|
В седмицата преди подписването на договора
за присъединяване на България към Европейския съюз, така
наречените “защитници на националните ни интереси” не
пропуснаха възможността да се активизират с поредица от
публикации на любимата си тема как българите ще загубят
своята идентичност в Съюза, колко ще загубим от членството
в Европа, как всъщност там не ни искат, как направо си има
един голям международен заговор срещу България.
Първият повод беше
гласуването в Европейския парламент за предварително
одобрение на договорите на България и Румъния. Депутати от
Народната партия и от Зелената партия, водени от някакви
техни си причини, предложили да се отложи гласуването,
защото искали повече гаранции, че парите на техните
данъкоплатци ще отидат за добри цели, а няма да бъдат
потрошени залудо в двете нови бъдещи членки. Можем да се
досетим какви са били истинските причини за това им
предложение. Знаем за тежкия дебат, който се води в Европа
“за” и “против” новата Конституция на Съюза, знаем за
предстоящите избори във Великобритания, знаем за
референдума във Франция. Както и да е, след няколкочасови
кулоарни разговори и въздействия, всички влезли чинно в
залата и с огромно мнозинство одобрили договорите на
България и Румъния. Когато краят е добър, всичко би
трябвало да е наред. Точно обратното у нас. Вместо да се
зарадваме на благоприятното гласуване, ние се захванахме
първо да търсим кои точно са искали да се отложи
гласуването, кой ги е навивал първо в едната посока, после
кой – в другата, намесени ли са наши политици в тази
“диверсионна дейност”, кой на кого звънял по телефона от
София в Страсбург и за какво.
Вторият
повод беше една статия в германското списание “Шпигел”, в
която съвестно се изброяваха проблемите пред България и
Румъния преди влизането им в Европейския съюз. За
автентичност бяха използувани публикации от български и
румънски медии, цитати от румънския президент Траян
Бъсеску и от нашия главен секретар на МВР Бойко Борисов,
статистически данни за доходите в двете страни, сравнени с
най-бедните от новите десет страни-членки. Подобни
текстове четем ката ден по страниците на нашите вестници,
даже доста по-апокалиптични и страховити. Например
миналата седмица Иван Тропанкев се беше развихрил в “168
часа” с видения за депутата Азис на сцената на Миланската
скала, за нашенски роми, расфасоващи Айфеловата кула за
скрап и други подобни задявки. Никой не обвини Иван
Тропанкев в заговор срещу България, но пък статийката в
“Шпигел” беше препечатана в цялост или със съкращения
навсякъде, авторите и бяха веднага порицани повсеместно,
даже бяха издирени и интервюирани откъде знаят такива неща
и кои германски политици са им поръчали този пасквил.
Третият
повод си започна направо от центъра на София. След като
новосформираната коалиция Български народен съюз изведнъж
остана без предизборен щаб по някакви причини, всеки от
коалционните партньори си пое по своя пропагандна писта и
на единия, ВМРО, му се падна възможността да се развихри
по една стара своя тема – затварянето на “Козлодуй”.
Започна се всенародно допитване по площадите, под знамето
на коалицията, което беше формулирано приблизително така:
“Европейски съюз или евтин ток?”. Което предполага, че
всъщност Европейският съюз означава само и единствено
скъп, даже “непосилен” ток. Това действие на ВМРО дойде
малко в повече на Румен Овчаров, който смята, че има
изключителни авторски права върху темата “Козлодуй” и той
веднага организира пресконференция на БСП, на която обяви:
едно, че трябва да отворим отново главата “Енергетика”,
защото бил открил някакъв текст, който позволявал това да
стане, и две, че дори и да се подпише сега договора с
Европейския съюз, не трябва да се ратифицира от този
парламент, а от следващия. По този повод отново бяха
разказани и преразказани всичките загуби, които ще
претърпи страната ни от влизането в Европа със спряни
четири блока в Козлодуй, мастит професор (с хуманитарна
специалност) даде подробно интервю по енергийните въпроси
в многотиражен вестник. Изобщо, на всеки който се беше
разсеял нещо и беше забравил колко ни мразят европейците
заради хубавата ни централа и евтиния ни ток, беше
припомнено всичко току преди подписването на договора.
Вероятно
точно днес, в деня на подписването на договора за
присъединяване на България към Европейския съюз, се налага
да си припомним няколко азбучни истини:
1.
България подаде молба за членство в Европейския съюз, а
не е Европейският съюз да се е помолил на България да
благоволи да го удостои с присъствието си.
2.
България е най-бедната сред страните членки и кандидатки
и гражданите и имат доходи под една трета от средните за
Европейския съюз.
3.
България очаква през първите две години на членството си
да получи над четири милиарда евро от фондовете на
Съюза, за да се поосвести малко, срещу което ще трябва
да прави само символични вноски в европейския бюджет от
няколко стотин милиона.
4.
Тези четири милиарда и отгоре евро са събирани от
европейските данъкоплатци и ще бъдат насочени към
България, вместо към френските и полските фермери или
португалските и гръцките пътища. Затова европейските
данъкоплатци имат всички основания да изискват от новото
си братче да спазва правилата в къщата, да не търгува с
проститутки и крадени коли, да не печата фалшиви пари,
да не пази като светиня стари съветски атомни реактори и
да не се обижда от всяка критична забележка.
5.
Европейският съюз ще продължи да съществува и да се
развива и с двадесет и шест страни членки и невлизането
на България няма да му повлияе много зле, докато,
останала извън Съюза, България вероятно ще трябва да се
запише или в ОНД, или направо в съюза Русия – Беларус,
за да не плаче самичка и изоставена на брега на Черното
море.
Най-странното в цялата тази история (или истерия) е, че
точно тези наши съграждани политици и други общественици,
които най-силно мърморят и протестират против конкретните
ни задължения по присъединяването, най-много обичат да
говорят за европейските ценности, най-мъдро ни поучават,
че техните предизборни програми са най-европейски и че те
най-добре разбирали европейския социален модел. По един
особен начин те, останали без своята стара
майчица-закрилница от Москва, хем търсят да ги припознае
една нова майчица в Брюксел, за което разбират, че е нужно
да са добри и послушни деца, хем след толкова години
обучение, че онези западните капиталисти са едни лоши
хора, не могат да не се озъбят и да не се дърпат.
Трудно
им е. Ще трябва да свикват. |
