нещата са такива, че аз съм един доста динамичен човек и нямам часове от деня, които да ги чувствам по-слаби от гледна точка на тонус.

А нощният живот?

- Много подвеждащ въпрос... Има от време на време. Мога да си го позволя. Сега се сещам, че тази седмица има един купон на колеги журналисти, на който ще отида. Мисля, че един път месечно или един път на два месеца, мога да си го позволя, иначе нощният ми живот е съсредоточен в петък и събота.

Всяка сутрин трябва да хванете новината на деня, но и да откриете събеседника за нея. Каква е технологията на хващането на новината и най-вече на повикването на събеседника - през партийните централи или лично?

- С всички събеседници в студиото работя директно. Знам, че практиката в България диктува два вида контакт между журналисти и гости. Каненето през партийни централи тук при нас е забранено. Поканите са персонални.

Как гоним новината? Анализ, това е точния израз. Аз специално чета много анализи, това, което излиза в периодичния печат, следя процесите в тяхната динамика и се опитвам някой път да изпреварвам събитията с няколко часа, за да изкарам новината в студиото.

Споменахте думата анализ и това ме води към следващия въпрос. Каква е целта на разговора сутрин - да се произведе новина или да се анализират процесите? Кое е по-важно за вас?

- Мисля, че е по-важно да се анализират процесите. Също така важно е веднага след това да се произведе новина по възможност. Това не е самоцел. Третото важно нещо е да се опитаме да позабавляваме нашия зрител и със сериозните неща, защото сутрешното предаване е такова, че дори и политиката трябва да бъде поднесена с много усмивка и с много настроение.

Колко голямо е изкушението да произведеш новина от предаването и какъв е рискът, вместо да се произведе новина, да се изфабрикува новина?

- Това е един много основателен и много оправдан риск човек да изпадне в изкушението да произведе новина на всяка цена. Мога веднага да дам един пример. Съвсем наскоро министърът на спорта Васил Иванов-Лучано разви своите мисли относно монархията. Тогава мнозина изкараха, че едва ли не новината е излязла от нашето студио като извадена извън контекста. Това не е така и всеки един внимателен прочит на интервюто ще покаже, че моята работа като журналист е да дам възможност на събеседника да даде най-доброто от себе си. Останалото зависи от него.

Примерно истинска новина ли беше идеята на БСП за излизане от валутния борд?

- Губи ми се генезисът на новината, но, доколкото знам, новината всъщност излезе в публичното пространство сериозно след реплика на Милен Велчев по повод срещата му с г-н Фликеншийлд от МВФ. Доколкото след това БСП все пак реагира на казаното от Фонда и от Милен Велчев, смятам, че се получи една пълноценна новина, за която немалко участие има и БСП заради може би донякъде забавената си, а защо не и сгрешена реакция.

БСП и към момента не е съвсем ясна на тази тема. Онзи ден на една дискусия Румен Овчаров каза, че валутният борд ограничава растежа и ако беше останало само на БСП, те биха го отменили и сега, но за да не внасят шум в системата, за да не попречат на приемането на България в Европейския съюз, те се отказват от тази идея. Как ще коментирате такова поведение?

- Като поведение, което на фона на казаното от Иван Костов в едно интервю миналата седмица не е достатъчно последователно. Защото г-н Костов каза, че МВФ е патерица само за слаби правителства, което показва, че БСП има да се учи още от бившия премиер.

Опитайте се сега да си припомните най-интересната, най-силната новина, която е излязла от ваше интервю сутрин?

- Една новина, която определено доста повлия върху личната съдба на един политик. Това беше новина от едно интервю със Стефан Софиянски. Това беше в последната минута от разговора, когато темата беше изчерпана и аз просто си изсмуках от пръстите въпроса дали той се чувства достатъчно подготвен и дали би приел мисията отново да бъде премиер. Г-н Софиянски отговори утвърдително, дори на цялото ми изречение, на цялата ми теза той отговори с едно "да". Заглавията на следващия ден във всички вестници бяха огромни, че Софиянски е номинирал себе си за премиер в нашето студио. Следобеда след интервюто г-н Софиянски ми се обади по телефона, попита ме какво мисля, казах му че това ще се превърне в сериозна новина. Тогава той за първи път сподели, че това интервю ще му се отрази по някакъв начин на кариерата като политик. За мен това е най-сериозната новина, която даде отпечатък върху съдбата на един човек.

В нашето студио за първи път Димитър Цонев каза, че премиерът Сакскобургготски ще се бори за втори управленски мандат. Подобно изказване прозвуча и от думите на г-жа Михайлова, която даде интервю при мен няколко седмици след Стефан Софиянски и преди интервюто каза дословно: "Учудвам се на факта, че хората идват в твоето студио да се номинират за министър-председатели!" След като излезе от студиото, следващия ден всички вестници съобщиха, че се е номинирала за премиер пред Би Ти Ви.

Можете ли да си припомните една новина, която е излязла от вашето студио и после се е оказало, че е фалшива?

- Обикновено, когато новините са твърде "смели", хората се отричат от тях. Примерът с министър Лучано и неговото желание за възстановяване на монархията в България е такъв. Предполагам, че има и други случаи, но аз в интерес на истината когато една новина тръгне от нас, я следя до момента, докато на мен ми е интересна. Впоследствие загубвам интерес към нея.

 Заживява ли си собствен живот тази новина, след като излезе от студиото?

- Заживява си определено. Една новина, тръгнала от толкова сериозно ефирно студио, заживява собствен живот. Дори аз се учудвам, когато след време пак я срещна тази новина и не мога да си я позная. Много често я преоткривам като нова новина в нашето студио.

За да можете да произведете новина, трябва гостът да се поддава на провокация. Как разпознавате гостите, които са податливи от тези, които са "твърди"?

- Има хора, които "не се дават" в нашето студио, дори и след няколко опита с тях да бъде изкопчена новината, те са се държали "като комунист на разпит". Трудно се прави новина с тях. Има обаче, хора, които са някак готови да откликнат на желанието на водещия да изкопчи максималното от тях. Тук бих дал няколко примера, защото това са най-ценните събеседници, събеседници, които разгръщат огромен творчески потенциал в студиото за правене на новини. Това на първо място е г-н Кемал Еюп, може би донякъде това е и министърът на спорта, не е много трудно да се правят новини и с г-н Стефан Софиянски.

Използвате в интервютата си разни помощни средства, играчки - колода карти, "Не се сърди човече". Замисляли ли сте се, че това може би изразява детето у вас?

- Да, сигурен съм дори, че е така. Може би детето, може би юношата. Напоследък много често използвам и футболна терминология, което ме подсеща, че преди да стана един що-годе известен реализирал се журналист, съм един нереализирал се футболист.

Колко помага и колко пречи младостта на водещия, за да разбира същината на политическите събития?

- Пречи му липсата на опит, че сам не е съпреживял много събития. Но пък има едно основно предимство - липсата на рутина. Това помага на младия журналист да разгърне творческия си потенциал, а също така и този на събеседника му. От друга страна, смятам, че един млад човек влиза в журналистическата професия необременен и неизкушен, а това в днешно време е най-дефицитното. Считам, че има твърде много обременени хора в голямата журналистика.

Вашите предавания винаги имат последни секунди, след което трябва да започнат новините, рекламите... Как успявате да накарате да млъкне събеседникът или да зададете приключващ въпрос, защото и моето интервю свършва? Как да задам и аз приключващия въпрос?

- Мога да дам съвет от личния си опит. Аз съм голям почитател на английския футбол. Мачовете в слаби първенства като българското завършват още в двадесетата минута, когато някой от отборите поведе с два гола разлика. В Англия най-интересните минути на мача са след деветдесетата, когато в продълженията падат между два и три гола. Аз бих посъветвал всеки журналист да играе във всяко интервю английски мач. Най-интересното да бъде в последните секунди, разбира се, преди съдията да е свирил последния сигнал и да е посочил пътя към съблекалните.

Ето тогава моя последен въпрос. Не съжалявате ли понякога за телевизия "Европа" и за голямото предаване, което имахте там само за вас?

- Като биографичен момент тя ми е много скъпа, защото там направих първите си стъпки. Днес тя се развива много добре, стана най-сериозната новинарска телевизия. Радвам се за телевизия "Европа".

Тук, в Би Ти Ви, нещата са по-блиц като интервюта, накъсани са, но като сметнем времето за политика, което аз имам седмично пет пъти по един час между осем и девет сутринта, стават пет часа седмично... Това май не трябваше да го казвам. Като го казах, ми става лошо... срещу два часа седмично в телевизия "Европа".