От началото на кариерата си сте в новините на националния ефир. Чуствате ли го като голяма отговорност или още ви е широко около врата?

- От първите дни в бТV си давах сметка какво означава да те гледат и слушат (дано за мое щастие и разбират) повече от два милиона души. Първите репортажи, които направих в новините, ги правех наистина със страхопочитание към тези хора и с усещането, че ако аз сбъркам нещо, ще бъда много виновна пред тях. Това да те гледат и слушат толкова много хора поначало е плашещо. Никога не съм преставала да си давам сметка, че това е голяма отговорност, никога!

Лесно ли стана прехвърлянето в сутрешния блок или беше стресиращо?

- Първият стрес е физическият - ставаш всяка сутрин в четири. Освен това аз дойдох от рамката и строгостта на новините, където съобщаваш една информация, проверил си я и си сигурен в нея. Докато в живия ефир импровизацията и усещането, че трябва да си много мобилизиран, са плашещи. Така че, не мога да крия, първите ми участия в сутрешния блок бяха много стресови за мен. Зрителят не се интересува дали ти си си доспал, как си станал в четири и дали си си легнал предната вечер в осем, за да се наспиш. Зрителят не го интересува дали имаш някакви физически разстройства, психически проблеми или проблеми в семейството. Зрителят чака от теб да проведеш някакъв интересен разговор и да види дали този разговор ще е поучителен, дали ще е интересен, дали ще гледа госта ти, или ще го ругае. И това също е стрес.

Опитвахте ли се в първите дни да влезете в кожата на Мариана Векилска, или от самото начало решихте да бъдете различна?

- Не съм се опитвала да влизам в нейната кожа никога. Това би била погрешната посока. Мариана е журналистка, утвърдила се със собствено поведение и похвати. Аз пък бях себе си - и в страховете си, и в неудобството си да прекъсвам гостите, когато усещам, че разговорът става монотонен. Понякога долавям известна арогантност в поведението си. От по-честите прекъсвания например някои гости са оставали обидени, но никога не съм се опитвала да вляза в нечия кожа. Аз се фиксирам в собствената си работа, в собствените теми и никога не се занимавам с това да се сравнявам с някого и да си представям какво очакват хората от мен.

Форматът на сутрешния блок на бТV предполага да сте разделени с Николай Бареков. Не мислите ли, че ще е по-гъвкав форматът, ако водите заедно?

- Дойдох в сутрешния блок при един наистина вече наложен формат. Ники и Мариана бяха разположили себе си в едни конкретни теми. Всички знаят, че Ники се занимава основно с политически теми, с политически анализи. Това иска от гостите си, това дава и от себе си. Не мисля, че тук би станало по-добре, ако сме заедно.

Но всички, които гледат сутрешния блок, виждат, че и вие навлизате в политическата тема и превземате територия от Ники Бареков?

- Не мисля, че е така. Няма да крия, че имам афинитет към политическите теми. Била съм политически репортер в продължение на пет години и не мога да се правя, че не ми е интересно, че не разбирам или че нямам източници на информация. Но българинът не може да е само политик. Ето, в този момент хората не се интересуват само от изборите в София или другите градове. Това, което ги интересува, е ще се вдигне ли цената на парното. Има хора, които до последния момент се надяват, че няма да се вдигне. Има хора, които искат да чуят обяснение, има и други, които искат да чуят себе си, собствените си проблеми. Не смятам, че сутрешният блок в продължение на два часа и половина трябва да се занимава само с политика, така че аз съм в нишата, в която няма да говорим за политика.

Когато се говори за цената на парното, това също е политика. Разликата е дали в предаването го превръщате в битов въпрос или в политически въпрос. Очевидно е, че след вашето влизане в предаването тези теми започнаха да звучат по-политически.

- Така е. Повишението на цените и на парното, и на тока е политика. Дали ще го пречупиш през призмата на предизборните обещания, които се даваха преди няколко месеца, или ще си останеш на нивото на потребителските теми е наистина въпрос на личен избор. Аз смятам, че зрителите имат нужда и от двете. Но ако в моето студио дойде министърът на енергетиката и икономиката Румен Овчаров, аз ще наблегна на това как се стигна до решението да се увеличи токът и как той се е борил като министър и политик това да не се случи. Какви разговори са водени с Държавната агенция за енергийно и водно регулиране, но и ще акцентирам върху това какви бяха предизборните обещания на БСП.

Когато сравняваме сутрешните предавания на телевизиите у нас и в чужбина, виждаме една твърде голяма тежест на политиката сутрин в България. В другите страни повече се говори за времето, за пътищата, за събитията, които предстоят през деня, повече полезна информация за зрителите. Нашите просто са препълнени с политика. Смятате ли, че това трябва да се промени?

- Говорили сме на тази тема, даже сме спорили с колегите. Аз се убедих обаче, че щом това се гледа и се харесва, то този е форматът. Наистина може да звучи абсурдно да караш един сериозен политик, външен министър например, да стане рано сутринта и в седем и половина да дойде да си говорим за международното положение. Но щом хората искат да чуят това от устата на външния министър (рейтингите показват, че тези разговори се гледат), значи това е форматът. Факт е, че всички сутрешни блокове в България се занимават с политика и има един едночасов модул и в трите национални телевизии, посветен на политиката. Щом това се случва и тези блокове продължават да съществуват и имат своите зрители, това означава, че зрителите го искат.

Това донякъде е въпросът за яйцето и кокошката. Хората гледат политиците сутрин, защото тогава вие им ги показвате. Ако ги показвахте вечер, щяха да ги гледат вечер, темите щяха да се изчерпват, преди да си легнат хората, и сутрин щяхте да се занимавате с по-лежерни неща.

- Аз пак смятам, че хората искат това, което е сега. Според мен, а и проучванията и телевизионните рейтинги показват това, вечер хората си почиват и гледат шоу или филм. Изморени от работа, хората не искат да слушат политически анализи, не искат да бъдат затормозявани. Донякъде е вярно за кокошката и яйцето. Ние наложихме сутрешната схема, хората я гледат, защото ние сме решили така. Но и на хората им харесва така.

Ако бяхте наложили вечерни коментарни емисии, може би те щяха да се окажат подходящи.

- Сигурно е така, но вече престанах да смятам за странно, че сериозният политически анализ се случва рано сутрин.

А забелязали ли сте един нов феномен? Как четенето на вестниците от телевизора сутрин изчерпва интереса на читателите към тях?

- Може би като правим сериозен преглед на печата сутрин, отказваме някои хора да си купуват вестника след това. А може би проблемът е в това, че един възрастен човек предпочита вместо вестник да си купи два хляба.

А има и друго. Когато подбирате новините, които да прочетете от вестниците, вие давате акценти, различни от тези, които вестниците са имали предвид.

- Моят подход е в началото на предаването да прочета тези теми от вестниците, които са свързани с гостите и темите на предаването до девет и половина. Акцентите, които подбирам, са, общо взето, подложката на разговорите, които ще водим в студиото. Освен това вестниците си позволяват да съобщават информация от непотвърдени или нецитирани източници. Аз, ако не мога да цитирам източник, не мога да кажа тази информация по телевизията. Така че вестникът с тази негова непотвърдена информация много добре ми помага, за да мога да попитам госта в студиото вярно ли е това или не.

А какво ще правите, когато престанете да водите сутрешен блок?

- Не съм мислила за това.

Подтекстът на въпроса ми е колко устойчив е екипът на един сутрешен блок и доколко бързо се изхабява?

- Изявата на нас, водещите, е индивидуална. Кога се изхабява едно лице решават не годините, на които е то, а зрителите. Важно е дали им е интересно да слушат този човек и дали им е приятно да го виждат или не. Зрителите ще решат кога ще престана да им бъда интересна. А в нашата професия има много посоки за развитие. Разбира се, едната посока е да те гледат “по телевизора”. Има редакторска работа, репортерство. Репортерството е до живот.