13-11-2006

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

4 ноември 2006

Продължение на един разговор

От блога на Александър Божков

 

Драги читатели,

Преди няколко дни ви представих моята дискусия с една дама, наречена ridiculous, която сподели някои много сериозни разсъждения за дясното, за предприемачеството и за политическото бъдеще на България. Получих нов коментар от нея и ви го предоставям.

 

От ridiculous

Благодаря за отговора Ви на моя коментар. След като го прочетох, у мен възникнаха доста въпроси. Някои от тях са сериозни, някои са толкова сериозни, че звучат иронично... Пускам го засега като личен коментар заради заядливата нотка, която е въпрос на моя личен стил на изразяване.

о уточнението, че изборът Ви е бил да се занимаете само с конкретната ситуация между партиите и лидерите им в българската десница. Уважавам, когато авторите налагат ограничения в задачите си, защото това прави нещата реалистични, но имам колебания дали в този случай отношенията между партиите вдясно могат да бъдат откъснати от цялостния контекст на развитието на общността. Аз бих пледирала за второто с пълното съзнание, че това е по-скоро задача за задълбочен изследователски проект, отколкото задача на един личен блог.

Позволявам да възразите срещу моето твърдение, че в България автентичното предприемачество може да се впише в червената книга на редките видове ;-)

Аз обаче не бих отхвърлила тази теза с лека ръка. Съгласна съм, че моята формулировка по въпроса може да се изтълкува като "всички са бивши ченгета и по тази причина не са предприемчиви", но не точно това имам предвид. На първо място е много важно да уточним с каква дефиниция за предприемачество работим.

Вие пишете:

“Стотици хиляди са активните хора, които в последните петнадесет години се научиха да разчитат на себе си и да не чакат заплата от държавен или частен работодател...”

Това означава ли, че вие поставяте знак за равенство между това да имаш собствен бизнес и това да си предприемач?

Ако това е така, аз не приемам, че предприемачеството може да се приравни с наличието на собствен бизнес. Собственият бизнес може да се управлява по потискащо непредприемчиви начини, а нашите човешки умове имат дълъг списък от хитроумни стратегии, за да поддържат привидността на бизнеса и едновременно с това да избегнат предприемачеството, сърцевината на което се състои в това да въвеждаш и налагаш новаторска картина за реалността и връзките на различните й съставни части, поемайки риск и реализирайки печалба при успех.

Има дълъг списък от хора, които имат бизнес, но не са предприемчиви и всъщност мразят факта, че са поели живота си в свои ръце. Има друг дълъг списък от хора, които не са особено креативни в начина, по който упражняват ролята си на бизнесмени. Много хора по нашите земи са “бизнесмени по неволя”, просто заради оцеляването и не могат да вкусят от удоволствието живота да си е в твоите ръце.

Тезата ми е, че предприемачеството е постижение на индивидуалното развитие и качество на ума, което се отглежда (няма да се простирам в подробности) и се отглежда от ранното детство в отношенията ти със значимите възрастни. То не е отгледано у мнозинството от хората, които в момента са в разцвета на творческите си сили. Даже напротив – то е систематично обезсърчавано, защото за целите на живота в социализма, това качество на ума не е било ценно, даже е било вредно за носителите си.

Характеристиките на бизнеса в България, такива каквито аз ги виждам (поне на бизнеса, който аз познавам, а аз не съм направила достатъчно систематизирани проучвания по въпроса), ме карат сериозно да се съмнявам в неговата предприемчивост.

Един аспект на предприемчивостта за мен е начинът, по който се гледа и ползва собствеността. Друг аспект на предприемачеството като нагласа на ума, е как се отнасяме към риска и загубата.

Тук също няма да навлизам в подробности, но оставам на мнение че проблемът има ли предприемачество в България и каква е неговата природа е предмет на много сериозен дебат и за да бъде воден дефинициите на спорещите страни за предприемачество трябва да се оповестят и уеднаквят. Смятам, че разминаването помежду ни идва от това, че ние двамата с Вас наричаме “предприемачество” феномени от съвършено различен порядък.

Склонна съм да се съглася с тезата, че ролята на дясното в началото на прехода е била да положи коловозите на този преход и че в този смисъл десните партии са по-скоро партии на прехода, отколкото на някаква група, обособена по линия на икономическите интереси. Мисля, че това беше направено доста аматьорски (което е разбираемо и простимо) и някъде по трасето въпросът за етиката в прехода се изгуби или по-точно изобщо не беше повдигнат (а това вече не е простимо, понеже става дума не за проценти приватизирана собственост, а за човешки истории). Аз считам, че партиите от дясното пространство бяха в по-добра позиция да повдигнат този въпрос и проблема за човешката цена на прехода (или поне така изглеждаше, ако допуснем, че мотивите им да участват в политическата промяна са били почтени), но не го поставиха и това е една от причините, поради които те изгубиха доверието на много хора. Поне моето лично доверие се стопи през тези 16 години, въпреки че в хладилника ми има повече и по-разнообразна храна, имам повече вещи, обиколила съм света и определено разполагам с повече възможности за лично развитие. Това доверие сега трудно ще се възвърне.

Да, сега наистина е нужна нова политика и тази политика трябва да назове неприятни факти напр. относно трудностите, които ние всички ще имаме да си отворим пространство в един свят, където хората вече са развили умения да се конкурират, докато ние не сме. Това предполага десните партии отново да се нагърбят с трансформационно лидерство, което по дефиниция е етична позиция, много ми е любопитно как ще стане това, защото «политически опит и свежо дръзновение» не са достатъчни.

Всъщност, докато четох отговора Ви си дадох сметка, че не зная нищо за начина, по който десните партии изграждат политиката си в различни области. Също открих, че не съм уверена дали отново не говорим на различни езици и дали, когато говорим за политика, става дума за policy или за politics (не съм сигурна как да направя разграничението на български).

По въпроса за нескромната лична бележка – аз не Ви познавам и нямам идея за персоналните Ви приноси. Също така и нямам никакви наблюдения от водената от Вас политика и тезите, които Вие лично сте защитавал в рамките на управлението на СДС. Обаче ми прави впечатление, че полагате причинно-следствена връзка между Вашата роля на вицепремиер и раздържавяването. Когато аз съм се родила е било пролет, но аз не твърдя, че с акта на моето раждане съм предизвикала идването на пролетта (макар че кой знае).

Какво Ви кара да мислите, че между увеличаването на частните активи за сметка на държавните и Вашето участие в правителството има и някаква друга връзка, освен че съвпадат по време?

Защо сте уверен, че Вие лично имате нещо общо с факта, че по едно време от историята на човечеството комунистите решиха да преобразуват властта си в богатство?

 

Ето и моят отговор

Уважаема ridiculous,

Продължава интересният ни разговор и аз си позволявам да го направя публично достояние.

И така, поред на вашите размишления.

  1. За задълбочения анализ на проблемите на дясното и пътищата за решаването им. Не си представям дори на теория възможност някой или някаква група да напише един пълен анализ. Именно в разговори като този между нас двамата се сглобява парченце по парченце сложната мозайка на истината. Тъкмо ще разберем отговорите и ще ни затрупат новите въпроси. Затова сме осъдени непрекъснато да разсъждаваме и анализираме.

  2. За разликата между това да имаш собствен бизнес и да си предприемач. В първите години на прехода тази разлика беше видима и отчетлива. Със собствен бизнес изведнъж се появих хора, които нямат нищо общо с предприемачеството, а хората с предприемачески дух нямаха никакъв достъп до финансов ресурс. В годините това се промени значително. В момента над 90% от банковия сектор у нас е в ръцете на големи международни банкови структури, които налагат стандарти в кредитирането, изискващи професионализъм и доказани предприемачески възможности у кредитополучателите. При тази строга система (плюс ефективния банков надзор на БНБ, контролиран от МВФ), всеки месец българските банки днес отпускат по няколко хиляди фирмени кредита. Няма по-добро доказателство за наличието на предприемаческо съсловие от това.

  3. За ролята на десните партии и десните политици в “етиката на прехода”. Съгласен съм напълно с вашите разсъждения, дори бих могъл да разкажа многобройни примери в тяхна подкрепа. Само че всичко това трябва да се разглежда в контекста на времето и на възможностите. СДС (за простота ще го използувам като събирателен образ) възникна на основата на отрицанието на комунистическото минало и ни най-малко не е мислело за някакви конкретни десни политики по време на изграждането си. Освен това не съществуваше никакъв филтър, който да отсява кадърните от некадърните, честните от податливите на корупция, искрено вярващите в мисията на промяната от нагаждачите за постове и власт. В тази ситуация си мисля че беше геройство, че все пак докарахме нещата до там, откъдето и Симеон, и Станишев вече не можеха да ги върнат назад. Това е съдбата на всички нови партии на прехода в цяла Централна и Източна Европа. Всичките некадърности и глупости, които направихме, всичките кражби, които титулуващи се за седесари извършиха, бяха пред погледа на хората, а освен това бяха шумно раздувани от една професионална пропагандна машина (защото нали не си мислите, че онези специалисти по промиване на мозъци, които десетилетия се шлифоваха в това да ни убеждават в предимствата на социализма пред капитализма, са изчезнали вкупом на 10 ноември 1989?). Така беше дискредитирано и многото добро, без съмнение извършено от СДС, и бяха елиминирани от политическия живот (не случайно) преди всичко тези, които бяха носители на честност и компетентност.

  4. За новата роля на десницата. Тук отново нямаме никакви различия, дори ще ми позволите да открадна фразата ви за “трансформационното лидерство” и да я използувам оттук нататък в моите писания. За това точно е необходима сплавта от натрупан политически опит (“За един бит двама небити дават!”) и нови хора с именно такова трансформационно поведение.

  5. За моята нескромна личност. Съжалявам, че не ме познавате и ми е неудобно да разказвам неща, които повечето българи знаят добре. Само няколко числа. Лично съм сключил като министър на промишлеността 1025 приватизационни сделки, а като вицепремиер, отговарящ за приватизацията, съм създал условията и възможностите за общо над 3500 приватизационни сделки в периода 1997-1999 година. Направих го и поех риска да бъда разпънат на кръст (което и стана), защото вярвах в силата на частната инициатива и в нуждата тази промяна да стане максимално бързо и на всяка цена. Затова твърде много хора не могат да ми простят, че им развалих рахатлъка на доенето на държавните предприятия.

Очаквам с нетърпение следващия ви коментар.

 

Начало    Горе


© 2002-2006 Още Инфо