Неотдавна от същото място във вестник “Дневник” се опитах да формулирам няколко въпроса към кандидатите за президенти. Целта ми беше да извадя дебата от терена на голата емоция, както и от още по-хлъзгавия терен на големите обещания. Правомощията на българския президент са формулирани съвсем ясно в Глава 4 на Конституцията и преди да обещават заплати, пенсии, болници и предсрочни избори, добре е да знаем как точно възнамеряват да прилагат

правата си по основния закон победителите в изборната надпревара.

В четвъртък, точно на празника на

независимостта на България, получих писмо от г-н Неделчо Беронов, който подробно и изчерпателно отговаря на 19-те ми въпроса. Сериозното му отношение към моята статия ме изненада приятно. Позволявам си да споделя с читателите на “Дневник” неговите отговори.

Още по-приятно изненадан ще бъда, ако и някои други от кандидатите са обърнали внимание на моите въпроси. Така избирателите ще имат уникалната възможност да направят сравнението между тях в един задочен дебат.

Новият президент на България – моят отговор

Неделчо Беронов

Първото нещо, което искам да споделя е, че за мен президентската институция е изключително важна. Според Конституцията тя олицетворява единството на нацията. Това не са празни думи. Президентът освен церемониални функции има реални правомощия, чрез които може да оказва сериозно влияние върху обществените процеси и управлението на страната. Президентът представлява Републиката в международните отношения. Това изисква професионален и личен авторитет, способност за активна комуникация с останалите държавни ръководители, за да се утвърждава достойнството и отстоява националния интерес на България.

За съжаление сегашният президент не успя да се издигне на висотата на президентската институция. Нещо повече – той я омаловажи, като я превърна в инструмент на своите партийни интереси и лични амбиции. През целия си мандат той последователно защитава и отстоява статуквото. А президентът може и трябва да реализира обществените очаквания за промяна. Аз мога да дам ново съдържание на президентската институция, дори в сегашната конституционна рамка. Мога да я превърна в реален генератор на нови идеи за развитието ни и фактор за утвърждаване на международния авторитет и националния интерес на родината ни.

Сега ще се спра на конкретните въпроси:

(1)   Какво трябва да се предприеме в международен план в следващите пет години за диверсификация на вноса на енергийни ресурси и намаляване зависимостта ни от една единствена държава?

- Веднага след встъпването ми в длъжност ще поставя на обсъждане този въпрос в рамките на специално заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Ще настоявам всички отговорни държавни институции да вземат необходимите мерки за търсене и осигуряване на алтернативни възможности за диверсификация на вноса на енергийни ресурси, включително използване на геостратегическото положение на страната за включване в големи енергийни проекти, гарантиращи европейската енергийна сигурност. Президентът, без да изземва функциите на правителството, трябва да отстоява постигнатите договорености и да защитава нашите национални интереси – имам предвид последното развитие по проекта Бургас-Александропулис.

(2)   Правилна ли е досега извършената работа от три български правителства и двама президенти за освобождаване на българските медици от Либия и какво ще направи бъдещият президент за окончателно положително решение на въпроса?

- Съдбата на българските медици в Либия интересува всеки българин. Аз съм убеден в тяхната невинност! През последните пет-шест години действията за справедливо решаване на делото в Либия бяха колебливи и хаотични, липсваше решителност. Като президент на страната ще разширя международната подкрепа и натиска за осигуряване на справедлив процес и постигане на положителен изход от делото.

(3)   Кои според бъдещия президент са въпросите, по които би инициирал провеждането на национални референдуми?

- Действащият Закон за допитване до народа изчерпателно посочва въпросите, които не могат да се решават чрез референдум. В същото време възможността президентът да инициира национален референдум, не е решаваща, тъй като Конституцията предвижда, той да насрочва референдуми след решение на Народното събрание. Аз съм убеден, че широкото приложение на пряката демокрация е начин за възстановяване на доверието в българската политическа система и същевременно възможност за по-ясно чуване на гласа на българите при вземане на управленски решения. Затова ще настоявам за промени в нормативната уредба в две посоки – засилване ролята на президента при насрочване на референдуми; и разширяване на кръга от въпроси, които могат да бъдат решавани чрез допитване до гражданите.

(4)   Кои са най-важните въпроси, по които смята, че трябва да отправи обръщение към народа и Народното събрание след встъпването си в длъжност?

- Аз съм убеден, че президентът трябва да бъде активен участник в обществения дебат, нещо повече – той трябва да задава визията за решаване на проблемите! Затова ще използвам този важен инструмент на президентските правомощия по всички въпроси, които засягат живота на българите и развитието на държавата.

Началото на нашия мандат ще съвпадне с присъединяването на страната ни към Европейския съюз, което ще ни изправи пред предизвикателството да живеем по стандартите на модерните европейски общества. Това означава, че с началото на членството ни предстои да направим скок в развитието, подобно на Ирландия и Финландия. Нашата стартова позиция за Европейския съюз обаче не е добра – най-вероятно членството ни ще бъде ”ограничено” с налагане на предпазни клаузи или, още по-лошо, с мерки, които дори не са предвидени в Договора за присъединяване: мониторинг по ключови области – правосъдие, свободно движение на стоки и капитали, както и реална възможност за драстично ограничаване на средствата по общата селскостопанска политика и по  структурните фондове.

Затова първият въпрос, който ще поставя на общественото внимание, е как да намалим времето на това ”ограничено членство”, което е следствие от корпоративното управление на тристранната коалиция. Моят отговор на това е – нужна е мобилизация на обществото и институциите в борбата с престъпността и корупцията, както и осигуряване на реална прозрачност и ефективност на управлението. България се нуждае от нова обществена визия за своето развитие, която приоритетно да осигури инвестиции за бъдещето – насочване на националните ресурси за реални реформи в образованието, здравеопазването, за развитие на българската наука.

(5)   Колко района за планиране трябва да има България и трябва ли да се промени делението на шест района и 28 области, както е по сегашното законодателство? Смята ли бъдещият държавен глава за необходимо през следващите пет години да се пристъпи към промяна на административно-териториалното деление на страната и в каква посока?

- Този въпрос е изключително важен, тъй като има връзка както с ефективността на държавното управление, така и с постигането на целите на европейската политика за преодоляване на различията в икономическото и социалното развитие. Ролята на президента при осъществяването на децентрализацията трябва да бъде засилена.

При определяне границите на районите за планиране по Структурните фондове на Европейския съюз, аз ще настоявам за съчетаване на техническите критерии с отчитане на волята и мнението на гражданите за начина, по който трябва да се развиваме.

По отношение на административно-териториалното деление на страната е необходим задълбочен обществен дебат, в който да изкристализира точният баланс на правомощията, които следва да имат органите на управлението на областно ниво. Искам да припомня алинея 2 на член 136 от Конституцията: ”Границите на общините се определят след допитване до населението”. Прилагането на този принцип трябва да бъде в основата на новото административно-териториално деление. Аз ще поставя началото на този дебат и съм готов да защитавам постигната по този начин визия за ново административно-териториално деление.

(6)   Ще остави ли Никола Филчев посланик в Казахстан?

- Не! Назначаването на г-н Филчев за посланик в Казахстан е резултат от задкулисна политическа сделка. Това е недопустим подход при определяне на представителите на Република България в чужбина.

(7)   Ще иска ли, преди да подпише указ за назначаване на ръководител на дипломатическа мисия, да получи достатъчно доказателства, че кандидатът не е бил сътрудник или служител на Държавна сигурност?

- Сега назначаването на посланици и други представители на Република България в чужбина става по неясни критерии, според признанията на самия министър на външните работи. Това е недопустимо. Като президент на страната публично ще обявя критериите, на които следва те да отговарят. Задграничните представители на Република България, една държава-член на НАТО и на Европейския съюз, не могат да са били сътрудници или служители на бившата Държавна сигурност.

(8)   Одобрява ли президентът досегашните действия на назначените с президентски укази доскорошни генерали и полковници, сега главни комисари и комисари от МВР?

- Девоенизацията на МВР е крачка в правилна посока. Този процес обаче трябва да бъде продължен и задълбочен, но наложената от тристранната коалиция партийно-корпоративно начало в издигането на кадри трябва да се спре с решителност. Моите очаквания съвпадат с тези на обществото – работата на висшето професионално ръководство на МВР и на органите на реда трябва да бъде по-активна, да създава реални гаранции за обществения ред, сигурността на гражданите и тяхното имущество.

(9)   Каква стратегия за успешна борба с престъпността и корупцията би подкрепил новият президент?

- За мен борбата с престъпността и корупцията трябва да бъде резултат от обединените усилия на всички български институции. Приносът на президента трябва да бъде в публичното отстояване на принципа за прозрачност на всички политически решения. Стратегията за постигане на реални резултати включва действия в много посоки – от опростяване на административните процедури и условията за предприемачество, до въвеждане на етични стандарти в управлението и при изпълнение на държавната служба. Като президент аз следвам традиционните морални ценности на нашия народ и ще настоявам за тяхното спазване от страна на другите държавни институции.

(10)   Какво е мнението на бъдещия президент, трябва ли да бъдат награждавани с ордени и медали бивши сътрудници и служители на Държавна сигурност?

- Критериите за награждаване с държавни ордени и награди трябва да бъдат публични. Получаването на държавна награда е чест! Няма да допусна принизяване стойността на държавните награди чрез награждаване на хора от бившата Държавна сигурност или за уреждане на приятелски и най-вече клиентелистки ангажименти. Освен това предвиждам удостоените с държавни награди да бъдат обявени в Интернет, да бъдат видими за всички, защото удостояването с държавен орден или награда е израз на признателност за действителен принос към държавата.

(11)  Трябва ли да се улеснят и съкратят процедурите за даване на българско гражданство на жители от българско потекло на Македония, Украйна, Румъния, Молдова, Сърбия и други страни?

- Основният закон е решил този въпрос: според алинея 2 на член 25 от Конституцията, ”Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред.” Тази норма трябва да бъде въплътена по-ефективно в законодателството, процесът трябва да бъде ясен и бърз и да не допуска злоупотреби и корупционни действия.

(12)  Готов ли е да опрости дълга на Либия към България срещу освобождаването на медиците ни?

- Солидарността с трагедията на либийските деца не може да бъде обвързвана с чисто икономическите взаимоотношения между България и Либия. Защото аз не желая да се допускат каквито и да било съмнения за невинността на нашите медици.

(13)  Готов ли е частично или цялостно да опрости дълга на Ирак към България като жест в подкрепа на демократичното развитие на Ирак?

- България, за разлика от останалите страни-кредитори на Ирак, не може да си позволи подобна стъпка. Естествено могат да бъдат търсени решения и форми за решаване на въпроса с иракския дълг, но на взаимноизгодна основа.

(14)  Би ли преименувал Димитровград и Благоевград?

- Да – в случай, че хората от Димитровград, от Благоевград искат това.

(15)  Трябва ли България да изпраща военен контингент в Ливан и какъв?

- Аз съм учуден, че един толкова важен въпрос не стана повод за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Този въпрос следва да бъде обсъден от КСНС и решението трябва да отчита българския национален интерес.

(16)   Готов ли е да поиска незабавното отваряне на досиетата на целия висш команден състав на въоръжените сили и да не назначава и удостоява с висши военни звания нови лица без проверка на досиетата им?

- Да! Всички досиета трябва да бъдат отворени. България трябва да влезе в Европейския съюз без скрити механизми на власт. България не може да бъде Троянски кон в НАТО.

Професионализмът и моралът са задължителни условия за назначенията, които прави президентът. Формалните законови изисквания не ограничават президента да има допълнителни изисквания, които да гарантират обществения интерес, включително липсата на зависимост от структурите на бившата Държавна сигурност. Досега ролята на президента се ограничаваше с акта за назначаване. Ефективното прилагане на заложения в Конституцията принцип обаче изисква създаване на механизъм за отчетност по отношение на начина, по който назначените от президента лица изпълняват своите задължения.

(17)  По кои важни въпроси на националната сигурност би свикал Съвета на първите две редовни заседания през първото полугодие на 2007 година?

- За мен темата е особено болезнена. КСНС е напълно обезличен, той няма никаква роля. Това е изключително неадекватно, особено след като България стана член на НАТО. Аз ще поставя КСНС на неговото подобаващо място в системата на националната сигурност. КСНС трябва в спешен порядък да навакса своето бездействие през последните 5 години.

Първата задача на КСНС е да подготви Стратегия за сигурността на Република България като рамка на националната ни сигурност за следващите 50 години. След това КСНС трябва да се занимае и с отделните елементи на националната сигурност – енергийната независимост; Военната доктрина; участието на български контингенти в международни мисии; както и социалните аспекти на сигурността.

(18)  Би ли наложил вето на закон, приет от Народното събрание, с който се увеличава данъчното облагане на хората с по-високи доходи, за сметка на намаляване на данъците на хората с по-ниски доходи?

- Президентът трябва да налага вето на всеки закон, който е израз на популистка политика или защитава корпоративни интереси.

(19) Как са си разпределили двойките правомощията и как смята да прилага правата си съответния втори човек от кандидатската двойка?

- Сега ролята на вицепрезидента е пренебрегната. Конституцията казва, че вицепрезидентът подпомага дейността на президента. Това означава далеч повече от конкретните правомощия, които могат да бъдат делегирани на вицепрезидента. Ние с г-жа Юлиана Николова можем да покажем, че президентът и вицепрезидентът могат и трябва да бъдат екип. Президентската институция се представлява от двамата. Като екип ще работим съвместно по всички въпроси в компетенциите на президентската институция.

***

Като благодаря за вниманието на всички четящи тези отговори, искам да отбележа, че те не изчерпват всички теми на дебата за ролята на президента за бъдещето на България. Заедно с г-жа Николова сме готови да продължим този разговор с всички българи.

Неделчо Беронов