаващо регламентиране на гъвкавата /временна/сезонна заетост, непълния работен ден и др.

· повишаване на доходите от заетост, пенсии и др. основни плащания (въвеждане на система за мониторинг и оценка на бедността; приемане на официален праг на бедността; специални мерки за хората в неравностойно социално положение и най-вече пенсионерите, самотните родители и хората с увреждания).

8. ЗДРАВНА ПОЛИТИКА

Няма мащабна реформа, която да бъде възможна без силна политическа воля. СДС беше единствената политическа сила, които пое риска да реализира тотална трансформация на здравния модел и се опита да пречупи негативните здравно – демографски тенденции.

След направеното от нас, две последователни правителства, без да анализират показателите за здравето на нацията и резултатите от направените промени, без стратегическо планиране се концентрираха само върху параметрите и характеристиките на здравната система и започна "реформа на реформата" . По този начин немалко взети  и приети от обществото политически решения за здравеопазването, утвърдени чрез поредица от закони, бяха блокирани. Структурните промени, които се нуждаеха от довършване, бяха спрени. Пример в това отношение е отмяната на всички текстове в Закона за лечебните заведения, които регламентираха приватизацията в извънболничния и болничния сектор, в резултата на което в здравеопазването не успя да се промени структурата на собствеността. Това от своя страна блокира: подобряването на условията за лечение в болниците, пазарните механизми, конкуренцията и въвеждането на програми за подобряване на качеството. Запазената форма на  собственост върху лечебните заведения, както и липсата институционален капацитет и контрол, позволи на управлението и персонала в тях да генерира дефицити, присвоявайки печалбите и национализирайки загубите, което деморализира системата, влоши престижа на лекарската професия, отблъсна пациентите и рязко влоши резултатите от реформата. Устойчивото стратегически планирано развитие на системата беше спряно.

Днес основните проблеми на здравната система са:

· реставрират се познатите начини на управление от миналото;

· правителството абдикира от конституционните си задължения за гарантиране здравето на нацията;

· структурата е свръхцентрализирана и неефективна, а администрацията - бюрократизирана;

· системата не е достатъчно финансирана, заложени са дефицити;

· паричните потоци при финансираност на лечебни и здравни заведения се администрират;

· съществува монопол на Националната Здравноосигурителна Каса (НЗОК);

· липсва реално договаряне между субектите в системата;

· липсва стратегия за развитие в сектора и се спират частните инвестиции;

· няма политика за развитие на човешкия ресурс в здравеопазването;

· създадени са предпоставки за фалити на лечебни заведения и/или НЗОК, поради нежелание да се вземат непопулярни политически решения;

· има корупция и нерегламентирани плащания;

· спряна е структурната реформа и приватизацията;

· липсват инвестиции в лечебните заведения;

· има недостиг и неравномерно разпределение на новите високи технологии и лекарства;

· според пациентите равнището на медицинското обслужване е незадоволително;

· институциите проявяват ниска степен на отговорност спрямо гражданите;

· незначителни са стимулите за изпълнителите на медицинска дейност по отношение на изискванията за качество.

Здравеопазването в България е в шок, може би с последваща клинична смърт и се нуждае от широк политически и граждански консилиум, за да бъде спасено.  Тази област на човешкия живот се нуждае от значими инвестиции, за да бъдем конкурентно способни на европейския пазар. След изпълнение на програмите за структурни реформи, идва ред на инициативите, свързани с развитието на човешките ресурси и укрепването на социалния капитал.

Според СДС, както самото здравеопазване, така и неговото реформиране и развитие, е предназначено за отделния човек, неговото семейство и цялата нация. Реформираната система  ще  осигури достъпност, справедливост, равнопоставеност, своевременност, достатъчност и високо качество на здравните грижи, морал и етика в отношенията.

Политиката на СДС за промяна е насочена изцяло към човека и неговите здравни и социални потребности – за да получи помощ тогава когато има нужда, в максимално добри условия при гарантирано финансиране. Здравеопазването е сложна система в която стотици хиляди здравни професионалисти произвеждат голям брой разнообразни услуги за промоция на здравето, профилактика на болестите, диагностика, лечение и рехабилитация, чрез които се формира крайният резултат– подобряване на здравето.

СДС си поставя като главна цел в тази област подобряването на здравето на индивида, семейството, общността и цялото общество. Нашите приоритети в развитието на здравеопазването са:

· Преустановяване на негативните тенденции и създаване на условия за подобряване здравето на нацията;

· Подобряване качеството на живот;

· Развитие и усъвършенстване на здравната система, като се отчитат българските история, култура, традиции, реалности, цели, интереси и ценности;

· Социална ориентация на промените;

· Развитие на създадените нови икономически отношения в здравеопазването и на стимулите за високо качество;

· Пазарни механизми, договорно начало и съгласуване на интересите при разпределението и управлението на ресурсите в здравеопазването ;

· Подпомагане развитието на частната инициатива и конкуренцията в здравеопазването;

· Промяна и усъвършенстване на здравноосигурителна система;    

· Прекратяване на корупционните практики – чрез система от законови, контролни и икономически мерки;

· Прекратяване на нерегламентираните плащания.

СДС поставя на нова основа развитието на икономическите отношения в здравеопазването:

· Конкурентност и пазарни условия;

· Демонополизация  на системата за здравно осигуряване чрез въвеждане на пазарни модели и конкуренция между здравноосигурителните дружества и НЗОК;

· Контрол върху разходите и дейността;

· Създаване на благоприятни условия за инвестиции;

· Участие и отговорност на всички в процеса на промяна и устойчиво развитие на сектора.

Всичко това може да бъде постигнато чрез прилагане на пазарни принципи в областта на лечебната помощ и в здравното осигуряване и преди всичко чрез развитие на частния сектор в здравеопазването. От една страна, това ще стане чрез нормативното осигуряване на условия за стимулиране на частни инвестиции в извънболничната и болничната помощ, включително и на  чуждестранните инвеститори. От друга страна, ще  стартира процеса на приватизацията на лечебни заведения, с цел подобряване на наличната инфраструктура и получаване на ново качество. Приватизацията ще се проведе в два етапа:

· Приватизация на лечебните заведения в извънболничната помощ.

· Приватизация и преструктуриране на неефективните лечебни заведения за болнична помощ при гарантиране достъпа на пациентите до болнични услуги чрез системета на спешна помощ за своевременен медицински транспорт.

Инвестиционната дейност в публичното здравеопазване ще се основава на разработване и защита на проекти, като ще се обърне особено внимание на възможностите за смесени инвестиции /публично-частни/ .Финансирането на общественото здравеопазване ще се извършва на програмен принцип.

Като национални приоритети СДС извежда майчиното и детско здравеопазване, спешната медицинска помощ, социално–значимите заболявания.

СДС приема като задължителна демонополизацията  на системата за здравно осигуряване.

Тази цялостна промяна  на българското здравеопазване има няколко опорни точки:

· промени в законодателството, чрез което ще  създадем нормативната основа за последователното и устойчиво развитие на здравеопазването в полза на човека;

· развитие на икономически отношения, които осигуряват: премахване на държавния монополизъм, привличане на частни инвеститори и изграждането на "публично-частна" здравна система;

· радикална промяна на собствеността с цел получаване на ново качество на здравната услуга – в полза на пациента;

· спазване правата на пациента и гарантирани права на свободен избор чрез информирано решение ;

· балансиране и защита на интересите на пациент, лекар и собственик;

· създаване и развитие на механизми на контрол върху системата така и за гарантиране правата на пациента;

· създаване на механизми гарантиращи ефективното партньорство между - държавната власт, местното самоуправление и неправителствените организации;

· укрепване  и развитие на информационната среда и комуникационната политика в областта на здравеопазването;

В резултат на здравната политика на СДС, ще постигнем:

· ограничаване на негативните тенденции в демографския и здравния статус на населението, укрепване и опазване здравето на хората през целия им живот;

· понижаване на заболеваемостта и намаляване на смъртността;

· достъпно и качествено здравеопазване като едно от основните права на човека;

· здравеопазване, в центъра на което стоят нуждите и интересите на отделния човек;

· качествена и навременна помощ  в областта на профилактиката, диагностиката, лечението и рехабилитацията;

· ориентирани към крайни резултати програми и инвестиции за развитие на общественото здравеопазване и лечебната помощ;

· интегрирана система за здравна помощ, ориентирана към семействата и общностите и поддържана от гъвкава и бързо реагираща болнична система;

· финансова стабилизация на системата за здравеопазване, гарантиране на достъп и ползване на здравни услуги в лечебните заведение и премахване на нерегламентираните плащания.

Следва продължение >>