15-06-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

15 юни 2005, 13:45

Наопаки:

Александър Божков пита... Венета Райкова

Александър Божков в "Още инфо" >>

Александър Божков

"Дневник"

 

Венета Райкова за себе си:

На 31 години съм, казвам го спокойно, не мисля, че първите две цифри от ЕГН-то трябва да са повод за притеснение. Напротив, винаги съм искала да порасна по-бързо, така че не се притеснявам. Завършила съм право и икономика. От 1992 се занимавам с журналистика, първо бях във вестник “Хайлайф” и едновременно с това работех в БНТ. “Горещо” в Нова телевизия започнах на 20 март миналата година, преди това съм водила три години “Ексклузивно” по “Евроком”, а още 6 години преди това съм работила в БНТ, където водех “Частен случай”, била съм в “Наблюдател” при Тома Томов и Дмитрий Иванов като редактор.

Александър Божков: Харесвате ли себе си в “Горещо”?

- Колкото и да не е за вярване, аз гледам предаването “Горещо” за първи път в събота в 10:30 вечерта заедно с всички зрители. Предварително не съм го гледала. Аз снимам суровите материали - интервюто в студиото, външните снимки... След което режисьорът на предаването Николай Русакиев го монтира. Никога не знам какво от четирите или петте часа суров материал ще излъчи той. Общо взето, гледам предаването не заради това дали ще се харесам в него, а за да разбера какво точно е влязло и дали имам онази тръпка като зрител към интересно предаване. А това дали аз се харесвам... изобщо не съм се сетила да гледам предаването така.

А извън телевизията харесвате ли се?

- Нямам много време да се замисля дали се харесвам, защото постоянно съм или по някакви опашки да си плащам осигуровките, или някакви други такива неща правя по цял ден. Затова вечер, когато се прибера вкъщи, единственото, което искам, е да вечерям и да легна - да почивам, да гледам телевизия... Огледалото е място, пред което почти не се задържам. Единственото време за огледалото е в гримьорната преди снимки. Но тогава пък няма как да се оглеждам, защото си държа очите затворени заради гримирането.

Във вашето предаване участват много красиви жени. Това е, защото ви харесва да общувате с красиви хора, или защото публиката иска да гледа красавици?

- Ние не каним гостите по красота, а според това дали са в “А-отбора”. Под “А-отбора” разбирам хората, които в момента са най-интересни за зрителите. Ако една жена е едновременно и интересна, и красива, това е добре дошло. Но ние поставяме на първо място интереса към личността, а не нейната красота. На мен ми е интересно да общувам и с красиви, и с интелигентни жени, и с грозни, и с глупави, защото във всяка от тях намирам нещо различно.

Но пък се занимавате с женската красота. Напоследък правите едни особени кастинги, например за желаещи да си уголемят бюста. Поначало темата за красотата на човешкото тяло интересна ли ви е, занимавате ли се с нея извън чисто професионалните задължения?

- През 1992 станах първата “Мини мис България”. Това е конкурс, подобен на “Мис България”, но за по-ниски момичета. Тогава бях на 18 години и се явих просто да опитам шанса си. Много съм щастлива, че тази година взех лиценза и регистрирах в Патентното ведомство този конкурс на мое име. През следващите десет години аз ще го организирам. Така че красотата, женската красота, е нещо, което ме вълнува.

Нека тогава да обърнем темата на обратно. Съществува мнението, че всичките конкурси за "мис" са някакъв вид търговия с плът. Вие сте жена, при това сте участвала, печелила сте такъв конкурс. Не смятате ли, че е унизително за човека да го оценяват само по външния вид, не е ли вярно, че конкурсите са нагласени, че там се уреждат нечии любовници?

- Когато спечелих конкурса през 1992, мога да гарантирам, че не е бил нагласен. Аз тогава бях още девствена, което може да докаже човекът, с който се запознахме няколко месеца по-късно и имахме дълга връзка. Колко са нагласени конкурсите сега не знам, но именно затова искам през следващите десет години аз да организирам конкурса “Мини мис България”, за да гарантирам с името си, че той няма да бъде нагласен. Чувала съм, че например цената за наемане на компаньонки се определяла по това в колко конкурса е участвало и колко титли е печелило момичето. Чувала съм го, познавам мъже, които са ползвали подобни услуги. Жалко е наистина, ако има такива момичета, но в крайна сметка всеки избира как да премине животът му.

Защо конкурсите за "мис" имат много голям успех, а конкурсите за "мистър" са някак по-екзотични и не чак толкова популярни?

- Само веднъж, миналата година, съм ходила на конкурс за “Мистър България” и не можах да харесам нито едно момче. Конкурсът за “Мис България” има дълга история. Жените се готвят сериозно и дълго за него, пазят диети, ходят на фитнес, удължават си косите, правят си ноктопластика, някои дори силиконов бюст... Изобщо инвестират в тялото си. Докато при мъжете тази инвестиция е много по-скромна, те не влагат много от себе си, за да изглеждат добре. Затова няма нито един “Мистър България”, който да е направил след това кариера, като на Жени Калканджиева например.

Това води до един по-философски въпрос. Защо за жените постигането на физическа красота има голямо значение, а мъжете се харесват такива, каквито са?

- Суета. Жените са по-суетни. Още при първобитните хора мъжете са били принудени да ходят на лов, да убиват животни, да се грижат за прехраната. Докато жените са седели в пещерата и са гледали децата. Важно за тях е било да привлекат мъжкото внимание. Мъжът може да разпръсне семето си в много женски, а жената носи детето девет месеца в себе си, за нея е важно да изгради дома и семейството, да задържи един мъж при себе си.

“Горещо” е предаване, което има една функция и тя е да забавлява, вероятно не си поставя някакви възпитателни цели. Трябва ли телевизията повече да забавлява или повече да възпитава?

- Може би едно време се е наблягало повече на възпитателната роля на телевизията, но сега, когато виждаме как “реалити” форматът навлиза в България, виждам, че единствената функция на телевизията става забавлението. Хората имат достатъчно проблеми в работата и вкъщи, та когато пуснат телевизора, искат да се позабавляват, да се посмеят, а не да бъдат възпитавани. Възпитанието трябва да се получава в семейството и в училището. Ако чакаме на телевизията тепърва да възпитава порасналите, мисля, че ще е малко закъсняло.

Телевизията все пак носи някакво естетическо послание, което възпитава хората в усещане към красотата, към доброто. Ще ви задам въпроса от друг ъгъл. Трябва ли една държавна медия, финансирана от данъкоплатците, да се занимава със забавни предавания?

- Добре би било държавната медия да се занимава предимно с образователни предавания, но доколкото и БНТ трябва да привлича рекламодатели, те искат искат забавни предавания с висок рейтинг. Така се получава затворен кръг: телевизиите търсят висок рейтинг, за да имат повече рекламодатели, затова инвестират в развлекателни, а не в образователни предавания.

Като имам предвид вашите образования - право и икономика, бих очаквал да се занимавате с по-сериозни неща. Вие сте се посветила почти денонощно на това да забавлявате хората. Смятате ли го за сериозна и дългосрочна работа или е временно ваше занимание?

- Определено е временно занимание. Преди това три години съм правила “Частен случай”, което е социално предаване. Била съм и в “Наблюдател”, което беше сериозно предаване. Сега правя “Горещо”, защото ми е интересно. След една година мога да правя например селскостопанско предаване и то да ми е забавно. Може да правя икономическо предаване, а защо не и юридическо. Не си правя планове во веки веков за “Горещо”. Още повече че животът на едно телевизионно предаване е между две и три години. Сега сме на година и половина. Имаме максимум още година, предполагам.

В: Във вашия личен живот също ли планирате в две- до тригодишна рамка?

- Не планирам нито личния си, нито служебния си живот. Вярвам в знаците на съдбата и че всичко е предварително предопределено. И ти е писано животът ти да започне от точка А и да завърши в точка Б. Сам избираш какъв да е пътят между А и Б, но винаги стигаш дотам. Можеш да минеш или да заобиколиш по най-различни пътища, но накрая пак стигаш до точка Б, а не до някоя друга.

Вече 13 години сте в медиите. През тези години животът ни доста се промени - по-предвидим и по-лесен ли е станал?

- Много по-труден е, защото хората са несигурни за работата си, за заплатата си, за това дали ще имат утре с какво да нахранят децата си, дали могат да изплатят кредитите си. През 1992, когато започвах, нещата бяха донякъде още по стария комунистически начин. Един човек започва работа в един завод и 20 години работи на едно и също място, знае, че през лятото ще ползва две седмици платен отпуск, за да отиде на море, и животът преминава по един и същ спокоен начин. Сега хората са подложени на по-голям стрес, защото не знаят дали ще имат работа и оттам пари.

Това по-добре ли е, или по-зле? Кое бихте предпочели - сегашното или предишното време?

- Предпочитам сегашното време.

Защото успявате. А за тези, които не успяват?

- Доколко успявам, само аз си знам. Аз също имам моите проблеми. Живея като всички хора, които са на една заплата, и също се притеснявам. С моя приятел наскоро теглихме кредит, който ще изплащаме 25 години, така че също съм в стрес дали ще имам след една година работа, дали ще бъда жива и здрава, дали ще мога да върна тези пари. Не ми е лесно, но човек не трябва да се оплаква, да се отчайва и да се предава. Ако на една работа не вземаш достатъчно пари, трябва да започнеш и втора, и трета. И най-вече да се мисли положително, а не да се вайкаме как едно време сме имали сигурна работа и сигурна заплата, пък сега животът бил много труден. Сега има много повече възможности за реализация и това е най-важното.

Как си представяте собствената реализация след “Горещо”?

- Не знам на какъв акъл ще бъда, когато ми изтече договорът. Може да реша да си седя вкъщи и да гледам деца, да готвя по цял ден и изобщо да не ходя на работа.

Смятате ли, че седенето в къщи, готвенето и гледането на деца е достатъчно сериозна реализация за една жена?

- Не ми се е случвало досега. Когато ми се случи, тогава ще мога да отговоря. Но ако една жена се чувства щастлива в ролята си на майка и на съпруга и изпитва действително удоволствие, защо не? За жената не е важно непременно да прави някаква кариера, да се състезава с мъжете за постове, за власт и пари. Ако в семейството има достатъчно финансови възможности жената да си стои в къщи, кое е лошото?

Значи не сте привърженичка на модерното схващане, че жената трябва да бъде изцяло равнопоставена на мъжа и да се конкурира с него в кариерата? Смятате, че класическата роля на жената не е за пренебрегване?

- Да, жената за това е създадена - да бъде мила, нежна, да се грижи за дома, за съпруга си, за децата си. Много неприятно впечатление ми правят някои жени, които тръгват на всяка цена да се състезават с мъжете, да доказват непременно, че са повече от тях. Водила съм година и половина рубрика за любовта във вестник “Труд” всеки петък и тогава прочетох толкова много книги за отношенията между мъжете и жените. Много неща ми се изясниха - че има огромни разлики и в поведението на мъжете и жените дори и заради биологичната предпоставеност. Странно ми е, когато жени правят изказвания, че са по-силният пол. Преди да говориш такива неща, вземи прочети нещо по въпроса.

Може ли водещият на “Горещо” да е мъж?

- Не знам. Предаването е мислено и правено специално за мен. Но все пак и мъжете не са такива клюкари като жените. На мен ми личи, че всичко това, което питам и което правя в предаването, ми е интересно и влагам душа в интервютата и репортажите. Забавлявам се по време на работа и това ми личи. Вероятно това е част от успеха на предаването. Не знам на един мъж дали би му било интересно да прави такова предаване.

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо