Вълнуващият свят на поръчковите убийства
Поръчковите убийства станаха любопитна част от нашето ежедневие. Те привличат дори вниманието на височайши политически кръгове, които ги удостояват с коментари. При това доста противоречиви. НЦВ Симеон Сакскобургготски например успокои гражданството, че това било вътрешна работа на престъпниците, и дори я намери за донякъде полезна, защото по този начин те намалявали. В противовес на това друг политик, макар и деполитизиран, Бойко Борисов, посъветва благоразумните граждани да напускат заведенията, преди да е започнала престрелката, за да се избегнат излишни жертви. Човек не знае кому да вярва.
Естествено е нашият вестник да отговори на читателския интерес като подхване темата. От нас ще научите неща, които политиците дори не подозират.
Първото правило за решилите да се захванат с този бизнес гласи: поръчково убийство НЕ МОЖЕ да се осъществи без съдействието на полицията. Ако нямате нейната санкция, ще ви хванат още на другия ден. За какво му е на някой да си поръчва убийство, ако знае, че ще бъде заловен?
Това твърдение може да изглежда пресилено. Но то лесно може да бъде проверено. Ако някой се съмнява в него, нека да излезе на улицата и да стреля във въздуха или по оградата на комшията. После да засече след колко време ще го хванат.
Имаше един период между 1997 и 2001, когато поръчкови убийства не се случваха. Това не се дължеше на някакви извънредни усилия на властта. Просто по това време полицията беше дала да се разбере, че няма да толерира такива убийства. И потенциалните поръчители веднага го бяха разбрали. Те са много чувствителни в това отношение. Даже допускам, че имат специален орган за това – нещо като страничната линия при рибите, която улавя и най-малките колебания на водата.
Затова когато министър-председателят Сергей Станишев каже, че поредното поръчково убийство е повод за още по-големи усилия в борбата срещу престъпността, той не е наясно с нещата. Не знаем от какъв характер и доколко титанични са тези усилия, но те очевидно са в грешна посока. Достатъчно е било да каже на вътрешния си министър, че иска убийствата да престанат. И че ако не престанат, ще смени министъра.
Една от причините той да не каже това на министъра си, изплува при последия засега опит за покушение – това на бизнесмена Манол Велев. Този бизнесмен, освен всичко друго, е съпруг на членка на правителството и на ВС на БСП, съветник и спомоществовател на президента и председател на съюз на частните предприемачи. От където и да го гледаш – човек с позиции във властта.
Ако полицията, която е част от властта, е принудена да прикрива покушение срещу друга част от властта, това означава, че в тази власт протичат интересни процеси. Отдавна знаем, че някои хора в нея са се хванали за гушите. Дали вече не са се хванали и за пищовите?
Някои новини от последните дни ни карат да си мислим точно това. „Вътрешният министър Румен Петков казва: Манол Велев се е занимавал с опасен бизнес” – четем в един вестник. Веднага след него следва новината: простреляният Манол Велев е втори по важност спонсор на президентската кампания на Първанов.
От което следва непосредствено обобщената новина: според вътрешния министър президентската кампания е финансирана от опасен бизнес. Това е камък в градината на президента, хвърлен от вътрешния министър. Ако този министър хвърли камък по президента, логично е да очакваме последният да му отвърне.
Когато властта започне да се замеря с камъни, на гражданството не му остава нищо друго, освен да залегне, за да не му отнесат главата. И това ни дава повод да се върнем към началото на този текст. Изглежда, Бойко Борисов ще се окаже по-прав от Негово Величество. Което, разбира се, не би трябвало да е основание да спим спокойно.