Вероятно защото етапът, до който стигнахме в посттоталитарното си развитие, е посвоему ключов, граничен. Той трябва да смени статута на държавата. Този процес започна при предишното управление, продължи през мандата на това управляващо мнозинство, но предстоят още важни стъпки, каквито без съмнение са подписването на присъединителния договор с Европейския съюз и приемането ни в организацията. Тъй че тази все още незавършила промяна настатута на държавата рефлектира и върху предизборния климат и вероятно ще доведе до колизии преди изборите. Дай боже това да не повлияе върху генералната посока на развитието.

Да погледнем сега вътрешните трусове. И то тези фактори, които оказват най голямо влияние върху една стабилна демокрация, каквато претендираме, че сме - доходите и сигурността. Има ли политическа сила, която да може с компетентности и политическа воля да постигне промяна на тези два параметъра през следващите четири години?

- Нали не очаквате от мене отговор: Есть такая партия!

Не, но все пак би трябвало да има такава партия. Това са най-важните за българина въпроси.

- Извън шегата - макар да е вярно, че България вече е стабилна демокрация, има какво още да се прави по стабилитета на тази демокрация. Доколкото става дума за национални цели и приоритети, трябва да има и национално обединение за постигането им, включително на политическо равнище. Все си мисля, че не е по силите на една политическа сила да се справи, ако всички останали противодействат. Необходима е енергията на всички политически сили и на цялото общество, за да регистрираме очевиден напредък в тези направления.

Пак се връщам на въпроса, ако трябва да се съберат около някаква идея, защото не става въпрос да декларираме само, че ще увеличаваме сигурността и доходите, а да кажем как. От многобройните разговори, които имате в студиото и извън него, виждате ли такава компетентност у сегашните политически сили?

- Смятам, че има няколко политически формации - те са предимно вдясно от центъра - които най-малко биха продължили управленската линия, зададена от правителството на СДС в предишния мандат. Смятам, че това е вярната управленска линия за България. Предходният ми отговор следва от тезата, че не са много пътищата, по които България би могла да върви оттук насетне. Ясно е като национална формация какъв резултат преследваме; ясно е, че към него води точно определен път. Ние вече сме хванали този път, така че която и партия да седне в локомотива на властта, ще трябва да държи този коловоз. Ако някоя реши да се отклони от генералната дестинация, това би имало твърде неприятни последици, не толкова за нея самата, колкото за държавата и за хората й. От тази гледна точка смятам, че политическите сили от десния регистър имат по-вярно чувство за модерната национална кауза на страната ни и по-сериозен потенциал, по сериозен ресурс от всякакъв характер, за да я отстояват. Имам съмнение, че БСП и присъдружните партии биха се справили успешно с управлението на посттоталитарна България, с пазарната икономика и с демократичните институции. Струва ми се, че социалистите още малко трябва да постоят в опозиция - да се дореформират, да се идентифицират точно идеологически и политически и чак тогава ще са готови да управляват.

До момента си говорим за рационален вот. Хората мислят кой би могъл да ги поведе напред към просперитет. Обаче доколко и тези поредни избори ще бъдат подчинени на емоцията?

- Ще има емоционален вот и този път. Симптом за това е манията да се лансират популярни лица от спорта и шоубизнеса за водачи на листите. Важно е обаче българинът да си отговори какво ще избира - дали харизматични популярни личности, които са се изявили добре в някакво професионално поприще, или политически програми, политически платформи. Независимо от епидемичния характер на явлението да се тикат шоуперсоните към политиката, струва ми се, че българинът все повече ще мисли от гледна точка на интересите си и на преценката коя политическа сила най-добре би защитила тези интереси. Според мен рационализмът на вота този път ще бъде по-голям, по-изявен отколкото при предишните избори.

Странно е тогава, че в тази ситуация, когато българинът се очаква да действа по-рационално, политическите лидери наблягат повече на емоцията. Каква е причината? Да не би те да са изостанали малко?

- Ами да, те определено разчитат тъкмо емоцията, харесването на една или друга известна личност да бъде водещата мотивация при вота. Въпросът е в каква степен това партийно изхитряване се основава на вярно знание за електората и за настъпилите в него промени. Напълно възможно е формациите, запленени от идеята, да останат излъгани в надеждите си популярните лица “да изтеглят “тяхната политическа сила, ако тя няма или не е показала капацитет да управлява или пък се е провалила в управлението. Обратното означава много да се подценят избирателите. Може тук-там да се получи, но не съм убедена, например, че Азис или Анелия ще влязат в парламента. Стефан Данаилов - да, но той отдавна е избрал политиката за свое вторично занимание и доста добре се изявява и като политически актьор. Между другото, има някаква логика да се предлагат в листите популярни хора, успели в друго поприще. Това е своеобразен мажоритарен избор в условията на пропорционална система. В случая е валидна механиката, че като е успял на някакво професионално поле, човек евентуално ще успее и в политиката. Имаше доста личностни политически провали в България и те подхранват въпросната логика. Но е крайно време да разберем, че политиката също е професия; че за да бъдеш политик, трябва да притежаваш комплект от определени качества, специфични знания, дарби и професионална подготвеност и че политическите гастрольори само по изключение са в състояние да решават сериозните проблеми на държавата.

Ако се върнем четири години назад, от гледна точка на днешния ден можем да кажем, че Симеон Сакскобургготски влезе в политиката изцяло на вълните на емоцията. Каква част от тази емоция е запазена, до каква степен може да разчита НДСВ все още на емоцията Симеон?

- Помоему в никаква степен. Четири години мандат отрезвиха и избирателите, и управляващите, които трябваше да се доказват в реалната политика - как са се справили ще проличи на изборите, но съм категорична, че за НДСВ и Симеон Сакскобургготски вотът ще бъде повече от рационален. Изключвам, разбира се, онази малка част от симпатизантите на движението, които действително имат изключително емоционално отношение към личността на Симеон заради историческата му харизма и заради привързаността си към монархическата кауза.

Ако не са мотивирани емоционално, от какво ще бъдат мотивирани? Успя ли НДСВ през тези четири години да си създаде собствен образ, който да бъде устойчив извън Симеон Сакскобургготски? Изобщо ще има ли НДСВ, ако Симеон ІІ го няма?

- Няма как да се раздели едното от другото. Тази партия беше създадена около и от харизматичната личност на Симеон Сакскобургготски. Ако той реши да се откаже от активно участие в политиката, вероятно резултатите й биха били съвсем различни. Но засега премиерът подсказва точно обратното - че има намерение да остане в българската политика; ерго, ще продължи да бъде консолидиращият фактор на партията си. А гласуването за НДСВ ще бъде рационално, защото хората ще изхождат от това какво се случва с живота им. Вярно, НДСВ не успя незабавно и несимволично да увеличи доходите, но така или иначе продължи да следва управленската линия на СДС - единствено перспективната за България; НДСВ успя да заведе България в НАТО и да я доведе до прага на ЕС; има видимо стабилизиране и оживяване на икономиката, има и тенденция за покачване на доходите. Това според мен ще бъде отчетено от избирателите, а това е мотивацията на един рационален вот.

НДСВ се опита първоначално да потърси място в Европейската народна партия, а накрая се озова в Либералния интернационал. Не ми се влиза в дебат доколко либерална формация е НДСВ, но непрекъснато по някакъв начин се забравя коалиционният партньор в управлението ДПС, който също се е обявил за либерална партия. Доколко в ДПС са либерали изобщо?

- За това трябва да бъдат попитани ръководителите на Либералния интернационал, щом ДПС членува там. Не трябва да забравяме, че ДПС стана коалиционен партньор само защото на НДСВ не достигна един депутат, за да има абсолютно мнозинство в този парламент. Т.е. по силата на обстоятелствата, донякъде на принудата, се роди това коалиционно партньорство, но така или иначе то издържа четири години. Някои от компромисите, които трябваше да прави НДСВ, бяха видими и публични, други вероятно са останали скрити, неявни, но общо взето така функционира една коалиция. Въпросът е компромисите в даден момент да не се изродят в рекет. Според мен на няколко пъти през този мандат управляващото съдружие беше заплашено от разтрогване заради хиперапетити на младшия съдружник, но в крайна сметка надделя приоритетът да бъде запазена властта.

На базата на това последното заключение каква роля ще има Ахмед Доган в следващото Народно събрание? Ще има ли нужда от ДПС в една коалиция НДСВ-БСП?

- Ако се съди по социологическите проучвания, предполагаемата бъдеща коалиция БСП-НДСВ ще има достатъчно депутати, за да управлява без балансьора ДПС и изобщо без който и да било балансьор. По-съществено е дали ще се оформи такава коалиция. Резултатите от изборите могат да се окажат изненадващи за всички. Чисто аритметически, за стабилно парламентарно управление на НДСВ и БСП едва ли ще са нужни гласовете на ДПС, но възможно е двете формации да привлекат и ДПС, за да изглежда по-представителна коалицията. Но това са сметки, които ще се правят след изборите, защото ключа за отговора го държи избирателят.

А доколко е реалистичен обратният вариант - НДСВ, ОДС, БНС, със или без ДПС?

- Точно толкова реалистичен, колкото и лявоцентристкият БСП-НДСВ-ДПС. Най-вероятно ще има сложни политически договаряния, надлъгване, ако щете, докато се постигне съгласие около едната или другата формула, но помоему ролята на балансьора, на политическата сила, без която ще е невъзможно да се композира управляваща формация, този път ще принадлежи на НДСВ, а не на ДПС.

Нека да повярваме на социологическите проучвания в момента и да си представим следващото Народно събрание с БСП, НДСВ, ОДС, ДПС, БНС и може би ДСБ. Можем ли да си представим някой друг?

- Едва ли. Съмнявам се, че някоя друга извън изброените партии и коалиции притежава потенциал да прекрачи в следващия парламент. По-скоро е възможно някоя от изброените да не успее да надхвърли заветните 4%.

Тоест влизаме в един доста ограничен кръг.

- От една страна, изглежда ограничен, но, от друга - управляващата коалиция, която трябва да излъчи правителство, се очертава да приюти повече политически субекти, което автоматично ще я направи и по-нестабилна. Едно обединение център-дясно например е много вероятно да има четири сегмента, което без съмнение ще рефлектира върху стабилността на правителството, защото то ще трябва да бъде труден баланс между много интереси, властови претенции и сметки. Това няма да е добро за България, въпреки че е много спорно дали вариантът абсолютно мнозинство на БСП би бил по-устойчив и продуктивен.

Ако гледаме тези политически сили, има един човек, който със сигурност няма да се класира за премиер - Иван Костов. Каква обаче е ролята на ДСБ през следващите четири години? Възможно ли е това, което само веднъж си позволи да допусне Костов - коалиция с НДСВ?

- Щом веднъж си е позволил да го допусне публично, значи може да има и дубъл. В политиката, особено българската, нищо не бива да се изключва. Във всеки случай до изборите подобно партньорство категорично ще се отрича, тъкмо обратното - НДСВ ще бъде припознавано като един от големите опоненти, да не кажа врагове на ДСБ, просто защото това е необходимо за политическата идентификация на новата партия. В момента тя усилено налага образа си чрез много агресивна и по мои наблюдения ефективна предизборна стратегия. След като не можаха да запазят табелата "ОДС", се заеха последователно, шумно да популяризират марката "ДСБ”. Очевидно ги съветват сериозни експерти в политическия PR. Какъв фактор ще бъдат в българската политика занапред, зависи от това дали ще успеят да влязат в следващия парламент. Засега преобладават прогнозите, че са способни на скок над 4-процентовата бариера след преизчисляването на гласовете. Оттам насетне решаващо ще бъде парламентарното поведение, което ще изберат - дали познатата самоизолация на тоталното отрицание или все пак евентуалното участие във властта ще се окаже достатъчно атрактивно. Но ако се съди по характера на нейния лидер, ДСБ не би се съгласила да бъде припяваща партийка в по-широка дясна коалиция. Те искат всичко или нищо. Проблемът е, че засега “всичкото” е твърде далеч от тях. А ако останат извън парламента, най-вероятно ще се маргинализират като политическа формация.

Да се върнем към вашето предаване. Имате усет към земетръсните теми. Защо политическите земетръси напоследък затихват твърде бързо? Севлиевски и Велчев на една яхта, "Краун ейджънс", апартаментите на властта, царските имоти, "Булгартабак", магистрала “Тракия”, убийства на мафиоти, на прокурора Колев... Защо се загубва медийният интерес? Вие работите в частна медия с американски собственик. Упражнява ли някой влияние върху вас по определени теми?

- Заради естеството на работата си журналистите винаги ще бъдат обект на властови натиск. В този смисъл съм убедена, че когато става дума за драстични нарушения, за скандални злоупотреби с пари и власт, неизменно се правят опити за париране на журналистическото любопитство. Даже улавям много отчетливи симптоми на подобно въздействие. Оттам нататък въпрос на демократична зрялост, капацитет и професионална автономия е медиите да не се поддават на такъв натиск. Мога да кажа, че в Би Ти Ви работя спокойно и свободно, както не съм работила никъде другаде. А попътувах доста из медиите - от БНР през в. “Демокрация” и "Дарик радио" до БНТ. Накрая акостирах в БТВ. Съвършено самостоятелно избирам темите на “Сеизмограф”. Когато обаче те са особено сеизмични, когато в някой конфликт са замесени много и големи интереси, обикновено се получават и силни реакции, включително властови. Хора, чиито имена ще се въздържа да назова, звънят на моите шефове, на мен самата, опитват се да повлияят, но засега с дружни усилия отбиваме атаките. Така че сама определям темите на предаванията си, участниците в тях... и сама нося последствията от това.

И при мен е така.