|
Кавалкада от черни
автомобили се движи по пътя Велико Търново – Елена. Спира
в началото на града. Всички слизат.
Отпред вървят Симеон
Сакскобургготски и доня Маргарита. Зад тях внушителна
група в черни костюми. Тук са търновските депутати, кметът
на Елена, областният управител, лица от протокола,
охранители от НСО. Отпред като непослушни деца тичат
неорганизирано фотографи и телевизионни оператори. След
групата се придвижват, без много да си дават зор, столични
и търновски репортери.
|
 |
|
Александър Божков можа
да пипне Симеон |
По улиците няма много хора.
Тези, които си вървят по своите работи, минават на
отсрещния тротоар, като виждат голямата група мъже в черни
костюми. Симеон Сакскобургготски подминава със забързаа
крачка любопитните, показали се от магазините. Никой не
протяга ръка, никой не се ръкува с премиера. Минава покрай
бебе в количка, навежда се над него, но не посмява да го
пипне. Майката го гледа смутено.
Няколко строителни работници
спират работа, защото самият Симеон е спрял до тях. Нямат
какво да си кажат. Групата продължава напред. Отсреща по
улицата се задават няколко младежи, хвърлят един поглед
към познатата физиономия начело на процесията, после
продължават безразлично напред, увлечени в разговора си.
Най-после един аптекар се
показва от вратата на дюкяна си, щраква царя на портрет с
новичък дигитален фотоапарат, след това се ръкува сковано
с него и съпругата му.
Първи изблик на радост –
един як бабаитин с мутренски анцуг притичва през улицата,
за да се ръкува с премиера и дори го заговаря за няколко
секунди с щастлива физиономия. Първо цвете – от
книжарницата смутено се показва жена и подава цвете на
премиершата. Достолепен мъж с черен костюм, военна стойка
и царски орден на петлика почти тича отнякъде и се
подрежда гордо до патрона си.
Групата наближава центъра на
града. Тук вече се виждат небрежно ситуирани струпвания на
граждани, създаващи илюзия за спонтанност. Малка група
цигани, издокарани с бели ризи и строени на бордюра,
привличат вниманието на челото на процесията. Следва
кратка среща с премиера.
Моментно задържане преди
преминаването през моста към черквата. По дължината на
моста са наредени деца в униформени жълти фланелки с
надпис НДСВ и жълти шапки със същия надпис. В ръцете си
държат жълти балони.
В края на моста, срещу
портата на черквата, са застанали избрани Еленски госпожи.
Две-три от тях започват ентусиазирано да ръкопляскат.
Никой не се присъединява. В този момент със стряскащ гръм
се спуква първия жълт балон на моста. Децата се
сконфузват, но не много.
На входа на черквата
посрещат делегацията двама свещеници със златотъкани
одежди. Единият разказва случка с бащата на премиера,
който навремето по тези места срещнал една еленчанка,
която го сгълчала, че за хората от малкия град Бог бил
високо, а царят – далеко, след което цар Борис ІІІ никога
не пропускал да и гостува в дома и.
Тържествено въвеждат царя и
свитата в храма. Там ги посреща Търновският владика
Григорий, който започва вдъхновено слово. Отслужва се
панихида по случай сто и тридесет годишнината от смъртта
на Иларион Макариополски. Панахидата е дълга. Малката
черква е препълнена от групата около премиера, от охраната
на НСО и от няколкото местни граждани, които са успели да
се класират. Местна деятелка на НДСВ е награбила десетина
свещи, кой знае защо ги е запалила всичките и сега обикаля
из черквата да намери някой без свещ, за да му връчи една.
До входа отвътре са се скупчили децата с жълтите фланелки.
Скоро им доскучава и едно по едно се изнизват.
Няколко закъснели почитатели
пристигат с по едно жълто цвете в ръка и понеже няма на
кого да връчат цветята, дават ги с облекчение на Митко
Цонев, който междувременно забавлява журналистите в
църковния двор.
Панихидата най-после
завършва. Царското семейство излиза първо през вратата.
Точно до входа охраната е допуснала само един колоритен
старец, който по сценарий трябва да заговори премиера. Той
обаче се вживява в ролята си и започва дълга тирада за
родния край, за славните войни, в които е участвал, за
книгата, която е написал и която е донесъл, за да подари
на Симеон ІІ. Министър-председателят прави няколко
неуспешни опита да се измъкне, но после се предава и се
задоволява с кимане, докато най-накрая получава книгата и
може да се оттегли.
Обратно по моста и
“неочаквано” групата е поведена към една разкопана улица.
Там край изкопа са подредени лъскави и измити багер и
фадрома. Вътре в изкопа почти строени стоят петима
работници с новички яркожълти каски, а до тях е подпрян
лъскав и неупотребяван пневматичен пистолет. Целият изкоп
е не по-дълъг от пет метра, но е ограден по всички правила
на безопасността. Обясняват на Симеон, че това строежът на
новата канализация на Елена.
Продължават по улицата към
музейния комплекс. По целия път, както и преди черквата,
така и сега, от всяка стена и ограда ги следи погледът на
Иван Костов. Някой привърженик на ДСБ явно е бил осведомен
за маршрута на делегацията и яко е налепил всяка свободна
повърхност с плакати, от които Командира призовава за
Силна България в Демократична Европа. На част от плакатите
очите вече са избодени, а върху други са правени опити за
разкъсване. (Два часа по-късно, всички плакати с лика на
Костов са покрити изцяло със съвсем новички и още мокри от
лепилото жълти афиши с подписа на Симеон и призива да
продължим напред, за да се гордеем с България.)
В красивия двор на музея
вече се е събрала прилична тълпа от около стотина души.
Ръкоплясканията са доста по-стройни, а и прекрасната
атмосфера на двора пред училището и музея някак настройва
всички празнично. Тъкмо да се докоснат до премиера, да
поговорят с него сред зеленината и спокойствието на това
магическо място, той изведнъж хлътва с малка група избрани
придружители в музейната сграда. Там изслушва търпеливо
разказа на уредника за славното минало на Елена, кима и
периодично възкликва: “Колко интересно!” и преразказва с
няколко думи това, което е научил, на доня Маргарита,
която кротко върви до него.
На двора Митко Цонев е
строил журналистите и, щом завършва огледа на музея,
довежда Симеон при тях за няколко въпроса. Питат го за
рекламните клипове, за разходите по изборите, за лотарията
с бюлетините, за писмото на Оли Рен, за френския
референдум. Задават безполезни въпроси и получават
безполезни отговори. Това всичкото трае не повече от три
минути, след което охраната го повежда към колата,
предвидливо докарана току до входа на двора и кавалкадата
отпрашва към Трухчевата къща, на 12 километра от Елена,
където официалните лица ще могат спокойно да похапнат
далеч от простолюдието.
Час и половина по-късно
кавалкадата от черни автомобили се завръща в града.
Отправя се към разклона за Твърдица, където всичко е
подготвено за “първа копка”. На средата на шосето е
поставен микрофон на стойка и млада жена със строг костюм
стои до него с папка в ръка. Двама души в черно държат по
една кирка и чакат на кого да я подадат.
В момента, в който Симеон се
показва от автомобила, гръмва цигански оркестър.
Музикантите са облечени с нови шарени униформени елеци, с
бели ризи и черни панталони. Наблюдателното око може да
разбере, че те си имат скрит диригент в лицето на царската
депутатка Марияна Костадинова. С вдигане на определен брой
пръсти на ръката, тя им съобщава коя песен да свирят.
Разбира се, започват с “Ето Симеон пристига, воеводи си
зове”, която сменят с “Шуми Марица” в по-сюблимните
моменти.
Делегацията в черните
костюми се строява зад микрофона. На отсрещния тротоар са
доведени около петдесетина граждани, които трябва да
ръкопляскат. Младата жена със строгия костюм отваря
папката и с тържествен глас обявява, че ще се полага първа
копка на рехабилитацията на пътна отсечка Елена-Твърдица,
финансирана по линия на публичните инвестиционни проекти.
Изброява присъстващите важни персони и дава думата на
заместник-шефа на Агенция “Пътища”, който обяснява колко
важен е този път и колко добре ще го рехабилитират. После
кметът на Елена и кметицата на Твърдица благодарят за
първата копка, която още предстои и не пропускат да се
похвалят и двамата, че този път е бил основно обещание в
техните предизборни програми на местните избори и ето сега
... Звучат, като че ли пътят е вече построен, а не става
дума само за елементарна предизборна първа копка.
Изтъпанченото на жаркото
следобедно слънце гражданство очаква най-после, след като
има микрофон и премиерът е точно зад него, да чуе гласа
му, да им разкаже Симеон Сакскобургготски какво планира за
следващия мандат и какво е замислил за народа и в частност
за еленчани. Вместо това министър-председателят и кметът
получават по една кирка и откъртват с нея по едно парче
асфалт от единственото здраво място на пътя, след което
владиката Григорий лисва едно менче светена вода в
новоразкопаната дупка, поръсва всички с босилека и запява
“На многая лета”, като дирижира с кръста хилавия хор на
официалните лица.
Копката е направена, пътят
ще бъде може би рехабилитиран някой ден, но Симеон бърза
към последната точка от програмата в Елена. Само на
стотина метра от разклона за Твърдица е израснал китен цех
за обработка и пакетиране на гъби манатарки, който се
открива тъкмо по време на изборната кампания. Премиерът и
съпругата му изминават тези сто метра пеша, зад тях върви
и свири “Ето Симеон пристига” циганския оркестър под
дискретното диригентство на Марияна Костадинова, а в
новата фабрика са седнали край поточната линия девойки в
сини (О, ужас, не са жълти! – мъмрене за организаторите!)
престилки и бели шапки и чистят с малки четчици манатарки.
Делегацията минава покрай тях като покрай восъчни фигури
от музея на мадам Тюсо, надниква в хладилните камери, и
прави завой на обратно към входа. Едвам успяват да връчат
на госпожа премиершата щайгичка с отбрани гъби и гъбени
деликатеси. Тя благодари и охраната отнася нанякъде
гъбите.
После охраната отнася
нанякъде и премиера, и премиершата, и областния управител,
и депутатите, и другите официални лица. Кавалкадата
потегля към Стражица.
Циганският оркестър стои
край пътя и съвсем извън контекста свири, че ето, Симеон
пристига...
Заключителни
разсъждения:
Министър-председателят Симеон Сакскобургготски посети град
Елена на 4 юни 2005 година и прекара там точно 4 часа, от
които повече от час и половина обядва “в собствен кръг”,
както е жаргонът на протокола. През останалите два часа и
малко: 40 минути беше на панихида в черквата, 20 минути на
разклона за първата копка, 30 минути в музея и 20 минути
при гъбите манатарки. Останалите няколко минути бяха
използувани за забързано придвижване по улиците на града.
Не говори пред гражданите на Елена, не разговаря с
граждани на Елена, не чу гражданите на Елена, не направи
дори предизборна агитация, както може да се очаква от
партиен лидер по време на кампания.
Това беше царско посещение,
сравнимо само с посещенията на Тодор Живков от преди
години. Еленчани бяха удостоени с привилегията да видят на
живо Симеон ІІ, а някои дори можаха да го пипнат.
В резултат на това може да
се очаква голяма изборна победа на НДСВ в Елена на 25 юни.
|
