|
Миналата
седмица на същото това място в същия този вестник направих
едно съвсем просто предложение. Поради започващия дебат по
бюджета за следващата година и съответните предложения за
промени в данъчните закони, имах идея всяка политическа
сила, която претендира, че е сериозна, да попълни една
проста табличка, в която да отрази данъчните и бюджетните
си идеи. Така, от една страна, си мислех, че ще могат да
се направят необходимите сравнения между отделните партии
и на основа на този категоричен набор от числа да се
подредят истински партиите по скалата “дясно-ляво”. Като
втори, но не по-малко важен резултат от попълването на
тази таблица, предполагах, че ще може да се установи със
сигурност, коя партия или коалиция, образно казано, “може
да смята”, и поне на книга ще може да върже очакваните
приходи от данъци по нейните ставки с разходите по пера
според нейните си приоритети.
Аз ли им
грешно говорих, те ли ме грешно разбраха ...
Статията
ми излезе в понеделник, а във сряда започна гледането на
данъчните закони в Народното събрание. И като се почна
една предизборна кампания от парламентарната трибуна, стой
та гледай. Правителството предлага ДДС да остане 20 на
сто. Приема се. Опозицията предлага да падне на 18 на сто.
И това се приема, при това с обединените гласове на
десницата, левицата и няколко от управляващите. Друга една
опозиция предлага диференцирана ставка за хляба от 5 на
сто и, кой знае защо, 7 на сто за лекарствата, млякото,
сиренето, маслото, яйцата и пилешкото месо, а пък 10 на
сто за посадъчен материал за трайни насаждения, за
детските храни, облекла и обувки, за учебници и тетрадки.
И това се приема. Не само се приема, но министърът на
земеделието радостно подкрепя опозиционното предложение,
докато министърът на финансите се цупи от кошарката за
правителството в пленарната зала. Най вече се цупи затова,
че според него той пръв, още преди няколко месеца, бил
предложил ДДС да намалее на 18 на сто, ама от
по-следващата година.
Към тези
взаимно изключващи се, но добре звучащи за ухото на
избирателя предложения, се притуриха и всякакви екстри,
които също бяха приети. Например срокът за възстановяване
на данъка на фирмите износителки да се намали от 45 на 30
дни. Приема се. Например да се даде възможност на
физически лица, които са регистрирани земеделски
производители, да се регистрират по ЗДДС, без да са
достигнали предвидения в закона праг от 50 хиляди лева. И
това се приема.
По
сходен начин се развиха събитията около данъка наследство.
Управляващите предложиха да се премахне изобщо. Веднага от
опозицията направиха хитър популистки контраход и
предложиха този данък да остане, но само за богатите
наследници. Друга една опозиция пък поиска, щом ще се маха
данъкът за наследството, да се премахне и данъкът върху
даренията.
По една
случайност не бяха приети през тази седмица и други
предложения, за още по-ниски, още по-разнообразни и още по
безмислени ставки. Но неуспелите в този тираж на
политическото тото да не губят кураж. Идва следващата
седмица, със следващите данъчни закони и после истинския
джакпот на политическата сергия – самият бюджет. Както
тръгна тази седмица, и както наблюдаваме подготовката на
политическите играчи, очакват ни нови приятни изненади.
Ето
управляващите вече се събраха на политическия си съвет и
веднага започнаха наддаването. 13 и половина на сто за
социалното осигуряване, подпомагане и грижи. С 10 на сто
увеличаване парите за образованието. С 21 на сто
увеличаване на инвестициите. И така нататък. Предизборен
бюджет, нали разбирате.
Опозиционните сили също точат ножовете. Едните ще
намаляват данък печалба. Другите пък искат бюджетът да
поеме част от осигурителните разходи на работещите, както
и държавата да започне да плаща в Националния осигурителен
институт осигурителните вноски на чиновниците,
военнослужещите и магистратите. Предстои да видим как ще
наддават за парите за образованието и здравеопазването.
Генералната репетиция на това предизборно представление
беше изиграна на тристранния съвет. Там възмутените
работодатели не харесаха проектобюджета на управляващите,
защото държавата щяла да преразпределя твърде голям
процент от брутния вътрешен продукт и така намалявали
парите на бизнеса. Дваж по-възмутените синдикални водачи
също не харесаха проектобюджета, защото според тях
разходите за социални дейности били орязани, а бизнесът
получавал прекалено голям ресурс, който според
профсъюзните лидери се изземвал от работещите. И двете
страни дадоха пространни пресконференции и интервюта по
въпроса, за да подготвят двете опозиции с аргументи как да
атакуват бюджета в пленарната зала.
С цялата
тази шумотевица днешните ни политици се надяват да
направят силно и незабравимо впечатление на избирателя,
който след няколко месеца ще трябва да реши за кого да
даде гласа си. Увлечени в политическто надлъгване, те не
забелязват, че най-много станаха тези, които не искат
изобщо да гласуват. Тези, негласуващите, могат да бъдат
убедени да отидат до урните, ако партиите се опитат
сериозно да попълнят табличката, за която говорих миналата
седмица, със сериозни и аргументирани намерения и позиции.
Ама и аз
пък съм един оптимист... |
