|
На 28
май 2005 французите с референдум отхвърлиха новата
европейска конституция. На 30 май 2005 холандците също с
референдум отхвърлиха същата конституция. Европейският
съюз изведнъж се изправи пред най-трудния въпрос от
създаването си досега.
Каква
Европа да градят европейците оттук нататък?
Защото
нагласената с толкова труд и взаимни компромиси между
политиците от двадесет и пет страни бъдеща Европа се оказа
твърде компромисна и затова неудовлетворяваща обикновените
хора, избирателите, всеки за нещо негово си, всяка група
от обществото по нейните си причини, всяка нация поради
някакви свои приоритети, мераци, спомени и очаквания
Сега
предстои преосмисляне на всичко мислено и съгласувано,
нови разговори, нови идеи, нови преговори, нови
референдуми. Европейците са наистина развълнувани и
притеснени за бъдещето на проекта Обединена Европа.
На този
фон от 25 май 2005 в България тече предизборна кампания за
парламентарни избори. От плакатите, клиповете, дебатите,
срещите и всички други атрибути на едномесечната кампания
научихме, че България – това си ти, че един е за всички, а
всички са за един, че трябва да има заедност, че трябва да
продължим напред, но е и време да си зададем въпроси, дори
установихме с изненада, че България трябва да е силна.
С ръка
на сърцето трябва да си признаем също така, че този път не
слушаме и не гледаме компромати, не се разменят псувни и
досиета, дори черният
PR
е професионално облечен в остроумни видеоклипове. В
предизборните дебати се водят спорове по конкретни въпроси
и научаваме от политическите партии точно колко данъци и
осигуровки предлагат, какъв ще е ръстът на заплатите и
пенсиите, каква образователна или пък здравна реформа
предлага всеки. По много въпроси можем да чуем конкретни
неща и да направим конкретни разграничения между офертите
на политическите сили. Без съмнение има прогрес спрямо
предишни кампании.
Има само
две теми този път, по които всички политически сили са
единодушни, безалтернативни и на практика без послания.
НАТО и Европейския съюз. Сякаш с приемането ни в
Североатлантическия пакт и подписването на договора в
Люксембург на 25 април всичко е приключило, няма какво да
коментираме, нямаме различия ... или може би нямаме
собствено мнение. Пардон, имаме мнение, и още какво, за
това, че европейските пари трябва да се усвояват добре.
Даже кандидатите за депутати вече са ги изпообещали тези
европейски пари по избирателните си райони в троен размер.
Тук-таме някои обещават и бази на НАТО с американски
войници, които да пият и да харчат много по местните
кръчми. Толкова по европейските и натовските въпроси в
кампанията.
Най-много, когато ги попитат журналисти за
отрицателните референдуми, да заобясняват припряно, че
това няма да попречи на знаменитата дата 1 януари 2007.
Вероятно
една от причините за подобно отношение на политическите
партии към тези теми и към тези проблеми е, че много от
нашите държавници разглеждат НАТО като един нов Варшавски
договор, а Европейския съюз като един нов СИВ. Като
организации, в които има
Big
Brother, само се
е преместил от Москва в Брюксел. Тоя
Big
Brother
мисли вместо нас, решава вместо нас, заповядва, ние
изпълняваме и по тази причина можем да не си тормозим
мозъците с проблемите извън границите ни, а да се
концентрираме върху разпределението на баницата на местно
равнище. Това може да се види директно в платформите на
някои политически сили, които, дори и на ниво предизборни
обещания, чинно цитират Брюксел, гордо демонстрират
познания по директивите оттам и се кълнат в пионерската си
връзка, че ще ги изпълняват безпрекословно.
Но това
е само едната причина и тя е по-маловажна и пренебрежима.
Веднъж като ни приемат в Европейския съюз, ще стане ясно
колко много имаме да решаваме сами и колко малко ще ни
предписват готови решения от Страсбург или Брюксел. Тогава
и пионерчетата ще захвърлят връзките и ще се захванат да
копат.
Другата
причина за отсъствието на европейските и атлантическите
теми от политическия дебат по време на предизборната ни
кампания е, че всъщност нашите кандидат-депутати изобщо
нямат мнение по тези въпроси, защото не ги познават. Нека
някой Ники Кънчев да ги сложи дори само водачите на листи
по райони на горещия стол и да им задава въпроси за до 500
лева, не повече, по съдържанието на Европейската
конституция. Ще си тръгнат с по една и-карта само и без
пукнат лев.
Не искам
да навлизам тук в тъмните дебри на общата външна и
отбранителна политика на Съюза, на спорните въпроси за
мястото на Европейските въоръжени сили в НАТО. Само
мимоходом споменавам нерешените въпроси с новата обща
селскостопанска политика, от която ще зависят утре
евентуалните субсидии на нашите селяни. Дали знаят нещо
нашите кандидат-депутати, които утре в парламента ще
трябва да гласуват бюджети, данъчни и банкови закони,
какво значи например Базел 2 или Пакт за стабилност и
растеж и колко дефицит разрешава ЕЦБ на страните-членки.
Уважаеми
кандидати за народни представители, вие искате да бъдете
депутати в 40то Народно събрание, което ще бъде първото в
новата европейска роля на България. Вие искате да излъчите
наблюдатели в Европарламента измежду вашите редици. Вие
искате после да станете и същински евродепутати. Не е ли
редно да се поинтересувате от бъдещето на Европа? Да имате
мнение по това например с какво мнозинство Европейският
съвет ще взима решенията и каква ще е тежестта на България
при вземането на тези решения? Да имате становище например
по въпроса от колко суверенитет ще се откаже страната ни
при евентуално назначаване на един общ външен министър на
Съюза? Да сте запознати с алтернативните решения за
степента на либерализация на пазара на земеделски стоки и
да изберете кое подхожда на политическата ви сила и защо
то е полезно за България?
Тъжната
истина е, че българските политически партии нямат мнение
по тези въпроси, а кандидатите им за депутати дори не са
чували за повечето от тях. Затова и избягват да занимават
българските граждани с такива сложни неща. Погледите на
политическите ни мъже и жени са вперени в 1 януари 2007,
една дата, която вече е договорена и подписана, най-много
да ни я отложат с една година ако лъжем и крадем.
Този 1
януари 2007 се намира някъде на нивото на пъповете ни.
Втренчили сме се в пъповете си и не смеем да погледнем
нагоре. Като някакви свенливи селски моми влизаме в Европа
и не смеем да вдигнем поглед към истинските проблеми, да
търсим истинските решения в истински политически дебат.
Какъвто
очевидно не чуваме по предизборната кампания. |
