Г-н Божков, какво ви говори евентуалната схема 9:6:4 за разпределение на министерските кресла в трипартийна коалиция? - Схемата е необичайна. Тя се прилага, когато се прави коалиция между що-годе равностойни партньори. Ако правителството е политическо, нормално е и тримата лидери да участват в него, за да могат да оказват директно влиянието на своите партии в него. След като Ахмед Доган със сигурност няма да влезе в кабинета, Симеон пък няма да участва, ако не е премиер, нетипично е доминирането само на единия партиен лидер в правителството. В такава тристранна коалиция Станишев трябва да бъде директно контролиран от своите партньори.

Това прави ситуацията трудна. Да не говорим, че неговото премиерство означава по-малко министерски кресла за БСП. Ако гледаме европейската практика, нормално е, когато министър-председателят е от едната партия, министрите на финансите и на външните работи да са от другите партии.

Точно финансовото министерство се оказва една от ябълките на раздора между БСП и НДСВ.

- Независимо кой ще е премиер, нормално е БСП да не вземе министерството на финансите, тъй като БСП е партия на харченето, а не партия на събирането. А министърът на финансите трябва да е лошият, който да е спирачка за харчещите бюджета министри в ресори като образованието, здравеопазването, труда и социалната политика, армията, МВР.

А какво ще стане, ако премиерът и ковчежникът му не изповядват обща визия за финансовото управление на държавата?

- Ще има здравословен конфликт в правителството. Това е нормално и така трябва да бъде. Премиерът трябва да бъде арбитърът между този, който иска пари, и този, който ги дава. Така се създава вътрешен контрол. При многопартийно правителство това е единственият начин държавата да работи горе-долу нормално.

По време на преговорите се създаде впечатление, че битката е кой да завземе повече от министерствата, които разпределят еврофондовете.

- Това е заблуда. Разбира се, че е интересно да преразпределяш еврофондовете, но много по-интересно е да преразпределяш бюджетните средства, които са много повече от еврофондовете. Освен това не подлежат на контрола, който имат европейските пари.

Искате да кажете, че има по-голяма далавера в министерство на образованието или на отбраната, отколкото в екологията например?

- Да. Най-много далавера има във военното министерство. Защото там всичко е обвито със секретност. Никой не знае какво се харчи и колко точно. Дори обществените поръчки са секретни. Това е световна практика. Най-големите разкрития за най-големите далавери винаги са във военните поръчки. Министерството на образованието също е добър повод за харчене, защото никой няма да каже - няма да дам пари за образование. Друг е въпросът дали има идеи за реформа, визия как точно да се развива образованието, къде да се концентрират парите. Това изисква сериозен дебат както в правителството, така и в парламента.

Късното съставяне на кабинета няма ли да го изправи пред отворената вече бюджетна процедура. Което пък да попречи в бюджета да залегнат предизборните обещания?

- Да, има такава опасност. Никой не обръща внимание на факта, че докато няма правителство бюджетната процедура за 2006 г. си върви. Технологичното време, за да може бюджетът да бъде внесен в кабинета през септември и в парламента през октомври, тече. От началото на юни на експертно ниво министерствата са започнали обмяната на предложения. И когато дойде новият финансов министър и новият министър-председател - ще им връчат по една готова папка и ще им кажат: "Това е положението, нямаме време да го променяме!" Винаги е така. Това е рекет, в добрия смисъл на думата, който чиновниците в министерствата винаги упражняват върху министрите.

- Наблюдавайки политическите играчи, можем ли да посочим грешките, които те направиха за последните две седмици?

- Нека да не започваме с грешките, а с обективните проблеми. Обективният проблем е, че НДСВ е партия, чието единство се крепи върху Симеон. Излизането на царя от политиката поставя под огромна угроза целостта на НДСВ. Там няма фигури. Това е причината, поради която лидерите
на НДСВ се мъчат да запазят по някакъв начин или Симеон, или общия интерес на партията.

В БСП е точно обратното. Там има млад лидер, който очевидно не е готов за премиер. Затова налагането на Станишев изглежда самоцелно - само и само БСП да е отгоре. БСП има много по-голям интерес да остави Станишев за лидер на ПГ и лидер на партията, а в кабинета да изпрати повече фигури със сериозна политическа тежест, за да има по-голямо влияние.

Какъв е рискът за БСП, ако Станишев е премиер?

- Вкарването на Станишев в кабинета като премиер изключва възможността и двамата Руменовци на БСП да станат членове на правителството. Това са обективните обстоятелства, които определят трудността на преговорите. От друга страна - очевидно и партиите, и лидерите им нямат опит във воденето на такъв вид преговори. Затова се направиха и няколко грешки. Още в нощта на изборите Станишев пръв даде сигнал, че може да не е министър-председател. Оттук нататък настояването Станишев да е премиер, се приема като част от пазарлъка. Всеки натиска повече, за да има накъде да отстъпи.

Но най-големият играч се оказа Симеон.

- В един дълъг период от началото на преговорите Симеон играеше по правилата. Заемаше твърда и неотстъпчива позиция, заявявайки, че само той и никой друг ще е премиер. Което пък караше БСП непрекъснато да прави отстъпки. Симеон ще отстъпи тогава, когато е изсмукал максимално от другата страна. Те ще му предлагат всичко само и само да се откаже. Сега Симеон очевидно не може да стане премиер. Това може да се случи, ако се провали първият мандат. И това е неговият силен коз. Ясно е, че ще има правителство, в което ще участват трите партии. Въпрос на тактика при воденето на преговори е с кой мандат ще бъде. Ако Симеон получи достатъчно гаранции и сигурност за себе си и НДСВ като партия получи достатъчно представителство, ще кандисат на мандат на БСП.

Ако обаче БСП не направи достатъчно отстъпки, НДСВ ще играе силна роля на втория мандат. Тогавa БСП ще се принуди да влезе в тяхното правителство,  за да не ходи на избори. На третия мандат не вярвам. Обречен е.

- При това общо управление дали ще бъдат прикрити сигналите за корупция, с които обрасна и жълтата власт?

- Ще бъде индивидуално. В България никога не е имало принципна политика по отношение на корупцията. И сега няма да има. Който е вън от играта - ще бъде разпнат на кръст. Който е в играта-за него ще се мълчи. Освен това, този кабинет ще е слаб.

Защо?

- Защото ключът за успеха на България е бързият растеж. А това няма да бъде кабинет на бързия растеж. Това ще бъде правителство на стагнацията. Частният сектор няма да получи онзи силен тласък от държавата, който е необходим за ускоряване на растежа.

Ще има ли ревизия на концесията на автомагистрала "Тракия"?

- Не знам. Подобни въпроси ще бъдат използвани в коалиционното надцакване в правителството за постигане на други цели. Ако има интерес да бъде ударен Симеон или някои от неговите хора, ще се повдигне въпросът за "Тракия".

А за царските имоти?

- Щом искат да управляват заедно, как ще започнат да се карат, преди още да са влезли в МС? Ясно е, че такива папчици ще се прибират в някоя каса и ще се вадят, когато е нужно. В момента това не е нужно.

Значи, гарван, гарвану око няма да вади?

-  Ще си вадят очи, когато някой настъпи другия. Този кабинет ще има едно предимство - и то е взаимното недоверие между трите политически сили. Което ще ги кара да бъдат много внимателни в това, което правят. Няма да има такива фрапантни нарушения на закони, както беше досега. Ако в правителството на Симеон се търсеха пътища за заобикалянето на закона, за да се наложи политическо решение, то в трипартиен кабинет това не е възможно. Там всички ще се дебнат за всеки грешен ход.

Това е добре!

- Да, в това отношение е добре. Но поради липсата на единна политическа воля за бърз растеж това е най-лошото за България в момента. Освен това липсата на публичност в преговорите създава опасност и напрежение, че цялата структура на това управление може да се разпадне при най-малката криза.