|
До
парламентарните избори остава по-малко от година. Всъщност
обръщам внимание, че до парламентарните избори остава да
се приеме само един бюджет в Народното събрание.
Общоизвестен и повтарян до втръсване факт е, че
гласуването на бюджета е истинският вот на доверие за едно
правителство. Също така ни е добре известно, че дебатите
по бюджета представляват концентрирана форма на всички
политически дебати. Само чрез картинката на бюджета става
безпощадно ясно кои са истинските приоритети на едно
управление, както и доколко кадърно е то. Когато
представяш бюджетните си планове, не можеш да заемаш
удобни пози, както правиш примерно на дебат за
образованието, където заявяваш, че то ти е най-важното;
после да притичаш на кръгла маса за модернизацията на
армията и там да обещаеш нови самолети и танкове; на
следващия ден да заявиш, че здравето на хората за теб е
преди всичко, а същия следобед да започнеш да вдигаш
несимволично пенсиите още от другата година. Всичките ти
идеи за управлението през следващия бюджетен период са
сложени на масата и са подредени и остойностени.
Дебатът
по бюджета цели три години поред е златното време за
опозицията в парламента. Избира си съответният депутат
определен ред от бюджета и заявява, че предвидените
средства по това перо са крайно недостатъчни. Винаги може
да се подготви добре, например след половинчасов разговор
със засегнатата от този вид държавни приходи или разходи
социална група, община или професионална гилдия. При
стотина депутати в опозиция, винаги има стотина благодарни
за възмутена дискусия пера по бюджета.
Но ето,
идва последната година на едно управление. Бюджетният
дебат е естественото начало на предизборната кампания на
всяка опозиционна партия. На управляващата пък още повече.
Добре би било утрешните избиратели да се вслушат в
парламентарните прения и да си направят изводите относно
своите електорални предпочитания.
За
съжаление на практика такова действие от страна на
избирателите не се случва. Дебатите се предават по радиото
и телевизията, но кой може да издържи да ги следи по цял
ден, а и кой слушател държи в ръцете си проектобюджета,
разгадава цифрите по редове и колонки и схваща точно за
какво се дърлят народните представители от трибуната.
И все
пак точно тези идващи избори ще бъдат доста по-различни от
досегашните. Те не са изборите от 1990, когато изборът
беше за или против комунизма, нито са тези от 1991, когато
хората искаха някаква голяма промяна и затова не се
вглеждаха в детайлите. Нито пък са онези избори на умората
от реформата от 1994, нито пък чисто констативните избори
от април 1997, реално спечелени три месеца преди това на
улицата. Най-малко следващите избори ще приличат на
последните от 2001, просто защото се свършиха царете в
изгнание.
Догодина
българският гласоподавател за първи път ще прави
максимално прагматичен избор, в състояние на относително
спокойствие и предсказуемост на бъдещето на страната.
Затова дебатът за бюджета може да бъде важна стъпка към
постигането на тази прагматичност на вота. А сериозните
политически сили, които вярват, че биха могли да бъдат
управляващи следващата есен, могат да използуват този
важен момент, за да изпратят ясни и сравними с тези на
другите партии послания. Достатъчно е да подредят в една
проста табличка следните свои виждания, представени в
числена форма:
Колко са
според тях възможните приходи общо - така тезите дали
бюджетът да е напрегнат или хлабав, дали може да има
излишък или не, се слагат на масата.
Колко да
са общите разходи на държавата – след като са написали
приходите на по-горния ред, ще стане ясно дали предлагат
голям или малък дефицит, балансиран или небалансиран
бюджет.
В моята
въображаема табличка следват няколко реда с по две числа -
ставка на ДДС и очаквани приходи от ДДС, ставки на личния
подоходен данък и очаквани приходи от този данък, ставка
на корпоративния данък печалба и очаквани приходи от него,
ставки на акцизите и очаквани приходи от тях. Тук веднага
ще може да се очертаят разликите между вижданията на
отделните партии за политиката по доходите, отношението
към предприемачите, разбиранията им за източниците на
растеж и много други неща.
В
следващите редове да бъдат добри всички да впишат
основните разходни пера на бюджета според тях: разходи за
образование, за здравеопазване, за отбрана, за социални
нужди, за МВР, за пътища и за пристанища, и за всичко
друго, което смятат за важно. Тук е важно политиците и
избирателят да са завършили втори клас и да могат да
събират числа в колонка, за да проверят, дали общата сума
не надвишава сто процента. Ако това просто правило е
спазено, ще можем веднага да разберем коя партия е
социална и коя не, коя е за силна България и коя е
разумната десница, коя е либерална и коя консервативна.
С тази
проста табличка в ръце ще можем да разберем преди всичко
доколко е готова всяка от биещите се в гърдите партии за
реално участие в управлението. След това ще можем да ги
подредим реално по скалата ляво-дясно, а не според техните
заклинания. Ще можем и да предвидим бъдещи коалиции –
които имат еднакви бюджетни виждания, очевидно ще могат да
управляват заедно, особено ако не се делят на принципа
“обичам-мразя”, а мислят повече за избирателите и за
бъдещето на страната ни. А посвен това лесно ще можем да
елиминираме тези, които доказано не са завършили втори
клас.
Изобщо
време е да започнем да говорим за реални неща в
политиката. |
