Излиза, че сме малко привилегировани?

- Като кандидат-член не ни се налага да взимаме решение какво ще се прави с конституцията. И няма да попаднем в единия или в другия лагер. Да не говорим, че самата конституция е толкова сложна, че тя е критикувана

отвсякъде - и отляво, и отдясно, и от привържениците на по-голямата интеграция, и от привържениците на по-голямата национална свобода на самите членки. Тя е в края на краищата един компромис, който вече е постигнат между политиците в Европа. И затова България е в много изгодна ситуация и тя трябва

да извади дивиденти

от това. За голямо съжаление сега българските политици са заети с избори и нямат време да се занимават с този въпрос.

Как биха могли да извлекат дивиденти?

- В края на юни ще има Европейски съвет, на който държавните лидери трябва да решат какво ще правят с конституцията. България за първи път ще се яви на този съвет като активен наблюдател. Т. е. няма да гласува, обаче ще трябва да изкаже становище. В такива случаи всяка от големите държави тегли чергата към себе си. И много често предложенията на някоя малка страна стават притегателни поради това, че тя се явява един вид неутрална към големите проблеми.

Всъщност защо Франция каза "не"?

- Французите искаха първо да ударят шамар на Ширак. Второ, не искаха Турция ще стане член на Европейския съюз. Вотът "против" беше повече по темата за запазване на водещото място на Франция в ЕС. За холандците предполагам, че утре (б.р. днес) ще бъде точно обратното. Те пък казват, че конституцията предлага твърде много ограничения, твърде много централизация, твърде малко свобода. Този исторически компромис, постигнат от политическите елити, всъщност не може да бъде преведен на езика на народа. И всъщност помислете си какво щеше да стане, ако Ширак не се беше направил на герой. Той имаше 60% подкрепа на конституцията и когато англичаните обявиха, че ще правят референдум, той, вярвайки, че този процент е непроменяем, искайки да подсили своите позиции във Франция, каза, че няма само Тони Блеър да прави референдум. Ако го беше минал като германците през парламента, днес щяхме ли да имаме този проблем?

Според вас влизаме в ЕС, преди да се хлопне вратата...

- Да, сложили сме си крака на вратата.

Вие писахте, че за да можем бързо да настигнем страните от ЕС, ни трябват поне 10% ръст.

- Между 8 и 10%.

Как да стане това?

- След като страни, които не са съществували преди 15 години, успяха да постигнат такъв растеж, значи можем и ние. А как - с последователна ясна политика за растеж. Но тя ще е болезнена, трудна,

трябва да не се правят много компромиси

И е спорно дали ще има политическа сила в България, която да може да проведе такава политика.

Конкретно?

- По-малко държава, повече свобода за бизнеса, повече целенасочена политика на растеж. Правителството трябва да заеме своето място на ускорител, на катализатор на растежа, а не на негов двигател. Лявата политика си представя, че държавата може да бъде двигател на растежа, според дясната политика държавата може да бъде само катализатор. Ако погледнем статистиката от последните години, растежът, който сме стигнали, от 5,4-5,5% се дължи на частния сектор. Т.е. държавата трябва да престане да се занимава с това, да си мисли, че може да тегли растежа, нека да го бута.

Знаете ли дали финансовата рамка на България ще остане непроменена след френския отказ?

- Никой не може да каже... Ще зависи косвено от френския вот, но и от решенията през следващите месеци. Дали ЕС ще започне да прави някакъв договор с нова визия, дали ще се правят корекции на сегашната конституция, дали ще има по-фундаментални промени вътре в съюза, доста е мътна водата в момента.

Ако има някакви корекции, те ще зависят всъщност от финансовата рамка на целия Европейски съюз?

- Ако се отиде на по-либерална икономика в Европейския съюз, може би ще се намалят общо субсидиите. Ако пък победи френско-германското виждане за повече държава, за повече преразпределение, тогава може да има повече пари за България.

Но, общо взето, към България ще текат пари. Къде да търсят нашите фирми своите шансове?

- В незапълнени ниши и в конкурентно производство, търговия, услуги. Ще преуспеят тези фирми, които предоставят продукт, независимо какъв е той, на европейско качество и конкурентоспособен.

Как България се вписва в Лисабонската стратегия за повишаване конкурентоспособността на Стария континент спрямо САЩ?

- Лисабонската стратегия се оказа, че се проваля. Същевременно страни от ЕС, независимо дали са стари или нови членки, разработвайки собствени програми за бързо достигане на високи технологични нива успяха да се преместят много бързо нагоре и

започнаха да се сравняват с американците
и с най-развитите държави.

Което означава, че не е задължително ние да следваме рецептите на ЕС, а и никой не ни кара.

Вчера еврото дръпна надолу. Каква ви е прогнозата?

- Ще върви още малко надолу. Не вярвам, че това ще е траен процес.

А изгоден ли е за България скъп долар?

- Отговорът на този въпрос се намира в последните осем години. От тогава България е вързана към марката, после към еврото. Имаше периоди, в които еврото беше много евтино, имаше периоди, в които беше много скъпо. Да сте забелязали някакъв проблем за България?

Кой ще спечели изборите през юни?

- За първи път в новата българска история въпросът е не кой ще спечели, а кой ще управлява.

Ами кажете тогава?

- Не знам. Социолозите вече обявиха резултатите. Пет депутати нагоре-надолу за всяка от 4-5 политически сили, които ще влязат в парламента, не е от такова голямо значение. След това ще имаме реално втори тур на изборите при формирането на правителството.