|
Интересно е да се проследят действията
на БСП, НДСВ и ДПС при провеждането на
преговорите за съставяне на ново
правителство. Участниците в тях
използуват голяма част от теоретичния
арсенал на изкуството да се преговаря.
Досега Симеон Сакскобургготски ползува
стратегията на твърдост и
неотстъпчивост. Така оставя Станишев
да отстъпва, с надеждата, че той ще
загуби самообладание и ще направи
грешки. С поведението си премиерът
показва, че е труден за преговори и
отсрещната страна трябва да намали
очакванията си. Подобна стратегия
означава също така, че Симеон не е
сигурен кое е доброто споразумение и
чака да види кога Сергей ще е готов да
се откаже. Отлагането на стискането на
ръцете притиска мандатоносителя БСП и
кара социалистите да отстъпват.
Защитата на младия Станишев тук трябва
да следва точно правилата – поставяне
на краен срок; заплаха за
прекратяване; проверка чрез
отклоняване към друга тема; контриране
с невъзможна оферта. До момента БСП не
е много убедителна в своите действия
по контриране стратегията на
Сакскобургготски.
От друга страна БСП съвсем правилно
измести преговорите от задръстената
тема за премиера и разигра паралелната
тема за програмата. Подобно действие
дава възможност да се демонстрира
възможност за разбирателство по
странични въпроси и на тази основа да
стане невъзможно другата страна
(Симеон) да плаши с евентуален
цялостен провал на преговорите.
С изказването си, че в едни преговори,
включително и между фирми, двете или
трите страни трябва да останат леко
неудовлетворени, за да има солидна
коалиция, премиерът тегли към
стандартното за Ориента решение на
класическия пазарлък със договаряне по
средата, при което всеки е направил
отстъпление от добрата за него
позиция, само за да има сделка.
Теорията учи, че такъв подход е добър
при прости сделки, обикновено за
покупко-продажба на конкретна стока,
когато цената е единствения обект на
преговорите. При такива сложни
преговори, като тези за съставяне на
правителство, при това от повече от
две партии, този метод е неприложим,
защото неудовлетворението остава и у
трите страни и може да бъде основа за
бързо разваляне на сделката
(коалицията) с трайни последици за
бъдеща несъвместимост между
контрагентите.
В конкретния случай специалистите със
сигурност биха препоръчали на страните
да потърсят решение, донякъде
нетипично за нашите географски ширини
(не случайно то няма българско
название). То се нарича “win/win”,
т.е. намиране на решение, при което
всички печелят. Има такова решение,
при което БСП реализира мандата си,
при което тримата партньори намират
консенсусната фигура за нов
министър-председател, при което всяка
от партиите получава определени
министерства. Така се получава сделка,
изгодна за всички, изгражда се силна и
трайна коалиция. За да се реализира
този успешен вариант, обаче, са
необходими няколко задължителни
условия: приятелска атмосфера,
разкриване на картите, действия с
малки стъпки, фиксиране и обявяване
публично на всеки достигнат компромис.
Всички
декларират, че сме готови за
членството в Европейския съюз, а
според Волен Сидеров сме дори
по-европейци от европейците. Начинът
на водене на преговорите за
правителството и резултатите от тях
най-добре ще покажат дали тези
твърдения са верни, или сме си
останали в Ориента.
- -
- - - -
*
Авторът
преподава “Изкуството на преговорите”
в Нов Български университет |
