19-04-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

30 март 2005, 14:15

Наопаки:

Александър Божков интервюира Георги Коритаров

Александър Божков в "Още инфо" >>

Александър Божков

"Дневник"

 

● Журналистът трябва да има своя позиция, но не винаги е проява на добър тон, ако показва пристрастията си публично

● От български интерес е политиката ни по Ирак да е последователна

● Симеон предизвика промени в политическата система на страната

● БСП е в лидерска криза - Станишев е авторитет чрез институцията Председател, но няма лично влияние и харизма на неформален лидер

● Ако БСП е първа сила, но без възможности да състави правителство, не мисля че биха приели варианта Симеон да е премиер

● Тези избори ще са проверка за политическите мотиви на Ахмед Доган

Започвам с един принципен въпрос, защото сте ми първия интервюиран. Трябва ли журналистите, които питат другите, да имат собствено мнение и трябва ли да го демонстрират?

- Преди всичко, не мога да не изразя емоцията си, че съм първият скалп, който ще нанижете на колана си от интервюирани колеги журналисти и, когато политик от Вашия ранг  интервюира журналисти, това във всички случаи провокира към мобилизация, защото журналистиката винаги се е опитвала да бъде особен вид партньор на политиката и често пъти автор на някои идеи, които възникват. Като казвам това, естествено продължавам отговора си на конкретния въпрос. Журналистът винаги трябва да има собствено мнение, но не винаги трябва да го експонира. Журналистът трябва да има своя гражданска позиция, свой поглед върху определена политическа ситуация. Но не винаги е проява на добър тон, ако политическите пристрастия се показват публично. Понякога, обаче, журналистът може да демонстрира, чрез поставени от него въпроси, определена позиция, контрапункт на тази, която развива интервюираният от него. Така се създава баланс.

Обикновено се смята, че новинарите трябва да са безпристрастни, но за интервюиращите това не е задължително.

- С въпросите си журналистът разработва едно поле, в което попадат и отговорите, които дава интервюираният. Тук има един особен, бих го нарекъл, пазарен принцип. Онзи журналист, който съумее да зададе въпросите си така, че да поддържа интереса на аудиторията и  да проведе динамичен, качествен и съдържателен разговор, от който произлиза или новина, или ценно разсъждение на интервюирания, значи е съумял да напипа верния пулс на темата и, въпреки че въпросите са определени от някаква предварителна логика в концепцията на журналиста, интересът към интервюто става доказателство, че подходът е бил правилен. Ако един журналист задава неадекватни въпроси, в резултат на които се води безсмислен разговор, това означава, че подходът е сгрешен.

Тогава, след този първи урок, който получих по интервюиране, можете ли да ми кажете вашата прогноза за продължителността на чуждото военно присъствие в Ирак?

- Начинът, по който водим разговора,  ме връща към много приятни спомени от тенис мачове  с Вас. След четири последователни топки, отправени в дясно, сега ми пращате силна топка в далечния ляв ъгъл на корта, където се събират двете линии и аз трябва да тичам, за да я върна.

Така е.

- Смятам, че до края на 2005 ще се оформи една обща концепция сред страните членки на международната коалиция, която ще бъде построена върху идеята за неконфронтационност, на последователност и приемственост в поведението. Независимо дали ще бъде редуцирано присъствието или ще се вземе решение за още известно време да продължи това присъствие, смятам, че ще надделее консенсусния принцип, за да не се компрометира международната коалиция, която във всички случаи олицетворява един нов международен порядък.

Но някои вече обявиха че се изтеглят. И Полша, и Украйна, и Холандия. Как ще реагират американците и как ще реагират българите?

- Това е така, но аз съм привърженик на нещо, което в нашия политически език преди години получи едно определение, което се нарича политическо ветрило. Това е формата за намиране на относително консенсусно разбиране за политиката към Ирак. Това е ветрилообразно поведение. Тези страни, които вече са обявили, че напускат, най-вероятно ще спазят обещанието си, защото то е преди всичко обещание към съответните общества; това са и потенциалните избиратели, заради които се взима това решение. Нищо не пречи международната коалиция да бъде съхранена като единна философия и на принципа част от страните, които са взели решение да напуснат, да напуснат, а други страни просто да намерят онази междинна формула, която да позоволи да не се скъса нишката от отговорности в Ирак и да не се позволи да бъдат оставени Съединените щати съвсем сами в една ситуация, която изисква международна солидарност

А ние какво да правим?

- Аз мисля, че България избра правилен подход, който преминава през внасяне на проекторешение в Народното събрание и съответно разработване на няколко етапа за поведение, които последователно да обозначават преминаването на българското присъствие в Ирак в друго качество. Нашата страна на няколко пъти получи много конкретни недвусмислени похвали от САЩ и то на много високо политическо равнище – Доналд Ръмсфелд, Колин Пауъл. Това означава, че ние вече сме се вписали в представата за висока степен на съпричасност към каузата за демократизация на тази страна и към конкретните усилия, които се предприемат там, включително и на равнище военно присъствие. От български интерес е политиката, която бъде възприета, да не представлява рязко скъсване с досегашния ни модел на поведение, но и да отчита и българските анализи и оценки, които все повече показват необходимост от трансформация на българското присъствие в нещо друго.

Добре, обаче ако БСП спечелят изборите, те заявиха, че ще изтеглят контингента веднага. Доколко позицията на БСП съвпада според Вас с позицията на президента Първанов?

- БСП допуска според мен една стратегическа грешка. В желанието си да се харесат на колкото може повече избиратели, те радикализираха в максимална степен отношението си по българското присъствие в Ирак в посока на тезата за незабавно изтегляне оттам. По този начин те изкуствено създават конфронтация около един проблем, чието решаване повече от всичко изисква консенсусен подход. Грешката на БСП по проблема Ирак е съизмерима с тяхното поведение, което имаха доста продължително време за членството на Българияя в НАТО, когато бяха против.

На тях не им е проблем да си сменят позицията.

- Така е, но във всички случаи е проблем за имиджа на страната, тази неустойчивост по темата Ирак и липсата на приемственост и консенсус, ако БСП наистина пристъпи към изпълнение на своите обещания.

А има ли разлика с позицията на Първанов?

- Определено Първанов застъпва държавническа позиция и може да се счита, че той е факорът, който внася реализъм в полето на социалистическия спектър, доколкото можем да приемем, че той може да има каквото и да било влияние върху тях във момента. Факт е, обаче, че Първанов действа като президент и неговата позиция е държавническа, докато БСП се опитва да прави предизборен капитал от темата Ирак. В краткосрочен план това би могло да им бъде от полза. За страната това обаче ще донесе неприятности. Няма да се погледне с добро око на нещо, което показва неустойчивост и потенциал за връщане към позиции и рефрекси, които бяха характерни за БСП в годините, когато за нея се говореше като за нереформирана партия.

Изминаха 14 години от приемането на Конституцията. Не се ли проявиха достатъчно слабости в разпределението на пълномощията между властите? Защо никой не предлага сериозно например друга структура на властите или поне други отговорности на президента?

- От време на време са възниквали предложения, засягащи правомощията на президента, но те по-често са били насочени към трансформиране на правомощия или ограничаване на правомощия, но не и разширяване на правомощия. Прави впечатление, че всеки път, когато се говори за разширяване на правомощията на президентската институция, подобно подсказване или идва от среди близки до съответния президент или, ако изобщо възникне такова подсказване, то веднага се натъква на реакции от типа “вижте колко страшен авторитаризъм се надига”.

Иначе, естествено тази конституция не би могла да бъде съвършенния регламент за развиване на обществото ни и естествено беше да си остане един регламент на прехода. С всичките условности, заложени с нея. И около рисковете и условията Симеон да не се кандидатира за президент, с изискването за петте последователни години пребиваване в България, за българското гражданство по рождение, за противоречието между прекия избор на президента и ограничената му власт. Всички тези условности направиха така, че времето да изиска тя да бъде преосмислена и променена, но тя не е в такава степен идеологически белязана, колкото е белязана от страховете на прехода.

Можем ли да развием идеята, понеже споменахте Симеон и понеже споменахте, че това е конституция на прехода, че всъщност идването на Симеон Сакскобургготски е един вид промяна на статуквото, установено с тази конституция и въвеждане на един нов елемент, който при формално запазване на Конституцията промени цялостната политическа картина на страната.

- Че политическата картина е променена цялостно, това е факт. Симеон Сакскобургготски влезе в България като политически фактор, предизвика промени в политическата система на страната, паралелно с това пропуските и несъвършенството в Конституцията все по-често се проявяват и това е по-скоро в рамките на функционирането и партньорството между отделните институции и зони на правомощия, но не толкова заради влизането на още един играч.

Доколко тази нова ситуация успя да накара традиционните политически партии да се променят? И по конкретно БСП, която близо 10 години беше под контрола на едни хора, обърнати повече назад, намери ли сили в себе си и хора в себе си, които да оценят сегашната ситуация и да почнат да гледат по друг начин на политическия живот и на своето собствено бъдеще.

- Опасявам се, че по-скоро не. БСП се опира основно на същите личности, с каквито разполагаше и преди години, просто попътният вятър в платната на социалистите сега е малко по-различен. Аз не бих го определил като някаква носталгия по онова минало, което сме свикнали да определяме като социалистически период, а по-скоро обстоятелството, че два мандата БСП беше в опозиция, е направило така, че голяма част от особено по-младите хора, които нямат непосредствен спомен за управлението на социалистическата партия, да я извеждат в предпочитанията си като възможен победител. Това, обаче, ако се опитаме да го преведем на прагматичен език, крие огромен риск, пред който е изправена БСП, риск от порядъка на този, който доведе до спечелването на изборите от социалистите през 1994 година и провала им само две години по-късно. Нещо което се случи заради големите очаквания, с които беше натоварена БСП и липсата на потенциал у тази партия да отговори на тези очаквания.

Текат едни слухове, че има две течения вътре в БСП, че са разделени по някакъв начин; има ли го наистина, или това всъщност са внушения отвън. Или може би повече са объркани и нямат ясна визия какво точно искат да правят.

- БСП като че ли беше много по-избистрена във въремето, когато си задаваше въпроса каква партия е. Тогава в нея имаше отчетливи идейни движения: ОСД, което олицетворяваше социалдемократическата тенденция, имаше “Марксистка платформа”, имаше и една членска маса, която фактически можеше да се приеме за златната среда, която е там, където е ръководството на партията. Сега ОСД е напуснала БСП, като част от нея се връща като коалиционен партньор в лицето на ПД ”Социалдемократи”, “Марксистка платформа” се отдели като БКП “Георги Димитров”, но външен партньор на БСП е друга една компартия, тази на Александър Паунов. В този смисъл, изкарвайки двете ключови тенденции навън, сега е много по-трудно да се отговори на въпроса каква партия точно е БСП и какво представляват тези хора, които са вътре, отколкото преди.

Кой е по-голям авторитет там, Станишев или Първанов?

- Станишев не е този тип лидерски авторитет, какъвто обикновено би трябвало да се разпростре и върху неформалното лидерство. Станишев е авторитет чрез институцията Председател на БСП, него го слушат дотолкова, доколкото им е началник, но не мисля, че той има личното влияние и харизма, да бъде възприет и като неформален социалистически лидер. Първанов във всеки случай е дистанциран, той просто е президент. Както и да го гледаме, той има много усложнени внаимоотношения с партията и има само индиректно въздействие върху БСП, така че няма да е пресилено ако кажем, че БСП в момента е в лидерска криза. Има сериозно разминаване между формалния лидер на БСП и неформалните лидери на БСП. Забележете какво се получава. Формалният лидер е Серегей Станишев, а една от личностите с най-сериозно неформално влияние – Татяна Дончева – е основен критик на Сергей Станишев. Това е голяма драма за БСП. Ако спечелят изборите и съставят правителство, ще имат големи неприятности.

Сега пак да забия топката в другия ъгъл. В дясно пък има твърде много личности. Дори президентът Стоянов ще се кандидатира в парламентарните избори. Всъщност Петър Стоянов ще подпомогне ли консолидирането на дясното или ще се превърне в съперник на Надежда Михайлова за лидерската позиция?

- Петър Стоянов не става сега съперник на Надежда Михайлова. Едвам достигнах топката на срещуположния ъгъл на корта, но я връщам с огромни усилия. Поведението на Петър Стоянов от самото начало се заяви да бъде алтернатива на политиката, водена от Надежда Михайлова. Особено що се отнася до коалициионната политика на СДС и с неговите цели. Това е изключително силен разграничителен момент и аз мисля, че след влизането на Петър Стоянов в парламента, той ще аспирира за лидерското място в СДС, предвидливо заемайки място в парламента, за да има позиции в парламентарната група.

А може ли да има министър-председател от десницата след изборите?

- Не. Нека да бъдем реалисти. Подобна хипотеза преминава през класиране на СДС като втора политическа сила на тези избори, да изпревари НДСВ по начин, който да може да определя политическия дневен ред в дясно и в центъра убедително. От друга страна това предполага БСП да не е спечелила такова мнозинство, с което да може да формира свое коалиционно правителство. Малко вероятно е да има министър-председател от десницата.

Налице ли е възможност БСП да приеме Симеон Сакскобургготски като министър-председател на едно лявоцентристко коалиционно правителство?

- Този вариант също преминава през кадрови промени на върха в БСП. Това е вариант, в който БСП няма възможност да наложи свой дневен ред и цената на компромиса за участие във власттта да бъде да приеме Симеон Сакскобургготски като премиер. На мен ми си струва обаче, че въпреки че има сили в БСП, които биха искали такъв вариант, особено от средите на така наречения “червен капитал”,  БСП не би приела такъв въриант. Ако БСП е първа политическа сила, но без възможности да състави правителство, не мисля че биха приели варианта Симеон да има втори премиерски мандат.

Какво ще прави тогава царят?

- Ще направи опити да състави правителство със формации от десния спектър.

Не питам за бъдещата политика на Ахмед Доган ...

- Тези избори ще бъдат изключително важни като проверка за политическите мотиви на Ахмед Доган. Най-логичното нещо е ДПС да остане в устойчива коалиция с НДСВ и да се опита да заздрави Либералния алианс като структура. Това означава, че ако ДПС влиза в каквито и да било коалиции, то не бива да го прави без НДСВ. Ако обаче станем свидетели на варианта, в който БСП предлага на ДПС да направят правителство и ДПС се съгласява, изоставяйки НДСВ, за мен това ще означава, че ДПС играе политическа роля, надхвърляща политическите интереси в българското национално политическо пространство. Това ще означава, че ДПС приема да участва в управлението, за да бъде ключов лобистки мост на друг тип интереси по пътя към Европейския съюз. За мен ДПС като партия, съставена от основно хора от турски етнос, би могла да играе важна роля по-нататък в създаване на предпоставки за активизиране на преговорите с Турция по пътя и към Европейския съюз и в този смисъл, ако такова правителство на БСП и ДПС бъде създадено, без НДСВ, аз ще имам основание да преоценя смисъла на участието на ДПС в политическия ни живот.

Такова едно правителство би изхвърлило Симеон Сакскобургготски от политиката. Той очевидно няма да е депутат, а дали ще му се чака цяла година, за да се кандидатира за президент?

- Би го изхвърлило, но като знаем какви рикошети стават в политиката, по-добре да не си мислим къде би могъл да попадне той.

Да се върнем на темата с която започнахме, за интервюиращите и интервюираните. Ако ви се случи, г-н Коритаров, най-невероятното, да ви позволят да направите интервю със Симеон Сакскобургготски, но да можете да му зададете само един въпрос, кое ще е най-важното което бихте го попиали?

- Защо, г-н Сакскобургготски?

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо