ясен поглед върху икономиката, и най-вече върху това кой кой е в големия бизнес, тъй като е ясно, че големият бизнес има силно влияние върху политиката.

Иначе за основните теми наскоро гост ми беше г-н Филип Димитров и аз много добре си спомних как по време на неговия мандат като премиер в съседната зала на НДК, откъдето излъчвахме "Плюс-минус", се даваше първата награда за банка на годината. Г-н Филип Димитров връчи наградата - беше едно златно кюлче тогава, после заедно проф. Тодор Вълчев и с кюлчето минаха направо пред камерите и седнаха в студиото да разкажат кого са наградили. "Плюс-минус" беше прекрасно предаване и ми даде страхотен опит.

Тогава се водеха други икономически дебати, сега са други. Спомняте ли си основните икономически дебати от онова време?

- Не се бях подготвил за въпроси за миналото, затова сега ми идват в главата изведнъж много ярки спомени. Например за един страхотен спор между Андрей Луканов и Венци Димитров за това дали България да сключи брейди сделка, или да не сключи. Това е било вероятно в началото на 1994, когато покойният днес г-н Луканов се възмути от това, което Венци Димитров казваше, взе си един стол, седна до мен, за да участва в дебата и да му задава въпроси, и се получи една доста напрегната, но и много интересна атмосфера.

След това много съществен дебат в "Плюс-минус" беше дебатът за пирамидите. "Ийст-уест интернешънъл", "Лекс", фалшивите акции, надутите компании. Сега си спомних как Иво Недялков, тогавашният шеф на "Ийст-уест интернешънъл", на едно интервю, понеже го притиснахме с въпросите с Билян, стана и си тръгна по време на самото интервю. Така че много неща си спомням от "Плюс-минус".

Колко напред сме отишли от онова време в икономическия дебат? Има ли в България вече осмислена икономическа визия например за следващите десет години?

- За съжаление тук ще отговоря отрицателно. Смятам, че икономическият дебат на популярно ниво за една аудитория, каквато има една национална телевизия, днес е много трудно да се направи. Дебатът стана много специализиран и очевидно той тече през специализираните издания като "Капитал", "Дневник", "Пари" и така нататък.

Дали има визия? Не се вижда визия. Една визия, тя затова е визия, а не концепция, програма или нещо подобно, защото трябва да бъде разбрана от всички и по някакъв начин да грабне голяма маса от хора. Мисля, че такава визия липсва. Икономическият дебат в политиката се ограничава до някакви дребни или по-едри интереси на една или друга група от политици. Нека да дам един пример за разликата между визия и интереси. Магистрала "Тракия" би могла да бъде визия. Обаче тя не е. Строенето на инфраструктура, пътища, "Тракия", "Хемус", "Струма", би могло да бъдат визия, за голямо съжаление не са.

Доколко е устойчива днешната ни икономика? Възможно ли е една смяна на властта след избори да разруши постигнатото? Доколко може да бъде ускорено или забавено развитието при една или друга партия на власт?

- Дали икономиката може да бъде върната назад, аз се съмнявам. Надявам се да съм прав, като се съмнявам. Включително и тези, които Бойко Борисов нарича "добре облечени бизнесмени", и те започват да ориентират бизнеса си към легализация, започват да наемат чужди консултанти, за да си преструктурират компаниите, започват да търсят международен одит и международно признание. Това означава, че всеки се съобразява по някакъв начин с 2007. Моето усещане е, че по-скоро бизнесът се опитва да се нагоди към тая дата, отколкото да се опитва да саботира или да извлича някакви политически дивиденти от цялата ситуация.

Разбират ли днешните политически лидери икономическите предизвикателства пред страната ни? Не са ли свръхуспокоени от Валутния борд и позитивното развитие на частния сектор, които им гарантират някакъв растеж почти без да се намесва държавата. Това "спокойствие" не довежда ли до дефицит на икономически идеи у политическите лидери?

- Аз мисля, че това е вярно за дясното пространство. Там партиите се лишиха до голяма степен от една група икономически експерти, които или бяха вътре в СДС, или естествено мислеха дясно. Това бяха хора, които гравитираха около СДС и можеха да формулират икономическа визия, по-дълга от 6 месеца или една година. Сега ми се струва, че десните партии се лишиха от тези хора - част от тях работят в неправителствени организации, работят по различни проекти. Това лишава цялата дясна част на спектъра от една много сериозна експертна подложка, върху която се гради политиката.

Вляво за мен е добър знак включването на един Ивайло Калфин, който определено има вкус към икономиката и дълго време беше и в частния бизнес. Икономистите на левицата имат своите социалистически виждания за това как да се развива икономиката, но в края на краищата БСП е социалистическа партия и в това няма нищо лошо. Като че ли при тях в момента има една по-голяма маса от хора, които се занимават с икономика и се опитват да начертаят някакъв тип визия за страната.

Как и доколко трябва да се намесва държавата в икономиката?

- Лично моето виждане е, че държавата трябва да се оттегли максимално от икономиката. Това, което ме притеснява от гледна точка на моето разбиране колко държавата трябва да е далече от икономиката, е, че всички партии, включително и десните, когато казват какъв процент от БВП трябва да се преразпределя през бюджета, всички се въртят около 40%. Някои казват 38 други 41, но общо излиза, че становището на всички партии е, че съотношението държава-икономика трябва да е 40 към 60. Аз лично бих искал да видя икономическа концепция, която намалява повече участието на държавата в живота.

Как се меси държавата в държавната телевизия?

- Не се меси - това има положителни, има и отрицателни страни. Отрицателните страни са в това, че държавата дава бюджет - една немалка годишна сума, и би трябвало да се грижи за това да се правят адекватни инвестиции в технологичната база на телевизията и,  ако трябва, да отделя допълнителни средства за това. Скоро бях при колегите от сутрешния блок на Би Би Си и трябва да ви призная, че не съм вярвал, че през 2005 можем да сме толкова далеч от тях като технологии.

От друга страна, ето ви пример с предизборната кампания. Припомням, че държавата дава петдесетина милиона бюджет на националната телевизия и в същото време в парламента се гласува закон, който фактически изключва БНТ от предизборната борба. Целият предизборен дебат, цялата предизборна интрига отива естествено тогава в двете други национални частни телевизии. Това според мен е неразумно пилеене на средства, освен това създава и нелоялна конкуренция.

От какви държавни медии има нужда?

- Това е безкрайно дълъг и много дълбок разговор и не може еднозначно да се "предпише" нещо. Тук ще говоря изключително от лично име и ще бъда откровен. В момента ние имаме държавно финансирана обществена телевизия. И ако в средносрочен план - от 3 до 5 години, законодателят и общественият регулатор не успеят да имунизират БНТ от влияния и да и позволят да стане конкурентна на останалите телевизии, по-добре е да се мисли стратегически за допускане на частен капитал в медията.

 А трябва ли изобщо да има държавни медии?

- Има европейски опит и той е противоречив. Във Франция днес държавната телевизия се развива прекрасно. Тя е оставена да се движи много свободно, събира свободно пари от реклама, нещо, което не е случаят с БНТ, държи се сто процента пазарно и е напълно адекватна на конкурентната среда. Има Би Би Си - най-световният и най-дългогодишният пример за обществена медия. В Германия обществените медии не са особено популярни. Така че, общо взето, всяко общество трябва да си начертае траекторията, но като цяло смятам, че бъдещето ще доведе до раздържавяване на обществените медии и в Европа, и у нас.

Вие вече казахте нещо, сравнявайки трите национални телевизии. Но да се концентрираме върху сутрешните им блокове. В конкуренцията между тях не се ли стигна по един абсурден начин вместо до разнообразие до припокриване? Толкова малко ли са на брой темите и толкова тесни ли са интересите на хората? Изследва ли някой какви са истинските вълнения на зрителите, или програмната политика на сутрешните блокове се базира на приоритетите на самите водещи там?

- Програмната политика в никакъв случай не се базира на приоритетите на самите водещи. Поне при нас не е така. Да се похваля, като кажа, че първият подобен сутрешен блок в българския ефир го създадохме навремето със Сашо Авджиев и Елена Вълчева. Така започна историята на новинарските сутрешни блокове в България. През 1997, ако не ме лъже паметта, тогава пак бях ходил в Би Би Си да оглеждам какво правят колегите. Това съвпадна с времето, когато този тип сутрешни блокове започнаха да стават популярни в англо-американския свят. Така че към онзи момент ние реагирахме на една световна тенденция.

Принципно сутрешните блокове на американските и европейските телевизии са "по-бързи" от нашите. До голяма степен обаче това се дължи на техническите възможности, с които разполагат. Всяка сутрин блокът на Би Би Си изважда 11 подвижни телевизионни станции (ПТС). Ако аз имам 11 ПТС-а, няма да правя четири последователни политически разговора в студиото, дори и да ги правя, няма да са всичките в студиото. Иначе във всички има политика. От чисто журналистическа гледна точка ми се струва, че е много добре тя да е сутрин, а не вечер. Има изследвания, които доказват, че това, което човек гледа сутрин, оказва много по-голямо влияние от това, което гледа вечер, когато се забавлява с филми, пие уиски и прави други неща.

Може би сутрешният ефир е малко пренаситен с политика, но, изглежда, че ние като общество още имаме нужда да си изясняваме политиката и изобщо демократичните практики. От друга страна, това са уникални предавания, говоря и за трите сутрешни блока на трите национални телевизии. Ние сме три предавания "гръб в гръб" и се конкурираме пряко. Това е огромно професионално предизвикателство и смятам, че помага за развиване на самите блокове.

Онзи ден подписахме договора с Европейския съюз. Доколко европейската тема ще бъде основна за партиите на изборите? Не я ли профанизират те? Кое например е по-важно за България, трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" или текстът на Европейската конституция?

- Това е риторичен въпрос. Естествено, че Европейската конституция.

Не е риторичен, защото за политическите сили очевидно в момента по-важен е "Козлодуй".

- За мен е необясним феномен, включително от гледна точка на здравия разум, че трети и четвърти реактор станаха, ако не по-важни, то поне еднакво важни с влизането на България в Европейския съюз. Предполагам, че са хвърлени немалко средства, финансови и човешки, за да може през последните две-три години да се наложи тази тема. Защо един обикновен, нормален човек, който не е енергетик, не е политик, не е журналист, изведнъж ще реши, че "Козлодуй" е по-важен от Европейския съюз? Става дума за влизане в една общност, в която за поколения напред ще се формира животът на тая нация. Затова от моя гледна точка въпросът е риторичен.

Когато правите програмата на сутрешния блок, мислите ли си за европейските, истински европейските теми на деня - абортите, ролята на църквата, наркоманията, глобализацията, левите и десните екстремисти, педофилията... Дали успявате да ги предадете на нашия зрител?

- Засега това не е успешно. Аз гледам новини от цял свят почти 24 часа и винаги съм казвал на екипа си, че трябва да правим и вътрешноевропейски теми - стачки във Франция, демонстрации в Германия и така нататък. Като им го говоря, ми звучи страшно достоверно. Като направим нещо подобно на екран, се вижда, че излизаме извън дневния ред на българското общество, извън контекста на политическия разговор. Това обаче до голяма степен у нас все още е проблем на политиката, а не на телевизията.