На шести декември ще бъде почивен ден в... София. Вероятно за първи път от сто и петдесет години насам в Елин Пелин или пък в Костинброд ще е работен ден, а в намиращия се на пет минути от тези сателитни общини столичен град ще почиват. А в "Кремиковци" работен ден ли ще е или почивен? А в участъка Владая - Драгичево? А например работещият банков клон на ДСК във Варна как ще се свърже с почиващата централа на същата банка на улица "Московска" зад царския дворец? Заради събирането на петдесетина външни министри от ОССЕ всички ще станем разногледи навръх Никулден. Ами както сме членове на НАТО и наскоро се готвим да ставаме европейски равноправни граждани, на всяко натовско или евросъюзно събиране в София ли ще почиваме? Всъщност добра идея - повече интеграция, повече празници!

Министерският съвет в четвъртък цяла сутрин се придвижваше пакетно от "Дондуков" 1 до Народното събрание и обратно, защото на едното място се приемаше държавният бюджет, а на другото не можеше да се отложи крайно важно заседание на правителството. Докато ставахме разногледи да следим прибежките на министерските мерцедеси и беемвета от едната до другата сграда, бюджета го приеха безпроблемно, а в другата сграда Министерският съвет свърши нещо, което очевидно не е търпяло никакво отлагане. Първо, решиха министрите за споменатия по-горе почивен ден на Никулден. След това определиха списъка с пътищата, за които от 2005 всички автомобили ще плащат винетки. Тези инструкции даже вече били разпратени до подразделенията на КАТ. Информационни брошури на български и английски език с точни указания били предоставени също по граничните контролно-пропускателни пунктове и областните пътни управления. В цялото това спешно бързане изведнъж стана ясно обаче, че всъщност... винетките ги няма и скоро няма да ги има. Правителството от много бързане още не било решило кой ще ги печата и вече изобщо не било възможно до Нова година да има винетки. Изведнъж се сетих, че всъщност винетките за камионите ги въведоха още от април, но само на ужким, защото и тогава нямаше напечатани винетки, и им дадоха на камионджиите по едно подпечатано листче хартия вместо винетка и им обещаха до няколко месеца за заменят листчето с истински стикери. Вероятно защото сме станали съвсем разногледи, но не сме забелязали стикер на никой камион и до ден днешен.

Младите лъвчета от "Новото време" ни направиха разногледи през последните месеци, като ту се нареждаха откъм опозицията, ту подкрепяха управляващите, от които кой знае защо се отцепиха. Накрая си намериха благородно извинение, че акостираха при управляващите под формата на сто и тридесет милиона повече в бюджета за образованието. Тъкмо се зачудихме за какво точно ще се използват толкова пари и Милен Велчев обясни, че заради тия сто и тридесет милиона до средата на следващата година всяко училище щяло да бъде компютризирано. После уточни, че компютризиране означавало на двадесет ученици да се падал по един компютър. Значи горе-долу по един компютър на класна стая идва всъщност. Този компютър очевидно не е за учителя, защото според официалните данни деветдесет на сто от учителите не могат да работят с тия пущини. Значи ще го сложат тоя компютър "на първия чин до прозореца вляво" и ще си го гледат с любов, а той ще мълчи като известния ученик от стихотворението, някога седял на същия този чин, защото учебния план тъй или иначе не включва ползването на компютри.

Покрай бюджета и "Новото време" с техните плонжове да се правят ту на опозиция, ту на управляващи остана малко встрани от централните новини фактът, че председателят на нововремската партия не бил дошъл да гласува за същия този бюджет в парламента. Да, същият този Емил Кошлуков, който преди месец пак се успа и пропусна да се яви на трибуната да си защищава собствения законопроект за референдумите. Ако тоя човек един ден по някаква игра на съдбата се озове в изпълнителната власт, направо ще станем разногледи от неговото управление. В зависимост от това дали се е наспал или не в съответния ден ще имаме правителство или няма да имаме такова. Съвсем ново време ще настане!

От няколко години, всъщност откак се чу, че може и да ни вземат в НАТО, поредица от министри на отбраната и началници на генерални щабове чертаят планове и проекти за модернизация на армията ни. Разногледи станахме от бомбастични идеи за нови самолети и хеликоптери, танкове, оръдия и друга най-модерна техника и екипировка, както и от парите, нужни за всичко това. Изведнъж обаче ни сведоха до знанието, че военното министерство е преразгледало плана си за модернизация на армията до 2015 г. и е намалило два пъти проектите за покупка на нова техника. Това стана известно обаче не в резултат на драматични дебати за националната сигурност в парламента, а от... поздравителен адрес на министъра на отбраната Николай Свинаров към участниците в международната конференция "Модернизация на въоръжените сили на Република България". Според този поздравителен адрес в плана за модернизация на армията се оказва записано, че в следващите десет години ще бъдат изпълнени 34 проекта, а не 100, както пишеше в оня план, дето беше приет в началото на мандата на сегашното правителство. Съгласно документа тогава до 2007 трябваше да бъдат изпълнени 30 проекта, а до 2015-а - още 70. В него беше записано, че първият етап ще струва на държавата около 1.7 милиарда лв. Съгласно тайничко модифицирания план обаче тази сума щяла да стигне за реализирането само на единадесетте проекта, които правителството одобри преди няколко месеца. Последно разбрахте ли колко проекта и за колко пари ще бъдат изпълнени? Как да не станеш разноглед!

Преди месец-два покрай някакъв изяснен-недоизяснен скандал с посланика ни в Германия по спешност човекът беше отзован (а преди това четири години след изтичането на мандата му никой не се натутка да го смени) и на негово място гордо замина видна деятелка на социалистическата ни партия, по съвместителство и заместник-министър в царското правителство. Обяснено ни беше, че тя била много известна и уважавана в Германия и освен това била много надпартийна. Разногледи станахме от нейните медийни изяви преди отпътуването, но някак се успокоихме накрая, защото още пристигнала-непристигнала и я наградиха с нещо много важно германско. Та хвана се за работа новата посланичка на царя на Република България и първото нещо, което сътвори през изминалата седмица, беше ... клуб на БСП в Берлин. Пак станахме разногледи!

Отвъд Берлин та чак от Брюксел се чу и още по-изненадваща вест. Иван Костов, след като си хортува нещо на четири очи с председателя на европейските християндемократи Мартенс, ни направи разногледи с радикалната си идея да вземе Симеон Сакскобургготски в бъдещото дясно правителство след изборите. След като повече от три години царят олицетворяваше за бившия премиер всичкото зло на този свят и след като разделителната линия между истинското и фалшивото дясно според партията ДСБ минаваше точно през възможността или невъзможността да се прави ортаклък с Кобурга, сега се оказа възможно и напълно естествено Костов и Симеон да седят заедно в кошарката на министрите, докато следващият парламент с овации гласува следващото правителство. Какво ли още ще видят разногледите ни очи до изборите!

И депутатите от НДСВ и ДПС покрай събитията в Украйна ни объркаха понятията. Уж се бият в гърдите и се изкарват първи европейци, но когато опря до това да си кажат недвусмислено мнението по президентските избори в тази важна държава, както го направиха европейците от Европейския съюз, изведнъж се снишиха като Тодор Живков по перестройката (заедно с БСП, която има опит също и от преврата срещу Горбачов преди години, когато седеше смълчана и чакаше повече информация). От друга страна, нищо чудно няма в това снишаване, нали председателят на външната комисия в парламента толкова години си е общувал с Тато, сигурно докато го е лекувал, е прихванал от тактическите му способности.

Само един човек в нашата родина и тази седмица се показа твърд и непоклатим и за пореден път разбрахме, че никога няма нито да ни направи разногледи, нито да ни изненада с нещо дори. Единодушно замразен от целия изпълнителен комитет на МОК и предложен за доживотно изключване от олимпийското движение, вечният и недосегаемият Иван Славков се поусмихна небрежно и си седна на двата стола в олимпийския комитет (българския) и във футболния съюз (пак българския!), за да ни покаже, че колкото и да спорим за незавършилия или може би завършилия преход, и у нас има непреходни неща и хора, които нищо и никой не може да помести.

За разлика от всички нас, разногледите!