09-11-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

9 ноември 2005, 16:00

Наопаки:

Александър Божков пита... Юлия Манолова

Александър Божков в "Още инфо" >>

Александър Божков

"Дневник"

 

На 26 години е, от Пловдив. Завършила е Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, специалност “Международни икономически отношения” и “Журналистика” в Свободния факултет. Живяла е една година в САЩ като ученичка по обмен чрез “Ротари клуб”. Там се развива нейната амбиция и интерес към журналистиката. Пет години работи в кабелната телевизия “Евроком Пловдив”. От една година е водеща на сутрешния блок на БНТ.

Първият въпрос е свързан с възрастта ви. Как се чувствате на 26 години като човек, който има възможност да формира общественото мнение на няколко милиона българи?

- Давам си сметка за това, че работата ми е свързана с изключително голяма отговорност към зрителите, към мен, към БНТ. Старая се с качествата, които имам, и със собствените си критерии за това как трябва да я върша, да се справям достатъчно добре, че да не вредя на обществото чрез своята работа. Защото има много журналисти, които не осъзнават тази отговорност. Аз се надявам, че на тази ранна възраст съм успяла поне да осмисля тази огромна отговорност. Давам си ясна сметка, че с работата си формирам обществено мнение.

През 1989 година сте била на 9 години. Поне половината от прехода за вас е минал в детската ви възраст, когато по очевидни причини не сте се интересували от политическите процеси. Това не ви ли липсва днес, когато трябва да правите анализ на днешните политически събития?

- Правя всичко възможно, докато следя максимално информационния поток, да наваксам пропуснатото поради младата си възраст. Имам добри учители.

В световните телевизии водещите подобни предавания обикновено са хора над 50-годишни, които само с присъствието и опита си дават авторитет на предаването. Нашите телевизии като че ли заложиха на млади хора. Това донякъде не отблъсква ли част от по-възрастната аудитория?

- Нашите телевизии заложиха на по-млади хора в началото. Но вече минаха няколко години, тези хора се утвърдиха и успяха да узреят на екрана, това си личи в работата им. Аз се радвам за това, че имам възможност на тази възраст да формирам професионалните си качества, навици и знания, защото съм убедена, че след десет години ще бъда безценен кадър за всяка медия.

Не ви ли се иска да водите собствено авторско предаване или предпочитате сегашната ситуация?

- На този етап до голяма степен сама си правя предаването, защото разговорите в модулите, в които аз участвам, си ги подготвям сама, разбира се, с целия информационен ресурс на телевизията. Но смятам, че са ми необходими още няколко години опит, за да съм достатъчно подготвена за авторско предаване.

А след като сте работила пет години в частна телевизия, как ви се струва държавната?

- Много е трудно да се прави такава съпоставка. В същото време е и много лесно. Защото идвам от кабелна телевизия, която в никакъв случай не е имала този потенциал. Една национална телевизия, особено БНТ, предлага огромен ресурс за реализиране на всичките ми амбиции. В този смисъл съм избрала правилната посока.

Аз не гледам на БНТ като на държавна телевизия. По-скоро като на обществена медия, която изпълнява определени функции. Смятам, че на този пазар, на който вече има и други играчи с голям ресурс, БНТ се справя доста добре: като обществена телевизия, която не е комерсиализирана, която може да предоставя качествен продукт и да образова хората, освен да ги забавлява.

Без съмнение големият ресурс на БНТ е в архива, в историята, в много по-големите възможности. Защо тогава сутрешните блокове на трите национални телевизии си приличат като три капки вода? Защо БНТ не използува ресурса си?

- Мисля, че БНТ доста добре използува ресурса си. А това, което виждаме в ефир, се определя в голяма степен от нуждите на зрителите. В началото и на мен ми беше малко странно, че сериозните политически анализи се правят точно сутрин в ранните часове, но в крайна сметка проучванията показват, че на хората им е интересно да гледат политиците сутрин. Средният зрител в България си пуска телевизора сутрин, преди да отиде на работа, ориентира се в обстановката, наясно е с по-основните теми от печата. Явно това е необходимост, на която ние отговаряме.

Да приемем, че има такава необходимост. Тогава именно уникалният ресурс, който БНТ има, да разгледа темите не само в злободневен план, а базирайки се на огромния си архив, може да й даде огромно предимство. Защо не се използува това, а се плъзгате само по актуалното и ежедневното?

- Сутрешният блок има точно такава мисия. Това са два часа и половина ефир с актуални теми с новинарско звучене, защото хората, които бързат за работа, малко се интересуват за това, което се е случило в историята. По-скоро се интересуват колко ще им струва токът или парното на следващия ден.

Да, но архивът на БНТ позволява въпросите да се задават по друг начин. Да сравниш днешното говорене с това, което същите хора са говорили преди десет години. Защото другите телевизии нямат такъв архив. Защо не използувате своя архив по този начин?

- Мислите ли, че не го използуваме?

Не съм забелязал.

- Дайте ми конкретен пример.

Примерно Румен Овчаров като министър на икономиката и енергетиката обяснява защо трябва да се увеличат цените на тока. В архива на БНТ със сигурност има запис на същия Румен Овчаров, който като министър през 1996 или като опозиционен депутат твърди точно обратното.

- Мисля, че всеки разговор, бил той политически или с потребителска насоченост, изисква подобна подготовка и поглед върху това какво са говорели хората преди години. Специално на Румен Овчаров му беше зададен въпросът какво мисли сега за АЕЦ “Козлодуй”, при положение че преди защитаваше съвсем различна позиция. Той обясни, че приоритетите, свързани с еврочленството, изискват промяна на неговата позиция.

Пак говорим само за политика, а вашата част от сутрешния блок е по-малко политическа и повече информационна. Трябва ли да се спазва строго балансът между информационната и политическата част от сутрешния блок?

- Смятам, че “Денят започва” умело запазва този баланс между политическата и информационната част на предаването. Стараем се, разбира се, да даваме превес на теми, които са свързани пряко с живота на хората и които наистина вълнуват зрителите.

Как се вземат решенията какво да има в сутрешния блок и какво да няма?

- С консенсус, след подробно обсъждане на предложенията. Някои идеи отпадат още в зародиш, други се развиват, на принципа на брейнсторминга.

Но става въпрос за конкретни предложения в рамките на съществуващата схема. А кой решава каква да бъде схемата?

- Внимаваме, когато някой иска да промени схемата. Защото, когато се създадат определени навици у зрителите, понякога е много опасно безразборно да се променят.

Не мисля, че точно сутрешният блок на БНТ може да се облегне на навиците на зрителите, защото те предпочитаха доскоро другите сутрешни блокове. Ако иска да си върне повече зрители, трябва да продължава да се променя, както е започнал напоследък. Нима вашето присъствие само по себе си не допринася за промяната?

- Надявам се, че имам скромен принос в добрия облик на предаването. По принцип аз съм човек, готов да експериментира и в повечето случаи намирам същото и в хората, от които наистина зависи как ще изглежда предаването.

Този ежедневен цикъл на ранно ставане променя живота на човека. Какви са другите ви интереси извън сутрешната телевизия?

- Колкото и да ме радва фактът, че през последните месеци трупам професионални знания и опит, всъщност не ми остава време за никакви други занимания. Намирам време да чета, да гледам публицистичните и смислените предавания на другите телевизии. Обичам да спортувам, да карам ски. Спортът е най-добрият начин да се разтоварвам. Както и да чета. Напоследък май само за това имам време. Сега чета книгите на Вадим Зеланд. Той е руски физик, който пише за това как може човек да живее в хармония със себе си, без да води постоянна битка за това да се доказва.

Прилагате ли на практика това учение?

- Затова съм се насочила към този автор, защото имам чувството понякога, че съм прекалено амбицирана и надъхана и имам нужда от повече хармония и спокойствие.

А как постигате хармонията?

- Хармония чувствам, когато успея да избягам от града, когато отида сред природата. Там, в тишината, далеч от компютрите, от вестниците, от всички гласове, които постоянно трябва да следя, чувам само собствения си глас и така се чувствам спокойна и освободена. Дори и да съм с други хора, сред природата в един момент осъзнавам, че всъщност съм останала сама със себе си. Тези, които са около мен, някак остават на заден план.

Какво ще правите, когато ви изгонят от телевизията? Какво бихте избрали, ако в един момент трябва да започнете да се занимавате с друго, не с журналистика?

- Бих се насочила към образованието. България има да извърви дълъг път в много сфери, но смятам, че бих могла да вложа много енергия в тази област. Не като учителка, по скоро като консултант. Всъщност не ми се занимава точно с децата, а с образованието като част от живота на нацията. Видях каква е образователната система в Щатите. Тук нито има воля за промяна от страна на учителите, нито от страна на системата.

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо