|
Колкото повече България се приближава до нормалността на
западния свят, толкова по-трудна става задачата на
политиците ни пред избори. Простите лозунги изчерпаха
възможностите си. Елементарното противопоставяне не може
да печели избори. Парламентарните избори догодина вероятно
ще са първите, на които избирателите ще се вгледат преди
всичко в капацитета на кандидатите да управляват.
Това
е доста нова задача за всички политически сили.
Капацитетът за управление на държавата при десните
политически сили в България се крепи върху натрупания от
две правителства (на Филип Димитров и Иван Костов) стаж,
както и на безценния опит на кметовете и общинските
съветници отдясно през последните четиринадесет години.
Капацитетът за управление на държавата при левицата се
основава на Лукановите и Виденовите министри. Разбира се,
в същата степен, както и при десницата, тук трябва да
прибавим опита на техните кметове и общински съветници;
също така трябва да отчетем и съмнителното предимство на
обучението в АОНСУ и други съветски и български школи на
повечето дейци на БСП от средното и старото поколение.
Доколкото може да се говори за някакъв управленски елит на
НДСВ, той идва исторически донякъде отляво, донякъде
отдясно, както и от присъствието на ръководители от средно
и ниско ниво в български и чужди търговски дружества и
банки. В ДПС ръководителите се избират и обучават по техни
си специфични критерии и методи.
Това
е изходната позиция на всички значими играчи на
политическата ни сцена преди началото на кампанията за
следващите избори. След петнадесет години демокрация, пет
народни събрания и десет правителства, трудно е да се
повярва, че някоя политическа партия в България би могла
да изненада електората с блестящи неизхабени лица или
неподозирани нови идеи. Днешните депутати и министри, като
пазители на статуквото, едва ли ще допуснат и радикална
промяна в избирателната система, която да позволи
свободното нахлуване на нови партии и нови имена върху
избирателните бюлетини. В програмно отношение пък, всички
са ограничени и облекчени от недвусмислените ангажименти
към НАТО, Европейския Съюз, Международния валутен фонд,
както и от такива обвързващи политиката средносрочни
документи като Националния план за развитие, Стратегията
на БНБ и други подобни, които позволяват малко мърдане в
ляво или в дясно. Затова програмите на една или друга
партия ще покажат всъщност кой разбира какво точно го
очаква във властта и кой е тръгнал като на сватба.
На
този фон, всъщност работата на отделните политически
партии и коалиции пред избирателите оттук до изборите ще
трябва да се концентрира върху възможността на всяка от
значимите бюлетини да бъдат изписани достатъчен брой имена
на компетентни и приемани от обществото хора. Такъв набор
от личности би гарантирал в достатъчна степен на
посегналия към тази бюлетина избирател, че каквото има да
се прави в тази държава през следващите четири години, ще
бъде свършено сравнително сносно.
В
този контекст затрудненията на БСП идват от невъзможността
да предложи сред познатите червени лица такива, които да
събуждат спомен или асоциация за успех. Там, разбира се,
има успешни кметове или общински деятели с по няколко
мандата зад гърба си, но тяхната популярност е на местно
ниво, а на това не е достатъчно убедително в национален
мащаб.
Проблемите на НДСВ ще произтекат от късата им резервна
скамейка, по причина на краткия им стаж в политиката.
Каквото имат да покажат, то е на сцената и в момента, под
светлината на медийните прожектори. Затова царските хора
са принудени не да дават обещания за по-добро следващо
правителство след изборите, а да се опитват да убеждават
електората, че по-добро от сегашното управление не може да
има.
Напълно абсурдни и поради това най-тежки за преодоляване
са проблемите пред дясното. И най-пристрастният
политологически, икономически, социален или какъвто и да е
анализ на последните петнадесет години показва, че каквито
и позитивни неща, много или малко според гледната точка на
анализатора, да са се случили от 1989 година насам, те са
станали по време на и благодарение на управлението на СДС
или ОДС. В една друга вътрешнопартийна ситуация десницата
би могла да стъпи върху своите успехи от миналото и дори
върху успехите на днешното правителство, дошли преди
всичко заради добрата основа, положена от предишното, и да
предложи екип и програма, които да нямат конкуренция пред
българския избирател.
За
съжаление десницата, в сегашното си насипно състояние, не
може да направи точно това. Затова евентуалната среща на
10 ноември може да се окаже важна стъпка в правилната
посока. Самата среща на десните партии, определена да се
състои на символичната дата, разбира се, ще има чисто
публично-предизборен характер и само една задача – да
покаже на избирателите, че тези техни доскорошни любимци
все пак могат да седнат около една маса, да си говорят без
да се изпокарат и
като
че ли ще могат да работят утре заедно. Тази показност е
нужна, но далеч не е достатъчна. За да докажат, че са
способни да управляват утре заедно, десните лидери трябва
да покажат още сега, когато са в опозиция, истинска
коалиционна култура и възможности за взимане на съвместни
решения и извършване на съвместни действия. Лидерите на
десните партии трябва не само да бъдат виждани от медиите
как си говорят на кафе или в коридорите на Народното
събрание, но да общуват наистина и по същество.
Предстои дебатът по бюджета за 2005 година. Предстоят
промените в Конституцията, неизбежен стана дебатът за
образованието, после за здравеопазването. Именно по тези
ключови, както за настоящото Народно събрание, така и за
бъдещата предизборна кампания теми, десницата трябва да
покаже възможности за изработване и предлагане на общи
позиции, решения, бъдеща политика. Допълнително
предизвикателство при такъв вид упражнение за бъдещо
управление ще бъде и нюансирането на отношението към
отделните действия на днешните управляващи. С
приближаването на изборите става почти непреодолимо
изкушението да бъдеш опозиция на всичко, което се предлага
от правителството и мнозинството. Но все пак не бива да се
забравя, че следващото правителство (Слава Богу!) няма да
започва да гради държавата отново след поредната
катастрофа, а ще получи в наследство много проблеми, но и
много решени въпроси. Колкото повече от тези въпроси могат
да бъдат решени сега, преди изборите, толкова по-добре за
утрешното правителство, а също и за България като цяло.
Изобщо, трудна задача от нов тип за всички, най-вече за
десницата. |
