|
Рано ранеше свети Георгия,
Господи помилуй,
рано ранеше коня ковеше,
от злато плочи от сребро клинци.
Па го назоби с ечемика,
с ечемика с шесто реда,
Па го напои с руйно вино,
с руйно вино с тригодишно,
па го обседна със синьо седло,
па го заюзди със златна юзда,
ем обседна, ем го възседна,
та обиколи сите синури,
весел отиде илен се върна.
Па го попита Гергьова майка,
та що си синко толкова оилен,
илен синко много угрижен,
па отговаря свети Георгия,
е сенето не е класило,
пролетното не никнало.
Майка на Георги тихом говори:
ти зе се сино това не се гриже,
ти даде Господ ситни росици,
ти даде Господ, ти даде Гергьови ситни росици,
ти даде Господ,
ти даде Спасеви буйни даждеве.
|
