На няколко пъти сте се доближавал до политиката. Това не ви ли изкуши да се захванете с професионална политическа кариера?

- Странното е, че и до днес оставам неизкушен от по-голяма близост с политиката. Към днешна дата дори желанието ми да се отдалечавам от политиката за съжаление става все по-голямо. Въпреки това продължавам да бъда много ангажиран с това, което се случва в България. Моментите, в които съм се доближавал до политиката, и при Филип Димитров, и при Петър Стоянов, са били свързани с желанието ми да дам експертна оценка и мнение за нещата, които се случват. Чувствам се например много удовлетворен от периода в началото на 1997 г., когато България беше в хиперинфлация и тежка икономическа криза. Мисля, че дадох някакъв принос за това България да излезе от тази криза. Посланическия пост в Япония също така приех на база на познанията, които имам за региона на Източна Азия и моята емоционална привързаност към тази част на света.

През по-голямата част от съзнателния си живот сте се занимавал с журналистика. През време на това дълго прекъсване на тази практика в Япония не ви ли сърбеше ръката да се занимавате там с медии и как се удържахте?

- Докато бях в Япония, подържах близки отношения с представители на японските медии и в работата си с тях се стремях повече материали, свързани с България, да излизат в японските вестници и телевизии. Мисля, че това до голяма степен ми помогна. Работата ми като журналист ми помогна като посланик пък да бъда максимално открит към медиите в България, да предоставям изпреварваща информация за това, което се случва в отношенията между България и Япония.

Ако направите едно сравнение между японските и българските медии, има ли много допирни точки?

- Не може да няма допирни точки. Още повече че медиите в България се развиват непрекъснато и се усъвършенстват непрекъснато. Това, което съм наблюдавал в японските вестници или например поднасянето на сюжетите в новините по телевизията, е, че там цялата информация е поднесена по много обективен начин, което дава възможност на хората сами да направят своите изводи за това, което се случва. Когато излизат коментари или анализи, те винаги отразяват различни гледни точки. Това, което ги отличава от тукашните медии, е, че японските медии не се употребяват за решаване на проблеми между бизнес конкуренти или между политически опоненти. Мисля, че това е най-съществената разлика.

Сега работите в частна българска медия. Опитват ли се да употребяват радио “Нова Европа” за решаване на бизнес или политически спорове?

- Бих казал, че радио “Нова Европа” не е частна медия. Напротив, бих казал, че то е всъщност моделът за обществена медия. Това, което го отличава от БНР, което също би трябвало да бъде обществена медия, е, че “Нова Европа” не се финансира със средства от държавния бюджет. Ние сме една от малкото медии в България, която не може да бъде арена за разчистване на сметки.

Доколко зависи използването на една медия за такива цели от това как тя се финансира и доколко зависи от личните интереси и амбиции на собственика и?

- Двете неща са свързани. Може би все пак повече зависи от личните интереси на собственика. Тъй като “Нова Европа” се финансира както от излъчването на реклами, така и от участие в различни проекти, аз мога категорично да заявя, че до момента върху нас не е било оказвано абсолютно никакво влияние от който и да било рекламодател. Нещо повече, в нашето радио всичко е оставено на съвестта, на морала, на ценностната система на водещия на съответното предаване. Водещите сами си избират темите, събеседниците и позициите. Така се получава една по-голяма пъстрота, една много разумна комбинация, един много широк спектър от различни позиции, което точно дефинира радио “Нова Европа” като една публична, обществена медия.

Подобни декларации чуваме от всеки главен редактор или собственик на всяка медия. Всеки се кълне, че не му се оказва влияние. Същевременно непрекъснато виждаме, че се влияе на медиите. Вижда се с просто око. Какъв е механизмът медийната среда да се изчисти от подобен вид поведение?

- Трудно е. Но според мен всеки слушател, зрител или читател сам много добре може да прецени в каква степен съответната медия е податлива на влияние. Разбира се, един от начините за упражняване на влияние е чрез метода на финансиране. Според мен една от големите грешки, която допуснаха правителствата на САЩ и на Великобритания, е преждевременното закриване на радио “Свободна Европа” и на българската секция на Би Би Си. Според мен на медийният пазар у нас в момента има нужда от такъв тип радиостанции, които се финансират извън България. Те могат да гарантират една независима журналистика. Тя може да бъде обезпечена по някакъв начин и отвътре в страната, като се използват програмите на различни фондации, различни институции, както и когато източниците на финансиране са разнообразни и никой от тях не е доминиращ.

Ако всичко върви добре, на 1 януари 2007 България ще бъде член на Европейския съюз. Това би трябвало да означава, че демокрацията, свободата, върховенството на закона, пазарната икономика, включително и медиите, би трябвало да бъдат на европейско ниво. Вие казвате в момента, че трябва да продължи работата на "Свободна Европа" и Би Би Си, защото нашите медии не са достатъчно европейски. Не е ли това огромен провал в изграждането на демокрацията ни?

- Датата 1 януари 2007 няма автоматично да промени състоянието на българските медии или пък развитието на българската икономика. И след приемането ни примерно състоянието на икономиката ни ще зависи от това какво икономическа политика се провежда в страната, каква е политическата воля на съответното правителство да провежда реформи и да променя инвестиционния климат. Същото според мен се отнася и за медийния пазар. Датата 1 януари 2007 не може автоматично да смени ценностната система.

Има обаче набор от писани и неписани критерии за готовност на една страна да бъде част от европейското семейство. Според вас близо ли са българските медии до европейско поведение или са още далеч?

- България се приближава до състоянието на европейска държава по отношение на медиите. Все още има път, който трябва да бъде извървян. Съмнявам се, че ще бъде извървян до 2007. В това, разбира се, няма нищо страшно. Важното е пътят наистина да бъде извървян. Ние виждаме едно все по-голямо разнообразие на медийното предлагане. Освен това развитието на интернет до голяма степен се явява като коректив. Всеки, който се интересува от даден тип информация, може да я прочете в интернет, а не в нашите медии.

Преди малко се опитахте да прехвърлите разговора в полето на икономиката. Очевидно това ви е по-приятна тема. Какъв е пътят, който трябва да поеме България, веднъж влязла в Европейския съюз? Кой е подходящият модел за България?

- Веднъж влязла в Европейския съюз, България трябва да се научи да отстоява своите интереси. Ние виждаме чрез много примери как страни членки отстояват своите лични национални интереси. Това е абсолютно възможно в рамките на механизмите на съюза. От друга страна, мисля, че България не трябва да се вторачва само в Европейския съюз. Трябва да заложим на една диверсификация на своите външнотърговски и инвестиционни потоци и те да бъдат насочени както към ЕС, така и към САЩ, към Япония и към други страни от Азия или други региони от света, защото само такъв диверсифициран модел на външноикономическо развитие може да обезпечи независимост на България и да ни опази от някои проблеми.

А вътрешната структура на икономиката? Мястото на държавата?

- Мисля, че България все още остава една силно регулирана икономика. Твърде висок е процентът на преразпределение на брутния вътрешен продукт през бюджета. Затова първото е да се намали държавната намеса в икономиката и този процент да падне под 35, дори до 30-33%. Това означава по-нататъшно намаляване на данъчната и осигурителната тежест. От друга страна, трябва да намалява бюрокрацията, да се реформира администрацията. Ангажиментът на държавата да се “грижи” за хората трябва да бъде силно редуциран в много области.

Има ли България такава история? Как ще се промени манталитетът на хората, за да не чакат всичко от държавата и да разчитат повече на себе си?

- След 45-годишно комунистическо управление най-важното е да се промени представата за “грижата” на държавата. Примерно нивото на услугите като образование или здравеопазване през тези 45 години, също е налагало да се правят допълнителни разходи. Затова първо е необходима реформа в публичните разходи, в образованието и здравеопазването. Тези реформи ще променят представите и манталитета на българина.