|
|
Темата
е привлекателно провокативна. Натрапва се баналният отговор:
разбира се съюз на гражданите, иначе каква е тази демокрация. А
всъщност днешната демокрация, отишла далеч от
новгородското Вече и дори от Атина, по своята природа е
твърде елитарна като всяко сериозно творчество. Нали няма да
искате от всеки образован гражданин солидни познания в квантовата
механика или в теорията на правото. Тогава защо нетривиалните
механизми на развитата демокрация трябва да станат поприще за
профани, в най-добрия случай - за дилетанти? Затова моят избор е:
“съюз на граждански елити”, т. е. неголеми и разнообразни
структури на гражданското общество, осъзнаващи обществото, а значи
и себе си, като източник на властта, упълномощени и дори задължени
да контролират нейните институции и да им предявява отговорни
искания. Това са групи, заети с най-разнообразни и съвсем
конкретни обществени проблеми, но разбиращи, че демокрацията е
процедура, основана на принципи, предназначени за търсене на
най-общи решения. Те отчитат наличието на различни групови и
частни интереси, без да се идентифицират с някои от тях.
Затова
такива групи са способни и имат смелостта да формулират национални
и международни проблеми и да предлагат подходи за решаването им.
По израза на Сахаров, да се занимават с единствената работа на
работа на интелигенцията: да конструират и да отстояват идеали. С
една дума тези “граждански елити” са критичната маса, която,
когато е достигната, превръща населението в гражданско общество.
Затова: “съюз на гражданските елити”, които при цялото си
разнообразие имат единна демократична свръхзадача от най-общ
характер на национално или даже на международно ниво.
Съществуват обаче и други, много по-солидни и признати елити,
които също използват с успех демократичната лексика: властови,
политически, икономически, дипломатически, технически,
бюрократични, медийни; а и колко още други, които имат някакви
привилегии или традиционен статут. Тези елити – да ги наречем
официални – са още по-склонни да сключват естествени и необходими
за тях съюзи и връзки, временни или трайни. Такива съюзи, в
по-голямата си част междудържавни, особено ярко характеризират
някои от основните разлики между гражданските и официалните елити.
По парадоксален на пръв поглед начин именно гражданските елити са
действително готови да работят над най-драматичните глобални
проблеми, изискващи дори не концептуални решения, а изграждане на
парадигмата на новия свят, докато официалните елити по начало не
са способни на това.
Да
вземем междудържавните обединения, включително ООН, където са
представени изключително официални елити. Там напълно цари
политическата коректност - може би най-подлият и същевременно
комфортен способ на обединение на официалните елити. Те по природа
са задължени да не бъдат излишно взискателни, иначе как ще се
градят междудържавни отношения с Китай, Куба, Ирак и прочие, и
прочие? А и с Русия, впрочем, донякъде.
Едно
от двете: или ценностите, декларирани в Устава на ООН, наистина
нещо означават и тогава всички диктатори, а не само Милошевич,
трябва да бъдат призовани от съда, независимо дали са досегаеми за
него в момента, или тези диктатори са пълноправни партньори в
международното общество, но тогава не бива да се разчита, че някой
ще взима на сериозно тържествените думи за приоритета на Правото.
Напротив, напълно невъзможно е да си представим някакво обединение
на демократичните граждански елити с войнствено националистически,
фашистки или други организации от този род – за Русия, например,
“Мемориал” с “Памет”. Тази взискателност на гражданските елити се
опира върху общност на ценностите. На същинските ценности, а не на
дежурните декларации за тях. Докато всеядността на официалните
елити е основана върху прословутия политически реализъм.
Между
другите най-важни преимущества на гражданските елити пред
официалните са: в противовес на вертикалността и йерархичността
при официалните елити, общностите на гражданските елити
са основани на
хоризонталните връзки, те са антийерархични и следователно
участниците в тях остават независими. Това са съюзи на “различни
и равни”, при които демократичната процедура може да се осъществи
в най-голяма степен.
И
второ: дейността на тези елити не е скована от периодичността на
електоралните цикли. Като не участват всеки четири години в
борбата за власт, те могат да си позволят лукса да рискуват
популярността си заради истината и заедно с ежедневните задачи да
анализират далечни, много далечни и съвсем далечни перспективи.
И
така, има ли дефицит на демокрация в Европа? Съвсем не съм уверен,
че такъв дефицит въобще съществува. Изглежда, че дори има излишък
на външно напълно демократични институции, приспособени за
разрешаването на най-различни проблеми, вече съществуващи или
потенциални заплахи. Мисля, че работата е по-скоро в драматичното
несъвършенство на тези институции. За някои черти на това
несъвършенство вече накратко казах, обсъждайки неизбежните пороци
на официалните елити.
Ето
малко по-друг ракурс към пагубните резултати на това
несъвършенство. Демократичният свят все по-често се сблъсква с
принципно нови предизвикателства. И изведнъж се оказва, че няма
адекватен език за описание, анализ и значи - за превенция и
предотвратяване на тези предизвикателства.
Например, новото разбиране за силата. Стана ясно, че съвсем
немногочислена конспиративна “частна” структура е способна да
нанесе значителен и трудно предотвратим удар върху могъща
свръхдържава. Проблемът не е в конкретните действия на Ал Кайда
или на диктаторските режими, а в самата възможност за
съществуването им или за възникването на нови.
И ето
че съвременната политическа структура на света нищо не може да
противопостави на подобни заплахи, освен държавно самоуправство,
което по процедура не е дори съдът на Линч. Има, разбира се,
орган, упълномощен да позволи силовата защита на много пъти
упоменатите ценности, само че и Китай, и Русия притежават в него
право на вето.
Сега
навсякъде
се
говори много за глобализъм. Само че плахо развивания, така да се
каже официален глобализъм, който е предимно икономически.
А това
е важно. Убеден съм, че човечеството се нуждае предимно от правен
и политически глобализъм, привнасяне в съвременната политика на
чуждият й сега идеализъм, формиране на езика на “неполитическата
политика”, както казваше Ян Паточка. Във връзка с това се появява
необходимост от динамични и ефективни наднационални правови
структури с все по-големи пълномощия.
........
* Сергей
Адамович Кавальов е роден през 1930 в Украйна. Завършва Московския
държавен университет. Работи като биофизик, експерт по
електромагнетизма на невронните мрежи. От 1968-69 се свързва
с граждански структури, действащи нелегално в защита на човешките
права. През декември 1974 е арестуван по обвинение за пропаганда и
агитация против съветската власт. Година по-късно е осъден на
седем години концлагер със строг режим плюс три години заточение.
През 1987-88 е сред учредителите на "Мемориал". По предложение на
Андрей Сахаров през 1989 е посочен за съпредседател от съветска
страна на Руско-американската група за човешките права. Депутат в
Конгреса на народните депутати (1990-1993),
а след 1995 - в руската Дума. Той е един от създателите и лидерите
на партията "Демократичен избор Русия". Известен е като
последователе и остър критик на кремълската политика спрямо
Чечения. С неколцина съмишленици съумява да разреши кризата със
заложниците, взети от Шамил Басаев в Будьоновка през юни 1995.
Номиниран е за Нобелова награда за мир през 1995
и 1996.
Още за Кавальов
и руските правозащитници:
HumanRights.ru |
