|
От Брюксел право в Бермудския
триъгълник
АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ
Важна новина долетя откъм Брюксел
през последната седмица. Европейският съвет официално ни сложи
дата за приемане в съюза и тази дата е 1 януари 2007. Това
решение, разбира се, е придружено с надлежните прилежащи
изречения, в които се иска да увеличим още темпа на реформите и да
се приготвим за приемането както подобава към съответната сакрална
дата. Гледам, че всички се радват на тази важна новина от
Брюксел. Министърката Кунева развълнувано говореше нещо по
радиото, а както ни информира правителствената информационна
служба, "в края на своето изявление след форума
министър-председателят Симеон Сакскобургготски подчерта, че
България извоюва онова, което искаше на този етап. Днешните
решения категорично приближиха България към членството й в ЕС,
каза той и отново изтъкна, че те са резултат от последователните
усилия на кабинета за реформи в името на бъдещето и на нашите
деца. Правителството твърдо ще продължи да изпълнява поетите
ангажименти и неотклонно ще следва политиката на финансова
стабилност и икономически растеж, изтъкна премиерът Симеон
Сакскобургготски." Точно на това място радостта ми някак посърна
и увехна. Започнах сериозно да се притеснявам. Изведнъж започна да
ми се струва, че досегашното положение беше някак по-добро. Сега
са ни сложили дата, краен срок, и това значи, че нашето
правителство ще трябва да изпълнява нещо в срок. А както ни е
известно на всички, управлението на Симеон Сакскобургготски не е
много
известно с изпълнението на поети ангажименти в срок.
На 6 април 2001 Негово Величество ни
обеща "схема от икономически мерки и социално-икономическо
партньорство, посредством които не по - късно от 800 дни прочутото
българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви".
Осемстотин дни минаха и заминаха, нито видяхме схемата от
икономически мерки, нито разбрахме какво е това
социално-икономическо партньорство, нито животът ни се промени.
След обещанието за 800-те дни и
резултатите от неговото изпълнение всички останали примери за
категоричната невъзможност на това правителство да изпълнява поети
задължения в срок бледнеят. Все пак за целите на настоящото
упражнение да си изберем една тема и да видим как стоят нещата
там. Поради професионално изкривяване си избирам приватизацията.
В предизборната си програма току-що създаденото НДСВ ни обещаваше
приватизация на БТК и "Булгартабак" до края на 2001, както и
завършване на цялата приватизация съвсем окончателно до края на
2002. Тези ангажименти очевидно не са били разглеждани от авторите
на програмата само като предизборен фойерверк, защото са
препотвърдени и в управленската програма на царското правителство,
където черно на бяло е записано:
-
Приемане на нов Закон за
приватизация и следприватизационен контрол. Срок за изпълнение -
31.12.2001;
-
Приключване на процеса на масова
приватизация. Срок за изпълнение - 31.12.2001;
-
Приключване на процеса на
приватизация до 31.12.2002.
Дойде краят на 2003, нито БТК, нито
"Булгартабак" са приватизирани, а колкото до приключването на
цялата приватизация, интересно е да видим плана на Агенцията за
приватизация за 2004, в който се предвижда да се приватизират 119
предприятия и 45 обособени части и изобщо не става дума дори за
приближаване към приключването на приватизацията.
Оставаме на територията на
приватизацията и се вглеждаме в нейната специфична програма в
енергетиката. В раздела за енергетиката от управленската програма
под заглавието "Задачи - Средносрочен период – до края на 2002" са
описани следните приватизационни ангажименти:
-
Приватизация на отделени от АЕЦ
"Козлодуй" дружества;
-
Завършване на приватизацията на
малки ВЕЦ (обособени части от НЕК ЕАД);
-
Завършване на приватизацията на
дружествата с несвойствени дейности, обслужващи добива на
въглища, термичните и водни електроцентрали;
-
Приватизацията на
електроразпределителните дружества;
-
Започване на раздържавяването на
ТЕЦ;
-
Започване раздържавяването на
топлофикационните дружества.
Всеки от вас, уважаеми читатели,
може да се огледа и да забележи около себе си колко са изпълнените
в срок ангажименти в енергийната приватизация. Само за илюстрация
ще ви съобщя, че чак през май 2003 Народното събрание прие
стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества, а
Агенцията за приватизация току-що за пореден път промени срока за
подаване на оферти за същите тези електроразпределителни дружества
и го прати за 2004 Някой ще каже, че това е частен случай, че
приватизацията си е наша вътрешна работа и какво общо има това с
Европейския съюз и приемането ни там на 1 януари 2007. Има,
уважаеми непознати читателю, защото с тази приватизация и тези
ангажименти по нея например са свързани преговорите ни с една
друга уважавана и много важна за нас институция, каквато е
Световната банка. След като констатира, че няма напредък по
ключовите сделки, които са обект на споразумението със същата тази
банка и че към края на септември 2003. Не са сключени сделките за
"Булгартабак холдинг", БМФ, БРП и "Балканкар холдинг", и че към
края на този период не са продадени и половината от оставащите за
приватизация около 300 малки и средни предприятия, на 4 септември
2003 бордът на Световната банка обяви, че отлага за пролетта на
следващата година решението си за отпускане на втория транш от 150
млн. долара по заема PAL 2. Официалната позиция на банката е
България да приключи реформите в "набелязаните ключови области",
преди да може да усвои заема. Надеждите на представителите на
международната финансова институция били за бърз прогрес на
приватизационните сделки и прозрачност на процедурите. Да ти
напомнят нещо тези последните пожелателни думи, уважаеми читателю?
Да ти напомнят уговорките и предупрежденията, които следват
решението за приемането ни в Европейския съюз на 1 януари 2007?
Затова казвам аз, че беше по-добре, когато нямахме срок. Тогава
щяхме да приемем за успех всяка дата, на която най-накрая щяхме да
се натуткаме да ни приемат. А сега към 1 януари 2007 най-вероятно
да получим учтиво писмо, подобно на това от Световната банка. Ако
и то не се загуби някъде из новия бермудски триъгълник между
президентството, Министерския съвет и партийния дом, където се
загубиха толкова програми, стратегии и обещания през последните
две и половина години и където е на път да се потопи безвъзвратно
и новата актуализирана стратегия за борба с престъпността, по
повод на която министър-председателят благоволи да ни информира,
че няма да почине, докато не реши въпроса с престъпността.
Пожелаваме му дълъг живот! |
