|
През последните седем години България неизменно беше
цитирана от ръководителите на Международния валутен
фонд, Световната банка, Европейската банка за
възстановяване и развитие и другите международни
финансови институции като пример за подражание.
Неотклонното спазване на препоръките на изброените
донори, успешното приключване на всички споразумения,
програми, проекти и заеми с тях доведе до стабилност и
континюитет в българската политика и икономика, а също
така и до неколкократно повишаване на кредитния
рейтинг на страната, до драстично увеличаване на
преките чужди инвестиции и в крайна сметка до членство
в НАТО и последна фаза на подготовката за членство в
ЕС.
На този фон всяка прогноза за бъдещето на България в
периода до 2010 би трябвало да изглежда оптимистична и
предстоящите през следващата
2005
парламентарни избори да не предизвикват притеснение
нито у инвеститорите, нито у населението. Всъщност не
е така.
От една страна, продължава периодът на стабилен
икономически растеж, като през първата половина на
2004 брутният вътрешен продукт нарасна с 5.6% спрямо
първите шест месеца на 2003. Това е и най-високият
ръст на показателя през последните пет години.
Най-високи темпове на растеж отбелязват отраслите
финанси (17.4%), търговия (12%) и съобщения (11.5%).
Индустрията отчита най-висок ръст на добавената си
стойност (7%) от всички останали сектори на
икономиката. През първото полугодие на 2004
промишлените продажби нарастват с 20.1% спрямо същия
период на 2003. Основен принос за значителния растеж
на продажбите имат продажбите за износ, които
отбелязват ръст от 38.6% и заемат 39% от общите
промишлени продажби. Няма нито един промишлен отрасъл,
който да не е увеличил експортните си продажби спрямо
първото полугодие на 2003. Продажбите за вътрешния
пазар нарастват с 6.4%, което е близко до ръста на БДС
в сектора. Очакваният растеж на икономиката през 2004
е 5.3%. При така изготвената прогноза, се очаква БВП
да достигне стойност от 41 млрд. лева в текущи цени
през 2005.
От друга страна обаче тези 5.3% ръст ще означават БВП
на страната в абсолютни числа да бъде около 20
милиарда Евро, което означава малко повече от 2500
Евро на глава от населението, а това е вероятно
най-ниският БВП в Европа. Необходимостта от достигане
на сравними нива на качеството на живота в България
със страните членки на ЕС или поне със новоприетите
десет в обозрим период изисква много по-драстично
увеличаване на темповете на растеж. Данните на
статистиката, както и действията на правителството,
изобщо не дават основания да се очаква такава промяна
на темповете на растеж и песимистичната теза тук е, че
България продължава да изостава от тези, с които се
опитва да живее в един дом.
Най-ясно тази неприятна тенденция се вижда в данните
за потреблението и доходите. Крайното потребление
нараства с 4.7% в реално изражение, т.е. изостава от
общия растеж на икономиката. Значително се забавя
ръстът на частното потребление - от 7.7% за първата
половина на 2003 до 5.2% за първата половина на 2004.
Една от възможните причини за забавянето на растежа на
частното потребление е относително по-бавното
нарастване на някои от доходите на физическите лица и
по-специално на тези от труд. Според предварителните
данни на статистиката, средната месечна работна
заплата в икономиката за първите шест месеца на
годината е нараснала спрямо същия период на миналата
година с 6.2% в номинално изражение, но е намаляла с
-0.35% в постоянни цени. Реалният ръст на работните
заплати изостава от растежа на икономиката като цяло,
което има задържащ ефект върху ръста на частното
потребление. Факторът, който влияе в обратна посока и
повишава потреблението в страната, е увеличаването на
обема на отпуснатите потребителски кредити за
домакинствата. От друга страна, експанзията на
потребителските кредити, както и преструктурирането на
потреблението, са причина за твърде високия ръст на
вноса на потребителски стоки. Бавното нарастване на
средната работна заплата, въпреки добрия растеж на
икономиката, доведе до решението на правителството
чувствително да повиши (с 25%) минималната работна
заплата от началото на 2005, което пък веднага беше
атакувано от МВФ и изобщо не е ясно дали ще стане и
ако стане, дали ще доведе до реално повишение на
доходите.
Друга добра новина от България е постигнатата
макроикономическа стабилност. За това допринася
валутният борд, който и през 2004 остава стабилен.
Покритието на резервните пари с валутни резерви се
покачи с 31.1 процентни пункта до 228.3% само през
първата половина на годината. Икономическият растеж и
стабилният валутен борд бяха съчетани с относително
ниски нива на инфлация, въпреки влиянието на редица
проинфлационни фактори. След като в края на 2003
инфлацията в страната се увеличи, през първите месеци
на настоящата година тя отново намаля до обичайните си
стойности и натрупаната инфлация например за периода
януари - юни 2004 е 0.17%.
На този оптимистичен фон обаче идва притеснението, че
и през 2004 се поддържа твърде висок дефицит по
текущата сметка на платежния баланс на страната. За
шестте месеца той достигна 946.5 млн. евро или 10.9%
от отчетения за периода БВП. Основният компонент,
допринасящ за високия дефицит на текущата сметка е
търговското салдо. Темповете на растеж на износа
изостават от високия растеж на вноса. Обемът на вноса
се увеличи със 17.3% спрямо първите шест месеца на
2003. Износът за същия период нарасна с 11.1%. Основен
принос за растежа на вноса имат суровините и
материалите. Вносът на инвестиционни стоки се
увеличава с над 20%.
Веднага следва да се отбележи, че високият дефицит по
текущата сметка на платежния баланс засега успешно се
финансира с положително салдо по финансовата сметка,
съществен елемент от което е чувствителното
увеличаване на преките чуждестранни инвестиции в
страната. Не трябва да се подценява фактът, че за
първи път през последното десетилетие в по-голямата си
част тези инвестиции не са свързани с процеса на
приватизация.
Следващата оптимистично-песимистична новина е, че в
резултат на растежа, както и на провежданата от
правителството твърде активна политика на трудовия
пазар, равнището на безработица намалява и през 2004,
но с по-бавни темпове в сравнение с 2003, главно
поради по-ограничения бюджетен ресурс за активните
програми и мерки (което само показва колко зависима е
тази тенденция от държавната намеса). Очакваното
средногодишно ниво на безработица за 2004 възлиза на
12.2% от икономически активното население. През 2005
то вероятно ще намалее с още 1.3 пункта до 10.9% от
работната сила. Тенденцията е добра на пръв поглед, но
всъщност означава запазване на относително високи нива
на безработицата през следващите години.
Така шизофренично е и тълкуванието на структурата и
политиката, скрита зад държавия бюджет. Състоянието на
бюджета е стабилно, главно поради много доброто
изпълнение на неговата приходна част. Очаква се през
2004 да бъде реализиран над милиард и половина лева
касов излишък на консолидирания държавен бюджет.
Твърди се, че причините за високите приходи през 2004,
както и през 2003, са увеличаващото се потребление в
страната, силния внос, който увеличи приходите от
косвени данъци и повишаването на акцизните ставки
върху горивата и цигарите като част от плана за
достигане на минималните в ЕС нива. Доколко такива
излишъци са нормални и трябва ли да продължи такъв
подход в облагането на компаниите и гражданите и през
следващите години е много спорно и политически
атакуемо.
Същевременно е видимо, че обявените за основни
приоритети на бюджета през 2004 - здравеопазването,
образованието и съдебната реформа - не само не са
постигнали никакъв напредък, но и проектът за бюджет
за 2005 показва пълното безсилие да се намери нов
подход към наложителните реформи в тези ключови за
развитието на страната, но и електорално много
чувствителни сектори.
- - - - - -
На България през 2005 се очертават едва вторите
непредсрочни парламентарни избори за последните
шестнадесет години. Това означава, че двата поредни
пълни мандата – първо на правителството на СДС, а сега
и на Симеон Сакскобургготски – са имали възможност да
развият пълния си капацитет. В периода 1997-2001
предизвикателството беше да са създаде и задържи
стабилност и предсказуемост в икономиката и финансите
на държавата. Очакванията за 2001-2005 бяха, обаче, не
само да се поддържа стабилността и да се реализира
растежа, произхождащ по естествен път от нея, а да се
предприемат активни и целенасочени политически
действия за значителни позитивно движение в посока
достигане поне новите десет в ЕС.
Алтернативите пред българските избиратели за 2005 в
това отношение не са много розови. Пребивавалата осем
години в опозиция социалистическа партия е жадна за
власт, но не е показала, че владее изкуството да
управлява в демократична и пазарна среда. Десницата не
можа да капитализира успехите от четиригодишното си
управление и днес е разпокъсана, неконцентрирана и не
съумява да отправи смислени послания, които да покажат
капацитет за скок. Днешното правителство на
Сакскобургготски пък доказа, че не е способно да
произведе чудесата, които обещаваше.
Затова структурата и съставът на следващото
парламентарно мнозинство и характерът на следващото
правителство остават под въпрос. За съжаление този
въпрос подхранва и очакванията за продължаване на
шизофреничното състояние на българска икономическа
политика.
- -
- - - -
* THE ECONOMIST,
СВЕТЪТ ПРЕЗ 2005, Първо издание на български език,
декември 2004 |
