|
Няма
никакво съмнение, че тазгодишния доклад на Еврокомисията
за България е положителен. Най-положителното в него е
заключението, че: “... През последната отчетна година
България е постигнала допълнителен прогрес в покриването
на критериите за членство в ЕС, като се очаква Договорът
за членство в ЕС да се подпише в началото на 2005 и
България да стане пълноправен член на Общността през
януари 2007, ако продължи реформите за изпълнение на
поетите ангажименти. България продължава да изпълнява
политическите критерии за членство в ЕС, има функционираща
пазарна икономика и се очаква да бъде способна да се
справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Единния
вътрешен пазар на ЕС през 2007, ако продължи
предначертаните реформи.”
Повтарям тези омръзнали ни вече за пет дни думи, защото е
необходимо да се обърне внимание на последните части на
двете сакрални изречения. Всички наши министри се изредиха
да ни обясняват, че прословутите предпазни клаузи са
просто стандартни и причината за тях била, че много рано
сме приключили преговорите и в оставащите две и половина
години до приемането ни теоретично можело да не следваме
вярната посока.
Внимателният прочит на доклада говори доста по-различни
неща. Всъщност в почти всеки негов раздел се казва, че
приемането на прочутото аки комюнетер върви добре и
почти сигурно е, че до 2007 година ще сме хармонизирали в
достатъчна степен цялото си законодателство, но пак с
уговорката, че трябва да се запази досегашното темпо.
Същевременно почти навсякъде се отправят съвсем
конкретни предупреждения и се проявява съвсем конкретно
неудовлетворение относно слабата работа на
администрацията, недостатъчната реформа в институциите,
липсващата координация между ведомствата, неизградените
или нефункциониращи регионални звена, политическата
зависимост на контролните органи, липсата на капацитет за
усвояване на присъединителните инструменти и утрешните
структурни фондове.
Дори
в общия текст на доклада е наблегнато на необходимостта от
подобрение на междуведомственото съгласуване в централната
администрация, както и недостатъчната нормативна база,
която да дефинира специфичните ангажименти на
администрацията на местно и областно ниво. Тези
хоризонтални и вертикални връзки, според доклада, ще имат
решаващо значение при приложението на европейското
законодателство. Настоява се изрично да се приложат повече
усилия и да се осигурят ресурси за засилване капацитета на
институциите и да се осигури ефективното им функциониране.
Специално внимание се обръща например на всички елементи
на единния пазар на съюза, свободното движение на стоки,
включително и на въпросите по стандартизацията,
безопасността на хранителните продукти и свързаните с тази
безопасност регулации. Отново се признава високата степен
на възприемане на европейското законодателство, но за
пореден път се критикува недостатъчният административен
капацитет, както и незавършилата реформа на
специализираната администрация в сектора. Създадената
изпълнителна агенция по сертифицирането към Министерството
на икономиката не се приема като независимо тяло и
се настоява тя да излезе от контрола на правителството и
да се регистрира по Търговския закон.
Същото се отнася и за Агенцията по стандартизация.
Забавя се изграждането на специализирани лаборатории за
контрол върху хранителните продукти, както и
акредитирането на съществуващите. В тази сфера според
доклада продължава неяснотата при разпределението на
функциите между Министерството на здравеопазването и
Националната ветиринарна служба.
Специално в областта на свободното движение на стоки има
да се приема ново законодателство, свързано с
окончателното отстраняване на останали предишни
ограничения на свободната търговия. Още веднъж се набляга
на факта, че българската администрация не може към
настоящия момент да осъществява ефективно наблюдение на
пазара.
В
областта на свободното движение на хора, България е
постигнала известен прогрес, що се отнася до взаимното
признаване на професионалните квалификации, но са
необходими още законодателни инициативи и изграждане
на администрация в тази област, за да се улесни и
координацията на социално-осигурителните системи в бъдеще.
В
областта на свободното предоставяне на услуги е необходимо
страната ни да предприеме необходимите мерки, за да
премахне останалите ограничителни и дискриминационни мерки
по отношение на чужденците.
Много сериозно внимание е обърнато на политиката в
областта на конкуренцията. Отново става дума не толкова за
законодателство, колкото за възможности за реални
действия на реални институции в защита например на
интелектуалната и индустриалната собственост, особено при
граничния контрол и (за пореден път) междуведомствената
координация.
Продължава да има проблеми с държавните помощи, при това
не като конкретни неправилни решения на правителството, а
като липса на достатъчен капацитет в Комисията за
защита на конкуренцията и другите държавни органи да
формулират точно дали определени действия ва
администрацията в прилагането на икономически решения не
прехвърлят разрешените граници и не представляват намеса
на пазара.
В
областта на транспорта, България следва да обърне сериозно
внимание на подобряване сигурността на морския транспорт и
изграждането на необходимите структури за контрол.
В
областта на земеделието има отбелязан сериозен прогрес и
се приема, че движението е в правилна посока. Изразените
притеснения отново са за забавяне и недостатъчен
капацитет на административните органи, за недостатъчен
бюджет и липса на квалифициран персонал в
агенцията, която ще разпределя и европейските, и
националните пари в сектора. Притеснително за Комисияте е,
че продължават да липсват единният кадастър и
информационните системи за отрасъла. И тук се говори за
недостатъчна междуведомствена координация.
Във
ветиринарното дело проблемът си остава кадровото
обезпечаване, особено на местно и регионално ниво,
както и липсата на електронна система за идентификация и
регистрация на животните, което не позволява да се следи
тяхното движение. Съвсем ясно и недвусмислено докладът
заявява че граничният ветиринарен контрол в България на
е прозрачен и не отговаря на изискванията на
Европейския съюз. Няма я и електронната информационна
система за тази цел. Не е прието дори съответното
европейско законодателство по този въпрос. Почти същото е
положението и с фитосанитарния контрол. Необходимо е да се
укрепи още и административният, и техническият капацитет
за осъществяването на ефективна инспекция и контрол
с сферата на рибарството.
Сериозно е изоставането в регионалната политика. Критиката
започва от неспособността на отговорните министерства и
други централни ведомства да развият нужния капацитет
за работа в тази сфера. Голямото притеснение на Комисията
обаче е, че обещаните специализирани регионални
структури не само не са изградени, но още не са и
измислени.
Докладът ни напомня, че местната инфраструктура, като
например улиците, канализацията, водоснабдяването,
училищата, са в лошо състояние, защото общините нямат
достатъчно средства за инвестиции в следствие
забавената фискална децентрализация.
По отношение усвояването на предприсъединителните и после
на структурните фондове, Комисията приема, че единствено
Министерството на финансите е направило необходимата
вътрешна организация и развива необходимия кадрови
потенциал за това.
Координацията между министерствата, а още повече
между центъра и регионалните администрации, трябва да
се подобри значително, за да се гарантира функционирането
на механизмите за прилагане на новото законодателство.
Недостатъчно доброто усвояване на предприсъединителните
инструменти като ФАР и ИСПА поставя под въпрос
възможностите за бъдещото използуване на структурните
фондове. Приоритет според доклада трябва да бъде
създаването на ефективни и интегрирани системи за
мониторинг и оценяване, за да се подобри работата на
системите за управление и контрол на финансите.
Предстои тежка работа в Министерството на икономиката, за
да се направи цялостен анализ на двустранните
споразумения, които България има с други страни и да
се подготви тяхното предоговаряне или денонсиране, за да
може до приемането ни в ЕС те да не се разминават с
европейските.
Далеч от изискуемото ниво е и работата на Българската
агенция за експортно застраховане, и като
административен капацитет, и като ефективност. В
областта на експортното застраховане все още не са
въведени европейските норми.
Не е
направено достатъчно в изграждане на европейски правила и
процедури при стоките с двойна употреба. Не е създадена
достатъчно прозрачност при системата за обществените
поръчки. Не е достатъчно развита системата за следене
изпълнението на амбициозния Национален план за развитие,
както и за привличането на партньорски независими
организации в този процес
В
сферата на социалната политика и заетостта е
необходимо да се направят необходимите промени в
законодателството при Кодекса на труда, безопасните и
здравословни условия на труд, общественото здраве,
премахването на дискриминацията, както и осигуряването на
равни възможности за мъжете и жените. Административният
капацитет тук отново следва да се укрепи, за да се
гарантира ефективното управление на средствата от
Европейския социален фонд.
В
областта на телекомуникациите, съгласно доклада България
следва да продължи усилията в приемането на европейското
законодателство и в укрепването на регулаторната рамка,
което на друг език значи да се развие капацитета и да се
гарантира независимостта на Комисията по
далекосъобщенията, за да не се случват такива неща, като
уволняването на Георги Александров.
За
да отговори на европейските предизвикателства в областта
на екологията, България следва да укрепи
административния капацитет на регионално и местно ниво
и да осигури адекватни финансови ресурси за държавни и
частни секторни инвестиции.
В
сферата на правосъдието и вътрешните работи
България е силно критикувана за все още недостатъчно
ефективната борба с организираната престъпност и
корупцията. Необходимо е да се осигурят адекватни
ресурси за успешно реализиране на реформите в полицията и
съдебната система (особено досъдебното производство),
както и за прилагането на ефективни стратегии с борба с
престъпността.
В
областта на митническия контрол е необходимо да се положат
допълнително усилия за внедряването на информационните
и комуникационните технологии, както и за подобряване
събираемостта на приходите и упражняването на ефективен
митнически контрол.
При
финансовия контрол, България следва да обърне сериозно
внимание на защитата на финансовите интереси на ЕС и на
борбата срещу фалшифицирането на европейската валута,
както и на укрепването на административния капацитет
за внедряване на ефективни системи за финансов контрол.
В областта на спазването на човешките права и основните
свободи България трябва да положи допълнителни усилия в
няколко основни насоки: създаване на независим орган за
защита срещу дискриминация; ревизиране на
законодателството, що се отнася до дискредитирането
(оклеветяването) на журналистите; създаване на
адекватни условия на живот в определени затвори и
решаване на проблемите с лошото отношение на полицията при
арестите; преустановяване на трафика на жени и деца с цел
проституция и укрепване на структурите и институциите,
които отговарят за благополучието на децата и др.
Тези
извадки от доклада показват всъщност истинския проблем на
България преди приемането и в Европейския съюз. Днес,
петнадесет години след рухването на тоталитарната
диктатура в България, на нейно място не е изградена
модерна демократична държава. Европейската комисия,
която вече над десет години се занимава с европеизирането
на десет бивши съветски сателити, е натрупала достатъчно
опит и затова е притеснена от този фундаментален за
пълноценното членство на страната ни проблем. В
политическата оценка, която комисарите ни дават, се говори
недвусмислено и открито за "... отлагане приемането на
Европейско законодателство в Парламента заради
раздробяване на парламентарните групи..." и "...липса на
координация между министрите за постигане на
реформите...". Нека да си припомним, че след многомесечни
махленски спорове за това кои да бъдат центровете на
шестте района за планиране, Народното събрание формално
прие новото деление на страната, но от това не последваха
никакви действия за създаване на нормативна база и
администрация на това ново ниво на властта, което ни е
нужно тъкмо за добро усвояване на европейските пари.
Необходима е бърза, адекватна и смислена реформа в
администрацията. Това е всъщност заключението от доклада
на Комисията. Кой иска такава реформа? Администрацията
очевидно не я иска. Тя следва закона на Нютон за
инерцията, че всяко тяло се стреми да запази състоянието
на покой или равномерно праволинейно движение, ако не бъде
подложено на външна сила. Съпротивата на чиновничеството е
спирачка за развитието на всяка държава. Единственият
начин за преодоляване на тази постоянна инерция е
наличието на още по-силна и консолидирана воля на
политическите сили и гражданското общество за промяна. В
днешното ни правителство някои министри имат воля, други
нямат, трети имат точно обратната воля. А пък за
консолидирана, обща воля, е направо невъзможно да се
говори при тази конфигурация в изпълнителната власт и
парламента.
Догодина има избори. За когото гласуват българите, той ще
трябва да изпълнява препоръките на Комисията до 1 януари
2007. Затова избирателят да внимава при вота и да не гледа
кой го лъже най-очарователно, а кой има компетентност и
сила да се пребори с чиновничеството. Той ще бъде! |
