|
Европа има проблем. Нормално е всъщност Европа да има
много проблеми, но, след последния доклад на Вим Кок и
неговата специална група на високо ниво, най-големият
проблем на стария континент явно се очертава намаляващата
конкурентноспособност на европейскката икономика, оттам
спадът в заетостта и доходите, което може да доведе до ...
Ние ли не знаем до какво може да доведе обедняването? Още
преди четири години този проблем беше дефиниран, беше
начертана стратегия за преодоляването му, наречена
Програмата от Лисабон. Съвсем наскоро Романо Проди обяви
изпълнението на тази програма за провалено, а тези дни
излезе и докладът на Вим Кок, който потвърждава с
конкретни заключения, числа и графики това, което
председателят на Европейската комисия призна с половин
уста. Ето един многозначителен откъс от доклада на групата
на Кок:
“Потвърждава се структурният характер на спада на
производителността в Европейския съюз, като основната част
от този спад произхожда от остарялата и негъвкава
структура на индустрията, която твърде бавно се адаптира
към увеличаващия се натиск на глобализацията и бързите
технологични промени. Проблемите с производителността в
Европейския съюз са причинени от комбинирания ефект на
прекалено голямото фокусиране върху ниско- и
среднотехнологични индустрии, на невъзможността да се
отправи сериозно предизвикателство към превъзходството на
САЩ в цели сектори от информационните и комуникационните
технологии (ИКТ), което се вижда от относително малкия
обем на производството в тези сектори и, накрая, във
видимото забавяне на положителните резултати от
производствените преимущества от въвеждането на ИКТ в цял
набор от индустрии.”
В
такива случаи българинът обикновено процежда
заядливо-завистливо: “Да им имам проблемите на тия!”.
Е,
дойде му времето да кажем, че им имаме проблемите. Даже в
двоен размер. Защото и Европа, и ние си имаме “остаряла и
негъвкава структура на индустрията”. И Европа, и ние сме
се фокусирали върху “ниско- и среднотехнологични
индустрии”. Само че страните от Европейския съюз имат
ресурси, и финансови, и човешки, и административни, при
една добра политика и ясно очертаване на целите, за период
от няколко години да преодолеят изоставането с минимално
затягане на разпасаните си социални колани.
А
ние като че ли нямаме налице нито пари, нито подготвени
хора, нито изградена администрация, че да можем в рамките
на десетина години да преодолеем изоставането и да се
наредим спокойно, да не е до американците и финландците,
но поне до чехите и малтийците. Нямаме и социални колани
за затягане. В замяна на това сме богати на обещания за
увеличение на пенсиите и заплатите, за обезщетения при
съкращаване и уволнение от по двайсетина заплати, за
държавно регулирани ниски цени на тока, водата и парното,
изобщо за всякакви харчове с широка ръка.
Време е управляващите в нашата държава, и днешните, и
утрешните, да поставят в центъра на политическото си
внимание темата за така наречената “икономика на знанието”
във всичките и измерения. Ще ви кажат всичките, ако ги
попитате, че са наясно, че са я записали тази пуста
икономика на знанието в програмите и платформите си и ще
свършат каквото трябва, когато му дойде времето.
Но,
ако ги запитате какво точно ще свършат и кога точно, доста
ще се затруднят.
Аз
пък ще ви изброя, уважаеми читатели, само няколко от
базисните елементи на подготовката на този скок в
бъдещето, който трябваше вече да сме направили.
Първо, трябва нов закон за висшето образование и
научните изследвания, който да създаде необходимата
нормативна база за развитие на изследователския сектор в
университетите, с помощта на държавата и дваж по-голямата
помощ на заинтересованите от тези научни изследвания и
постижения фирми.
Второ, трябва специален закон за високотехнологичните
паркове и бизнес инкубаторите, който да урежда отношенията
в тези структури, ролята на държавата, на общините,
университетите, фирмите, специализираните рискови
инвестиционни фондове, преподавателите, студентите и
всички останали, заети в тези генериращи интелектуални
продукти с висока добавена стойност структури.
Трето, необходима е актуализация на цялото ни
законодателство, свързано с ителектуалната и
индустриалната собственост, при това не само с нейната
регистрация, а с реалната и защита, внос и износ,
оценяване, данъчно облагане.
Четвърто, необходима е бърза и компетентна промяна в
данъчното и счетоводното третиране на цялата
модернизационна кампания в производството, търговията,
услугите, образованието и всички други сектори, свързани с
нея.
Пето, необходимо е спешното изграждане на компетентна
администрация, която да разбира и прилага това ново
законодателство, да стимулира фирмите да развиват
високотехнологични производства и дейности, да обучават
непрекъснато персонала си, да внасят и изнасят легално
интелектуални продукти.
Шесто, необходимо е да се укрепи законовата база и
специализираната администрация, занимаваща се с преките
чуждестранни инвестиции, така че да се стимулира
развиването на модерни производства и услуги в страната.
Седмо, необходимо е да се създадат стимули на младите
хора да учат и работят в България, а на не толкова младите
- да повишават квалификацията си непрекъснато. Тези
стимули трябва да са такива, че да привличат и образовани
хора от чужбина да идват и да работят тук.
И
осмо, и девето, и десето ...
Както се разбрахме по-горе, за тези работи не ни достигат
пари, хора и време, вероятно и акъл. Това прави задачите
на българските политически сили дваж по-сложни от тези на
братските им партии от другите европейски страни. Те
трябва днес още да са готови с проектозаконите, с
компетентните хора и с ясно формулирани достоверни
източници на средства за тази гигантска промяна, която
неминуемо ще се извърши у нас. От тяхната готовност за
решителни действия ще зависи бързото ускоряване на растежа
на икономиката ни, оттам на доходите, на пенсиите, на
заетостта, на качеството на образованието, на
здравеопазването и на какво ли не друго.
Или
ще станем относително бързо нормални, работещи, образовани
и богати европейци, или ще продължаваме да чакаме да ни
подхвърлят някои помощи, за да ги “усвоим” и ще си останем
беден и завистлив балкански народец, който от време на
време процежда през зъби: “Да им имам проблемите!”. |
