Пари и щастие
Дълги години професор Майкъл Аригал от Оксфорд изучавал проблема за зависимостта между парите и щастието и стигнал до сензационен извод:
щастието не е в парите
Според неговото изследване тези, които получават средни заплати, смятат себе си за толкова щастливи, колкото и най-богатите. Тоест, увеличението на доходите не води до увеличаване на щастието. Разкошните вили, яхтите, басейните, палтата от норка, хайверът от чучулиги за закуска, оригиналите от Ван Гог в нужника не увеличават щастието.
Героят на романа „Златният телец” Александър Балаганов е знаел с точност каква сума му трябва за щастието. Този, който има лев, не му стига още лев. Този, който има сто хиляди, не му стига милион. А този, който има милион, не му стига за пълното щастие някакъв си милиард.
Умните професори само се чудят: как така човек блъска цял живот, за да добие със спечелените си пари малко щастие, а него все го няма, проклетото.
Двете жизнени стратегии
Първата – към нея се придържат повечето хора във всички страни – да работиш от сутрин до вечер, за да… Защо всъщност? Да си смениш мебелите? Да отидеш в отпуска на Хаваите? Да си купиш последна марка кола? Да си платиш ипотеката?
Жената, която всяка сутрин ви казва, че сте най-добрият на света, очите на вашето дете, когато му разказвате приказка, птичите песни на разсъмване, разговорът с приятел до сутринта… всичко това е слабо свързано с размера на банковата ви сметка.
Има и друга жизнена концепция (към която се придържа и авторът на настоящото писание) – да се кефиш на живота непосредствено в процеса на самото живеене, а не опосредствено чрез парите. В този случай трябва да се примириш с тази дреболия, че пари няма и няма да има, и да продължиш да си живееш спокойно.
И все пак, хората продължават да бъхтят по 14 часа на ден, включително и в празник. Питайте ги – щастливи ли са…
От 1958 до 1986 реалният доход на глава от населението в САЩ се е увеличил пет пъти. Социологическите изследвания показват, че главата не се чувства по-щастлива. Милионерските жени, измъчени от безделие, са основният контингент от пациенти на психиатрите в САЩ.
Какво не е достигало на Джеки Кенеди-Онасис,
която цял живот е страдала от тежки депресии?
Според едно миналогодишно английско изследване половината от респондентите не изпитват удовлетворение от работата си. Половината от изследваните е загрижена за бъдещето си. За най-нещастни смятат себе си разведените, ергените и вдовиците. Независимо от равнището на доходите!
Генералните директори на големи израелски фирми, работещи по 12–14 часа на ден, интервюирани от вестник „Йедиот Ахронот” като един заявяват, че парите далеч не са главният стимул за тяхната работа. Главното е самоутвърждаването, чувството за власт, процесът на създаване на новото, а щастливи те се смятат само вкъщи, със семейството… за което никога не им остава време. Всички те вече са се обезпечили материално за цял живот, но въпреки това никой от тях не си оставя работата…
Разходите, недължащи се на пряка необходимост (облекло, храна, жилище), често са предизвикани от желанието за повишаване на собствената значимост в очите на околните. Само за това се купуват модни коли, брилянти, колекции от картини и др. Но има немалко хора, които не се нуждаят от подобни методи за повишаване на самооценката и прибягват към други, доста по-евтини – например четат книги, за да се разчуят като ерудити, или се опитват да преспят с максимално число жени за единица време, за да се почувстват истински мъже.
Всеки човек си има „референтна група” – това е действителна или въображаема група хора, мнението на които за него е определящо. Ако в тази група главното мерило за личност е марката на автомобила, то човек, каращ миналогодишна марка, ще се чувства нещастен. Така паричните разходи са свързани с мнението на референтната група. „Ако на гости ми дойдат хора и видят на стената оригинал от Ван Гог (нова мебел, колекция от тапи за бутилки, неотворена бутилка водка), те веднага ще ме зауважават.” Така спечелените с тежък труд пари се харчат само за повишаване на собствената значимост в очите на околните. И въпреки това има много начини да се достигне този резултат без значителни парични разходи.
Дънките, които в скъп магазин струват триста шекела, при нас в Йерусалим се търкалят на боклука безплатно – изпрани, изгладени и завити на руло. Кола от по-миналогодишен модел върви точно така, както и последният модел. Омлет от две яйца в престижна закусвалня струва осемнадесет шекела, а на пазара кора с тридесет яйца – дванадесет. Разликата в цената е 30 пъти! Какво пречи да си направите сандвич, преди да тръгнете из града? Не е престижно. Ако си закачите на стената добре изработено копие на Ван Гог, никой, освен него, няма да забележи това. Брилянтите могат да се заменят с декоративно стъкло – никой няма да забележи. А приятелят, любящата жена, детето, което казва „Тате, ти си най-добрият”, трудно се имитират. Но за любов, дружба и общение с децата все не ни стига времето. Трябва да работим…
Формула на щастието
Проблемът за оптимизацията на функцията на индискретния във всяка точка парично-временен континуум вълнува човечеството отдавна. В общият си вид задачата е следната: колко пари трябват на човек за щастието и колко време е необходимо за спечелването на такава сума? С други думи, каква е функционалната и/или корелативна зависимост между трите променливи – пари (П), време (Т) и щастие (Щ)?
За пръв път задачата е формулирана в следващия вид (теорема на Александър Балаганов): „Във всеки момент от времето Т за всеки субект А съществува оптимална сума пари П”. Тази теорема противоречи коренно на общоприетото заблуждение „Колкото повече пари, толкова по-добре”, тоест в този вид задачата няма решение, защото за спечелване на безкрайно количество пари ще трябва безкрайно време. Но, както е показал съветският физик А. Фридман още през 1924, ресурсите от време във Вселената са ограничени. С други думи – ако хабиш цялото си време за печелене на пари, кога ще живееш?
Това означава, че трябва да се стремим към оптимално, а не към максимално количество пари в дадения момент от време. Но как да изчислим тази сума? Съществуват три варианта на корелация на пространствено-временния континуум.
- Първият случай
- Вторият случай
- Третият случай
С увеличаване на количеството пари се увеличава количеството щастие. В природата не се среща.
С увеличаване на парите щастието не се променя.
Колкото повече пари, толкова по-малко щастие.
Този е най-разпространеният случай.
Как да обясним тази картина? Работата е там, че ръстът на нашите потребности П изпреварва ръста на възможностите В:
П = В2, т.е., ако възможностите растат линейно, то потребностите растат по парабола или даже по експонента.
По този начин общоприетата стратегия за поведение, основана на обмяна на времето срещу пари е безсмислена, защото не постига целта – ръст на щастието.
Да разгледаме ситуацията, при която физическият обект А разполага със сума пари П, при което скоростта на притока на пари U е пропорционална на количеството пари П1 във всеки момент от времето Т1: U = кП, където к е постоянен коефициент.
Тогава прирастът на парите dП dТ е равен на
dП = кП dТ
Като интегрираме това уравнение, получаваме:
In dД = In к Д dТ
ln Д = кТ + ln Д0
Откъдето неопровержимо следва:
- С пари е по-добре, отколкото без пари.
- Колкото повече дългове имаш, толкова по-бързо растат те.
Източник http://belenky.livejournal.com
Преведе Веселин Кандимиров