12-09-2005

Предсрочните избори за кмет на София през октомври се очертават като едно доста любопитно, но същевременно и доста безсмислено упражнение. Интерес към тези избори проявяват единствено партийните централи. При това техният интерес е от особен характер. Той е насочен към преброяването при първия тур на твърдия електорат на всяка от партиите в столицата - след парламентарните избори това е наложително - и, евентуално, към достигане на излъчения кандидат до балотаж. В победата на своята партия на кметските избори в София никой не вярва истински, а и не държи много на нея.

Партийните ръководства знаят, че

победата този път няма да има никакви реални измерения,

нито ще донесе повече властови позиции на партията, излъчила или подкрепила победителя. Раздробеният по партии и обединен по интереси общински съвет вече показа как може да надвие на Стефан Софиянски, сега надвива на Минко Герджиков и ще се справи със всеки избран с мъка на втори тур кмет независимо от политическата сила, която го е издигнала и нейната група в съвета.

При това мандатът на новия кмет ще бъде една година и десет месеца. Този кратък период превръща теоретичната възможност един добър политик да се оправи в дебрите на софийските потайности до края на мандата си в напълно утопична.

За да видим

мотивацията на партиите

за тези избори, нека да си припомним колко гласове взеха основните политически сили на парламентарните избори само преди три месеца в София:

БСП - 163 000

НДСВ - 115 000

ДСБ - 87 000

ОДС - 50 000

Атака - 50 000

БНС - 38 000

Да сравним тези резултати с резултатите от първия тур на редовните местни избори в София през 2003 г.:

Стефан Софиянски - 115 000

Стоян Александров - 110 000

Надежда Михайлова - 86 000

Като направим първо намаление заради разликата между редовни и междинни избори, като прибавим и второ намаление заради краткия период след парламентарните избори, да сложим като допълнително отблъскващи избирателите миризмата на боклука, доскорошните публични и пошли пазарлъци за формиране на правителство и вонята от скандалите вдясно, като че ли не се очертава голям зрителски интерес към представлението на 29 октомври. Това означава, че наистина първият тур на кметските избори ще извади до урните само най-хард избирателите на основните партии.

Да си поиграем с тази хипотеза. Кандидатът на БСП в такъв вариант ще събере под стотина хиляди гласа, кандидатът на ДСБ (Светослав Гаврийски) - максимум около 50 000, а Минко Герджиков, като кандидат на статуквото (с помощта на цялата общинска администрация, фирми и служби) - пак толкова. Ако има кандидат на НДСВ и той не е Бойко Борисов, няма как да вземе повече от 40 000 гласа. Непредсказуем е резултатът на евентуалния кандидат на “Атака”, но и той ще е в порядъка на другите.

Значи, ще имаме

втори тур между кандидата на БСП и някой от останалите

Който се класира, би трябвало да преговаря с некласираните за подкрепа. Само че БСП и НДСВ са случайно в коалиция в централната власт. “Атака” не обича проевропейската и проамериканската политика на десните сили, а десните сили, особено ДСБ, бягат от “Атака” като от заразна болест. БНС вече не носи никакви гласове, а ако Минко Герджиков се провали на първия тур, СДС няма да има аргументи и сили да мотивира избирателите си да гласуват за друг на втория тур (не че има много такива и за първия тур). При отпадане на Светослав Гаврийски Иван Костов барабар с прехласнатите в него избиратели на ДСБ очевидно няма да повторят упражнението “гласуване с отвращение” и ще си останат вкъщи. Най-любопитно ще бъде, ако на втория тур отидат кандидатите на БСП и “Атака”. Да видим за кого ще гласуват тогава софийските избиратели от всички разцветки на синьото.

Партийните централи очевидно няма да имат никакъв инструмент за пренасочване на гласове от един кандидат към друг за втория тур. Ако някой реши да смени вота си за втория тур, то ще бъде заради лични качества и добро представяне на прескочилите във втория тур двама кандидати. Партийната обвързаност на участниците във втория тур ще сваля гласове, а няма да качва.

В края на краищата демократичната избирателна процедура ще завърши с

формален успех

на единия кандидат и София ще има нов кмет. Излъчилата го политическа сила ще отчете успех, а столичната и градска организация ще засили позициите си в партията. Столичните организации на загубилите пък няма да се трогнат много, защото ръководствата им ще си останат на ключови позиции в общинския съвет и ще могат да си го връщат тъпкано на новия кмет практически ежедневно.

За софиянци нищо няма да се промени. Освен към по-лошо. Няма да има съгласие за по-добро управление. Няма да има мнозинство за радикални решения. Няма да има нова управленска политика. Няма да има сили дори за продължаване на добрите начинания и за прекратяване на лошите.

Ще трябва да изтърпим до октомври 2007, до редовните избори за кмет и общински съвет. Тогава или ще сме вече европейци и ще гледаме по европейски на местните избори, или тъкмо ще са ни отложили и тогава...