|
Все
по-голяма територия от Балканите ще става съставна част от
Европейския съюз. Това е новината на седмицата. Преди пет
години (само пет!), единствено Гърция членуваше в общото
семейство, при това по всички показатели си беше на
опашката на общността. През юни 2004 Кипър, заедно с
останалите от десятката, гордо развя синьото знаме със
звездите, а от онзи ден четири други държави, по един или
друг начин, направиха решителни стъпки към членството.
България и Румъния са вече на финалната права, Хърватия се
включи директно в състезанието, дори със шансове да
финишира заедна с румънците и българите, а Турция получи
историческото признание да започне преговори за
присъединяване. Ако прибавим към тази компания и Словения,
която отказва да се назове балканска държава, но ние си
знаем каква е всъщност, то картата на Балканския
полуостров изглежда вече доста по-различна.
Някога
Балканите като цяло бяха наричани “барутен погреб на
Европа”. Преди няколко години се роди новото
географско-политическо понятие “Западни Балкани”, също с
вкус на опасност и нестабилност, за разлика от “Източните
Балкани”, потеглили стабилно по верния път. Турция пък,
напук на всички притеснения, че партията на Ердоган ще се
окаже фундаменталистка и ислямистка, точно под неговото
ръководство постигна най-голям напредък към европейските
ценности и критерии, за да бъде днес новина номер едно в
световните медии.
Тази
радостна предколедна суматоха из нашия регион някак не ни
позволява да се вгледаме в един нов феномен, който още
няма име, но съм сигурен, че ще му го измислят скоро. На
пъпа на полуострова, точно в средата му и малко вляво,
остана една група държави и полудържави, които са тъжно
далеч от Нова Европа.
Сърбия и
Черна гора като че ли стоят най-добре икономически в тази
група. Но политическото бъдеще на двойната държава изобщо
не е ясно. Ще я бъде ли тази малка Югославия или скоро ще
чуем нови призиви за независимост от страна на
черногорците, имат ли двете половинки поотделно или заедно
капацитет и ресурс да изградят модерна европейска
демокрация (две модерни европейски демокрации)? Кой ще се
наеме да отговори на тези въпроси?
Македония, в която промените в конституцията и новото
административно деление уж щяха да подпомогнат мирното
съвместно съществувание на двата етноса, не е напреднала
много, нито в политическо, нито в икономическо отношение.
Изобщо не е сигурно, че държавата в този и вид ще
просъществува, дори и след като американците и признаха
името.
Албания
си е Албания. Твърде бедна, с твърде тежко наследство,
което не успява да преодолее, а и с твърде много албанци
из околните страни, които си поддържат мечтата за ново
териториално деление на региона и сбъдване на мечтите за
велика албанска държава. Никой в Европа не е и отварял
дума за скорошно започване на някакви интеграционни
процеси на Тирана към Брюксел.
Босна и
Херцеговина, която дори и в името си е двойнствена,
всъщност е много по-сложен случай. Днес тази лабораторно
създадена държава има няколко републики вътре в себе си,
няколко правителства, няколко етноса и, за капак, е
протекторат на великите сили, с чуждо военно присъствие и
всевластен генерал-губернатор от чужбина.
Косово
пък дори не е достигнало статута на Босна и Херцеговина.
Изобщо не е ясно на всякъкъв международен правен език
какво всъщност представлява това парче земя само на
стотина километра по права линия от София. Дали ще стане
държава, дали може да има мир там без КФОР, способна ли е
въобще тази общност от враждуващи хора да има собствена
икономика, политика и администрация; ето още един куп
неприятни въпроси без отговор.
На фона
на стария европейски член Гърция, новия европейски член
Словения, почти европейските членове България и Румъния,
официалния кандидат (и сигурен фаворит) Хърватия и
получилата добрата вест Турция, още по-тревожно се
открояват Южноадриатическите Балкани (Ето! И името си
дойде само!) с несигурността на бъдещето им и
потенциалните опасности за нови конфликти и нови опити за
прекрояване на ситно нацвъканата с държави карта.
Бъдещето
на този регион е отговорност, разбира се, и на Щатите, и
на Стара Европа, но и до голяма степен ще бъде вменено
като задължение на днешните и утрешните нови членове на
Европейския съюз, които граничат с горещата зона и по тази
причина са най-заинтересовани да осигурят стабилност,
просперитет и интеграционно бъдеще на комшиите си. Ако
приемем, че с акта на подписване на присъединителния
договор през април догодина ще оставим зад гърба си
най-трудния период в новата си история, не е ли време ние,
тук, в България, да поемем като основен политически
ангажимент с особена важност за самите нас, изработването
и провеждането на целенасочена политика за позитивно
въздействие върху западните и югозападните ни съседи.
Колко от българските политически партии, устремили се към
властта след изборите догодина, имат изобщо някаква визия
за активна балканска политика, записана в програмите и
платформите си? Колко политически дебата са проведени по
тези въпроси у нас до момента и предвижда ли някой да
сравнява и оценява годността на кандидатите за властта по
този критерий?
Нали всеки шофьор знае, че
пожарогасителят в колата му е предназначен първо за това
да гаси съседната кола! А нашият пожарогасител в ред ли е?
Имаме ли изобщо пожарогасител? |
