|
- Екипът на Лидия Шулева е
много амбициран да приключи темата "Булгарбатак", но при
тази оферта очевидно ще има затруднения и ще трябва да
модифицира стратегията си по някакъв начин на базата на
реалностите.
Какво може да включва
модифицирането?
- За непродадените дружества
в Благоевград и Стара Загора да се предложат по-облекчени
условия и да се допуснат до участие по-широк кръг
купувачи. Логично е изискванията да не са толкова високи,
защото приходите от Благоевград и Стара Загора ще трябва
да се използват за възстановяване на загубите от
ликвидацията на други дружества. Това беше първоначалната
идея и тя трябва да се изпълни по един или друг начин.
Интересно е как ще се
развият нещата в чисто политически план. Защото ще има, и
вече има, силна атака срещу Лидия Шулева. И тя е отляво.
Очевидно е желанието на БСП да запази колкото се може
повече държавна собственост за евентуалното си идване на
власт. Това е доста късогледа политика, защото при
завършване на сделките до изборите в политически план БСП
ще има основание да се извинява, че всичко е приключило и
няма какво да се направи. А когато наследят проблема, те
трябва да предложат решение. Те ще наследят проблем, а не
печеливша стратегия и ще трябва да измислят друга
стратегия, която пак ще е осъдена да бъде губеща. И на
базата на популистките си обещания ще трябва да търсят
пари, за да захранват "Булгартабак" със средства, а да не
затварят предприятия. Ако затворят определени дружества,
какъв е смисълът от тяхната социална реторика?
Как ще коментирате
поведението на ДПС?
- ДПС намери своя интерес в
сегашната стратегия, след като я подкрепи. Целта на Лидия
Шулева при модификация на стратегията ще е да удовлетвори
отново исканията на ДПС. Дали ДПС ще модифицира своите
искания в следваща схема, ще видим през следващите месеци.
Ще трябва внимателно да се следи не толкова икономическата
част, защото там нещата са ясни, колкото политическата
част на сделката - поведението на НДСВ, ДПС и на БСП.
"Булгартабак" ли е
най-политическата сделка? Предстои раздържавяване и на
АДИС, "България Ер"и др.
- "Булгартабак" е истинска
политическа сделка. И при "България Ер", и при АДИС, и при
топлоцентралите има частни корпоративни интереси, облечени
в псевдополитическа форма. В края на краищата е ясно, че
това трябва да бъде продадено. Политическата дреха, която
се облича, е на кого да бъде продадено. Докато за
"Булгартабак", поради социалния ефект на всяко движение в
системата, наистина имаме политически решения. Там
икономическите интереси са на втори план.
Как ще коментирате
пазарлъците около бюджета за 2005?
- Трябва да разделим нещата
на две. От една страна бюджетът е подобен на предишните.
Той е знак на последователната седемгодишна бюджетна
политика. В него няма нищо ново. Дали се намаляват данъци,
дали има малки промени в разпределението на приходната и
разходната част - това не е сериозно изменение във
философията му. Бюджетът си е същият - консервативен, на
стабилността. Явно, че преди изборите управляващите не се
опитват да правят революция в бюджетното мислене.
Правителството беше обречено да направи консервативен
бюджет.
Мисля, че пазарлък всъщност
нямаше. Въпрос на време беше кога Новото време ще намери
повод да се съгласи с бюджета. На никой в тази тройка -
НДСВ, ДПС и Новото време, не са му нужни предсрочни
избори. Целият театър, който Новото време изигра, беше да
покаже колко важно е като политическа партия. И Милен
Велчев, и премиерът знаеха отлично, че то ще кандиса. Те
трябваше да намерят удобна форма, в която да си стиснат
ръцете. И я намериха навреме. Няма натиск, никакво
просрочване на законовите срокове, всичко си върви
нормално и съм сигурен, че бюджетът ще се приеме. Очевидно
е, че БСП не може да подкрепи бюджета, правейки се на
опозиция. СДС и ОДС ще гласуват против - те не могат да
играят нищо друго. Около бюджета в момента няма интрига и
никога не е имало.
А около обединението на
десните има ли интрига?
- Интригата е в това дали
десницата иска да управлява, независимо под каква форма ще
се обедини. Непрекъснато се забравя, че коалиционно
управление означава коалиционно правителство.
Коалиционното правителство на десните сили трябва да
предложи формата за съвместно управление в своята
конкретика. Интригата е дали ще могат да намерят тази
конкретика и по този начин да спечелят доверието на
избирателите, било то заедно, или поотделно. Или ще
останат на нивото общи приказки и добрите пожелания за
дясно управление, което със сигурност няма да позволи
събирането на достатъчно гласове.
Българският избирател този
път ще има необходимостта да чуе конкретни неща за
следващия мандат. И при условие, че ще има десноцентристко
правителство, то ще трябва да излезе с управленска
програма. Т.е. дясната страна на парламента ще трябва да
излъчи единна управленска програма. Другата интрига е дали
ще има такава програма до изборите.
Кой трябва да я "напише"?
- Тук става ясно, че дяволът
е в детайлите. Всички са съгласни с това да се каже, че
трябва да има реформа в образованието. Каква ще бъде
реформата през четирите години на следващото управление,
какво ще се направи с ваучерните системи в образованието,
как ще се финансират училища и университети, как ще се
промени образователната система, какво ще се прави с
излишните учители, с некомпетентните да преподават в нова
образователна система? Как ще изглежда тази нова система?
Това са въпроси, които десницата трябва да предложи на
обществото в детайли, а не с общи пожелания. Същото се
отнася за икономическия растеж. Мантрата, която се чува
непрекъснато, е, че растежът трябва да е не 4-5%, а 8-10%.
Това е чудесно, но тези 8-10% растеж трябва да са облечени
в конкретна политика. Да се въведе по-голяма свобода на
бизнеса, повече подкрепа за износа, и то институционална,
да се създадат условия за още повече инвестиции. Това са
неща с конкретни измерения и те трябва да бъдат разписани
в програмата за следващото правителство.
Трябва да е ясно, че ако има
дясно правителство, то трябва да направи определени неща
за 4 години и да получи доверието на избирателите. Иначе
всеки може да каже, че растежът трябва да се увеличи.
Кой трябва да влезе в
това дясно правителство?
- Зад една ясна и изпълнима
програма могат да се строят достатъчен брой партии, които
да привлекат достатъчно избиратели. Когато липсата на
послания се заменя с обещания, без да се конкретизира
какво ще прави това дясно, доверието към него не може да
се повиши толкова, че да може да спечели изборите.
Къде остава НДСВ?
- НДСВ остава в аморфния си
вид, в който винаги е било. Доста смешно е да се казва, че
НДСВ е центристка партия. Това е удобна поза, но не е
вярна. НДСВ не е партия, няма единна политика, единни
виждания, единна програма. Ние виждаме за 3 години и
половина, че всеки от министрите на НДСВ и в
парламентарната група си има своя политика. И всъщност
гласовете, които ще се получат за НДСВ на изборите, ще са
за продължаване на сегашната ситуация, която общо взето
показва някакъв растеж. Т.е. хората, които се притесняват
от сериозни промени, ще дадат своя конформистки вот не за
Милен Велчев, не за Георги Петканов или за Долорес
Арсенова, а за това, че не искат да има трусове. Този
конформистки вот предполага да няма сериозна програма за
промени. И НДСВ да се намести в едно следващо управление -
било то ляво или дясно, на базата на гласовете, които е
спечелило, а не на някаква ясна политика. Избраните
депутати от НДСВ ще се продадат по-скъпо на левицата или
на десницата, за да останат в управлението. Аз не си
представям НДСВ в опозиция. Още повече не си представям
Симеон Сакскобургготски в опозиция. Ако той не може да
влезе в управлението - ще се прибере вкъщи. И тогава
избраните от избиратели на НДСВ депутати ще се продадат
един по един на другите парламентарни групи. Ако има
сцепление между тях, ще се продадат вкупом вляво или
вдясно.
Съдебната реформа ли е
най-голямата ни пречка при преговорите с ЕС?
- Съдебната реформа е
огромен проблем, който няма бързо решение. Нас ще ни
приемат в ЕС с нерешени проблеми в съдебната реформа, с
надеждата, че някой ден ще се натрупа "критична маса" от
депутати, които да гласуват промени. И те ще доведат до
промяна на формулата на цялата съдебна система. За мен
сериозният проблем пред България по отношение на
евроинтеграцията е реформата в администрацията. Законите
винаги могат да се променят. Но, за да може да се живее
като интегриран член на ЕС, българската администрация
трябва да създаде структурите, за които са поети
ангажименти, и те да заработят. Иначе нито ще бъдем
равностойни партньори, нито ще усвояваме европейски пари,
както трябва. В една структура, каквато е ЕС, много неща
зависят от администрацията. Когато се окаже, че към
2007-2008 г. не е извършена дълбока реформа в
администрацията, у нас много неща ще започнат да куцат.
Не може две години преди
приемането ни в ЕС във всяко министерство да има дирекция
"Евроинтеграция". Т.е. едните са евроинтегратори, а
другите се занимават с местни проблеми. Трябва чиновникът,
който познава местните проблеми, да е редом с този, който
познава европейските. Има само едно министерство, в което
няма зам.-министър по европейска интеграция - на
финансите. Във всички останали има зам.-министър на
евроинтеграцията и отделна "негова " администрация.
Как бихте коментирали
декларация на Асоциацията на прокурорите, в която се
твърди, че Иван Костов е положил много усилия да утежни
вашето положение?
- Не виждам смисъл да
коментирам тази декларация. Знам много добре каква е
първопричината за делата срещу мен, откъде тръгва и как се
движи през годините и не виждам нужда да правя безсмислени
коментари. |
