19-04-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

28 март 2005, 12:45

За голямата уста и вредата от нея

Александър Божков в "Още инфо" >>

Александър Божков

"Дневник"

 

Скоро ще има избори. Преди изборите ще има предизборна кампания. В тази кампания ще се надуват балони с обещания, ще ни заливат с приказки, всички кандидати ще отворят едни големи усти.

Все пак обаче предизборната кампания още не е започнала. Но на някои хора устите им отсега са се отворили така, че с нищо не можеш да ги затвориш. Както казваше Радичков, цитирам по памет, “простотията им малка, но кацнала на ревера и говори и ръкомаха, говори и ръкомаха”.

Депутатът от "Коалиция за България" Николай Камов, председател на ПД “Социалдемократи”, отвори голяма уста и започна да обяснява на всички какво ядро на новата левица е неговата партия, колко тя е единствената

истински социалдемократическа и как никой друг вляво нямал никаква програма за управление. Само от БСП, разбира се, знаем всички, зависи дали самият Камов и още до двама-трима народни представители от неговата партийка ще бъдат допуснати до избираеми места в листите и ще ги има ли изобщо в бъдещия парламент. Това обаче не пречи на голямата уста Камов да раздава

категорични оценки за всичко и всички

най-вече за другите партии от левицата и в резултат на това да стане нежелан за водач на нито една листа, дори и в Добрич.

Партията на Иван Костов също отвори голяма уста и не спира да се натиска за изпращане на депутатска делегация при нашия контингент в Ирак. Не е ясно какво точно ще търсят депутатите в Дивания и как от посещението там ще направят компетентно заключение например дали добре се ръководи военната мисия или не, или пък кога трябва да се завърне батальонът ни. В замяна на това стана ясно, че целта е там да отиде самият Иван Костов, да се снима с бронежилетка, за да може да се завърне поръсен с героизъм и пустинен пясък и с още по-голяма уста, за да раздава поредната присъда от последна инстанция над всичките си противници и бивши съратници и да радва слуха на верните си избиратели.

Димитър Калчев, министър на държавната администрация, който от месеци беше напълно изчезнал от публичния живот и мълчеше като комунист на разпит, изведнъж тръгна по страната и започна да отваря една много голяма уста на тема тъкмо подведомствената му държавна администрация. Как ей сега, всъщност не сега, а веднага след изборите щели да започнат да се отдават административни услуги на концесии и това щяло веднага да намали броя на чиновниците с около 5 хиляди души. По думите му 25 вида услуги вече били одобрени за концесиониране. Като знаем, че за времето на неговото министерстване държавната администрация неумолимо нарастваше от година на година, не можем да не отдадем тези му твърдения на

скоротечно заболяване от синдрома “голяма уста” и да му предпишем домашно лечение при строг режим на мълчание

Новата министърка на новото министерство, съчетаващо културните въпроси с морските и планинските курорти, в първите два дни на новото си поприще отвори една мъничка уста и обяви Златю Бояджиев за композитор, Оскар Уайлд за автор на руска пиеса и обърка още няколко други автори и произведения. В резултат на това се очакваше някой да я посъветва да не се опитва да си отваря изобщо устата по време на тримесечния си министерски мандат. Тъкмо напротив, ненавършила и месец в изпълнителната власт, Нина Чилова отвори голямата уста и от нея произлезе обещание за увеличаване на всички заплати в културния сектор ни повече, ни по-малко, а точно с 20 на сто. Очевидно не става дума за подобно увеличение в рамките на тримесечното и управление, нито пък в рамките на настоящата календарна година дори защото, както е известно, бюджетът за 2005 беше приет още преди Коледа и няма сведения да се предвижда актуализацията му. Културните дейци, разбира се, са нежни души, като деца са, и лесно могат да бъдат замайвани с елейни обещания. По-интересно очакваме да стане, когато министърката Чилова отвори пак голямата уста и обяви процента на увеличението на заплатите на барманите, сервитьорите и спасителите на плажа. Тия са доста вещи в смятането, длъжни сме да предупредим младата госпожица.

За онези, които не бяха чували досега, в малката, но сплотена парламентарна група от лявата страна на Народното събрание има един депутат на име Тома Томов, който бил коалиционен партньор (също като споменатия по-горе Камов) на БСП и при това лидер на партия "Рома". Очевидно притеснен от шумните изяви на европейския ром Цветелин Кънчев и на седесарския ром Илия Илиев, този Тома Томов, когото до момента не бяхме имали удоволствието да познаваме, отвори една голяма лява ромска уста и заяви най-тържествено, че ако държавата не се намесела бързо, ако не вземела кардинални мерки за разрешаване проблемите на ромите, те щели се превърнат в заплаха за националната сигурност на България. Според заплашителните му думи можело да се стигне до

световен прецедент - разрушаване на една държава

в Европа. Не разбрахме как точно ще стане разрушаването, вероятно като бъдат откраднати всички пътни знаци по шосетата, всички релси на железниците и всички кабели на прясно приватизираните електроразпределителни дружества плюс БТК. Това вече ще бъде наистина разрушаване на държавата. Както е известно, без пътища, железници и електрификация няма нито социализъм, нито въобще държава. Добре че една голяма уста не стига за разрушаването на цяла България. Иначе щяхме да се притесним.

Мирослав Севлиевски неочаквано преди няколко седмици се оказа министър на енергетиката. Може. Всички в бранша знаят, че енергетиката напоследък не се управлява от министерството, а от един човек на име Ковачки (да не се бърка с Ковачев, който сега управлява икономиката). Министерският пост обаче позволява на Миро Севлиевски да посещава свободно ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове и АЕЦ-ове и там да се среща с работниците енергетици и да отваря голяма уста за големи приказки. Като ходил в “Марица-изток” например, решил да вдъхне вяра в новото време, което идва, на синдикатите там и най-компетентно им обещал само за тях, само в “Марица-изток”, по един милиард (!?) евро инвестиции на година през всяка от следващите десет години. Малка и проста сметка за киловатчасите, които произвеждат "мариците", и цената на един киловатчас ще ни докаже без колебание, че ... и Мирослав Севлиевски е просто една голяма уста.

През миналата седмица козлодуйските енергетици бяха удостоени и с височайше посещение на няколко европейски депутати. По този повод се успокоихме, че големи усти има не само у нас, но и в Европа. Три милиарда лева ще бъдат загубите за България от затварянето на двата реактора преди построяването на нова централа в "Белене". Това съобщи британецът Теренс Уин, член на групата на социалистите в Европейския парламент и ръководител на делегацията. Уин оцени нашите реактори като надеждни и неотстъпващи по нищо на останалите европейски ядрени мощности. В рамките на еднодневното си посещение

английският социалист не само успя да пресметне

точно загубите - нещо, по което спорят от години експертите от Евросъюза и нашите, но и с един поглед се убеди, че реакторите ни са досущ като всички други в Европа, което показва само че ги е посетил по подобен начин всичките до една ядрени мощности и затова знае.

Разбира се, всички гореспоменати са само аматьори или гастрольори в ролята на голямата уста в сравнение с ежедневния олицетворител на този подход, любимия на целия български народ генерал Бойко Борисов. Той ни събужда сутрин от студиото на Бареков, после се включва по телефона в предобедните блокове на радиостанциите, за да ни разкаже за поредния успех в борбата с престъпността, в обедните новини научаваме къде се е провела блестяща операция непременно под неговото ръководство и винаги заедно със Secret Service, а в “По света и у нас” вечерта виждаме картина от поредната му пресконференция у нас или по света, в която ни обяснява как му пречат законите, а също така и съдиите (“Ние ги хващаме, те ги пускат!”).

Може да се каже, че свикнахме за четири години с този стил на генерала и беше престанал да ни прави впечатление дори, но онзи ден голямата му уста не се удържа точно когато трябваше да направи поне един опит да не се отваря. В центъра на София беше застрелян показно човек. От устата лично на главния секретар на МВР разбрахме почти веднага, че този човек не бил престъпник, а точно обратното, таен сътрудник на полицията и ключов свидетел по особено голямо и важно дело за контрабанда. Доколкото сме чели криминални романи и сме гледали американски филми, такива хора ги крият вдън земя, сменят им имената и ги пазят денонощно, за да не ги стигне дългата ръка на мафията. Това, че не са го опазили, си е достатъчен гаф. Но да съобщиш на всеослушание, че не си пазиш най-важните свидетели и позволяваш да ги разстрелват на улица “Ами Буе”, значи да обявиш просто и еднозначно, че никой не може да разчита на закрилата на полицията и по-добре да си трае и да не се обажда, когато види някъде някое престъпление.

На другите големи усти им е простено все пак. Политици са. Избори идат. Скоро ще почне официалната кампания и от големи усти няма да можем да се разминем.

Само генерал Бойковата уста да имаше кой да я затвори. Само в конкретния случай. Но се носи слух, че и той щял да се впуска в политиката.

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо