|
Миналата седмица бях в една
балканска държава. Хърватия. За малко щеше да започне тази
пролет преговори за присъединяване към Европейския съюз,
но заради един генерал, който трябва да бъде предаден на
съда в Хага, а пък хърватите се опъват да го предадат, не
можа да ги започне тия пусти преговори. Ако ги бяха
започнали, от Брюксел твърдяха, че щели да могат да ги
завършат до края на 2006 и през 2007 можело да ги приемат
заедно с България и Румъния.
Центърът на Загреб
Струваше ми се, преди да
отида в Хърватия, че това е малко пресилено обещание. Ние
пет години преговаряхме, едва завършихме преговорите, сега
ни плашат с предпазната клауза, а те – за една година да
изпреговарят всичко и после с нас, барабар Петко с мъжете,
и те в Европа. Не ми се струваше много вероятно.
Пристигнахме в Хърватия
вечерта по тъмно. Настанихме се в хотела и заспахме
уморени от дългия път. На сутринта, поради часовата
разлика, си мислех да подремна повече, но в седем и
половина тяхно време ме разбуди шум. Погледнах от балкона
и ... видях трима мъже, които чистеха басейна на хотела и
го приготвяха за летния сезон. Погледнах настрани и видях,
че на улицата пък вече щъпукаха насам-натам едни хора с
каски и полагаха някакви тръби в изкоп. И следващите дни
беше така. Навсякъде хората ставаха рано и се захващаха за
работа. Точно там, където полагаха тръбите, имаше кафене с
реклама на наливна бира. Така и не видях някой работник да
поседне преди работа и да удари една сутрешна бира или пък
дори да се отбие за кафе в работно време.
Разхождах се из града. Всяка
сутрин улиците бяха измити. Вечер ставаше мръсничко –
хора, хартийки, боклуци. Сутрин няма и следа. И няма кал.
Къде им е калта на тия хора? Два дни валя дъжд. Само стана
по-чисто. Изобщо не стана кално.
Освен кал, не видях и дупки
по улиците. В няколко града бях, една дупка за цяр не
улучих. При това карах кола през цялото време.
Като казах за каране на
кола, се сетих за полицаите. Още първият ден, тъкмо съм
подкарал наперно като чуждестранен турист през града и
най-учтиво ме спира полицай. Съобщава ми, че не съм си
сложил предпазния колан, както и че не съм си запалил
фаровете, което било задължително целодневно в Хърватия.
Пишело го на големи табели на границата. (Кой ти чете
табели!) Още по учтиво ми взима книжката и ми иска 500
куни (60 евро) глоба. Платих си като поп, получих си
книжката и фиша от кочана с печат и пореден номер. Познай,
драги ми читателю, какви бяха първите думи на жена ми след
това, при всяко качване на колата: “Коланите! Фаровете!”.
Адриатика
Докато съм на автомобилна
тема, да ви съобщя нещо и за пътищата в Хърватия. От София
си купих последния международен атлас на пътищата в
Европа, издание 2004. На този атлас не присъства
магистрала между Загреб и Сплит (350 км). Обаче на терена
присъства. Направили я миналата година. С поне двадесет
тунела и още толкова виадукти през най-страшните чукари.
Миналата година я нямало, тази година е готова. Ама
наистина готова. Минах по нея. Съвсем истинска магистрала,
даже се плаща. Не знам как се казва техният Церовски, но
...
А по старите им пътища все
нещо ремонтират. Не правят кръпки, обаче, а покриват
цялото платно с нов асфалт. Хора, техника, все нещо
бързат, чукат, тракат. А, доколкото знам, поради факта, че
не са започнали преговорите, не им се полагат нито ФАР,
нито ИСПА. Не видях благодарствени надписи, че еди кой си
път е построен с подкрепата на програма еди коя си на
Европейския съюз. Само името на фирмата, която строи, се
вижда. И не се срамува от името си фирмата. Освен това
държавата и общините очевидно си плащат за строителството
и ремонта на пътищата, защото ония се скъсват да работят
денонощно.
Стига за пътищата. По-важни
за целите на нашето сравнение са хората. Усмихват се.
Продавачките в магазина и сервитьорите се усмихват, като
си купиш нещо ти казват “Хвала!” (Благодаря!) и не само ти
издават касова бележка за всичко, но и навсякъде, съвсем
навсякъде, можеш да плащаш с кредитна карта. В ресторанта,
в пицарията, в кафенето, на тол-поста на магистралата,
дори в малкото магазинче за сувенири и в таксито. Никой не
ти се мръщи, не ти измисля сто причини да извини наличието
на черна каса и двойно счетоводство. Просто си даваш
картата, подписваш бележката и си тръгваш.
За чистотата няма нужда да
ви обяснявам. Достатъчно е да влезе човек в тоалетна на
крайпътно заведение. Това за мен е било винаги
най-сигурният измерител за чистотата на една нация. На
хърватите по този критерий пиша с чисто сърце шестица.
Оттам нататък няма нужда да ви обяснявам как изглеждат
покривките, съдовете и приборите и в най-евтината кръчма.
Разбира се, не идеализирам
хърватите и държавата им. Видях по-малко свобода и
демокрация, отколкото у нас. Видях повече държавна
собственост; достатъчно е да сравните нашите конкуриращи
се весели и приветливи вериги бензиностанции на ШЕЛ, ОМV,
ЛУКОЙЛ и другите със сивите и вехтички държавни
бензиностанции на ІNA в
Хърватия, където бензинджията държавен служител не си
помръдва задника да ти налее бензин, камо ли да ти избърше
предното стъкло. Само събира парите на гишето.
Много неща видях тези
няколко дни в Хърватия. На много размисли ме наведоха.
Много сравнения направих.
Разбрах например защо
западноевропейците смятат хърватския народ за готов за
членство и без много подготовка, а на нашия народ гледат с
подозрение и недоверие. Как няма да ги искат, като са им
чисти тоалетните, не са им откраднати табелите по шосетата
и работят здравата. За разлика от нас.
Разбрах и защо
западноевропейците не започнаха преговори за
присъединяване към Европейския съюз тая пролет с
хърватското правителство. Защото допреди десет години
същите тези работливи и дисциплинирани хървати се клаха
като полудели със съседите си, с които бяха живели заедно
в една държава почти цял век. Защото там още е основна
тема миналото, омразата, войната... А у нас политическата
интрига е дали Ахмед Доган и неговите турци ще се явят
заедно на изборите с партията на българския цар Симеон
Втори, или пък ще се явяват поотделно, та после да се
коалират следизборно. И дали бившите ни комунисти приемат
членството в НАТО с цялото си сърце или само с половината.
Изобщо, погледнато от наша
егоистична гледна точка, добре че хърватите не си дават
онзи генерал на съда в Хага. Иначе само да сравнят тяхната
магистрала с концесията на Церовски, и ще ни отперят
предпазната клауза с пълна сила. |
